Имаме традиция в нашето семейство. Всяка Коледа си “теглим” по едно яйце KINDER SURPRISE, вадим играчката отвътре и гадаем какво означава тя като предзнаменование за Новата Година. Станали сме толкова добри в гадаенето, че предзнаменованията се случват до почти теоретичните 100%. Тази година си купихме Големи Яйца. Имаше ги преди Коледа. После позачезнаха. “Изтеглихме” си по едно яйце.
На мен ми се падна пъзел.
Заумувах с подсъзнанието, съзнанието и суперсъзнанието си над символиката на пъзела и междувременно го подреждах. Подредих го. После ми хрумна че вероятно това ми предстои през годината – да подреждам пъзела. Утешителното е че ще го подредя.
Пъзела е метафора, която моя най-симпатичен ментор използва в един от семинарите си . Има и книга “The five major pieces in life puzzle“. Книгата е далеч не толкова магнетична колкото начина по който той говори за този пъзел. Слушал съм семинара вероятно над 50 пъти, не защото не го знам наизуст, а заради нюансите които откривам с всяко следващо слушане. И заради присъщата простота на изказа, с който този пич успя да надигне човешкото в мен преди известно време.
Спомням си с какво очакване поглъщах фразите от семинара след всеки негов подготвящ въпрос. “Какво е философията? – ме питат децата. Казвам им – Първо: това е всичко което знаем. Второ – решенията които вземаме на базата на това което знаем”. Леле как залепваха тези прости фрази в ума ми на отличник с изявени (по моето собствено мнение) наклонности към философията и теоретизирането.
Цялата огромна суха и предъвквана зилиарди пъти концепция за емоционалната интелигентност, пича събра в четири изречения. “Второто парче на пъзела е нашето отношение (attitude)”. След това бърза да овлажни това клише така: “С други думи – как се чувстваме към това което знаем” – веднага ми стана по приятно да го глътна. “В краткия списък “Как се чувстваме” има 4 важни елемента: Как се чувстваме към миналото си”; “Как се чувстваме към бъдещето”; “Как се чувстваме към всички останали” и “Как се чувстваме към себе си”. Толкова.
“Третото парче от пъзела – продължава мистър Рон – са действията”. Тука изкушението ми да се развихря е по-силно от сърбеж там където сърбежа е нетърпим но все пак ще си отхапя парче от бузата и ще се въздържа.
“Четвъртото парче са Резултатите. Това, което изисква живота от нас е да правим измерим прогрес в разумен времеви интервал” – какво повече може да се добави.
Особено ме кефи последната частичка от пъзела – Стилът на Живот. За него, пича разправя следното: “Вярно е, че парите могат да ти дадат повече възможности, но те са отделно изкуство от това да живееш щастливо. Ако имаш достатъчно пари да се качиш на Конкорд и да летиш 3 часа от Лондон до Ню Йорк (жалко че това вече е невъзможно) това със сигурност те прави по-бърз но не и по-щастлив. Щастието се тъче. И това е съвсем отделно умение от това да печелиш пари”. Това е достатъчно храна за търсещите умове.
Яйцето каза, че ще редя Пъзела тази година. Предпочитам да мисля, че ще го наредя…
Comments
Powered by Facebook Comments
Pingback: krasidonchev.com