Започва единадесетия месец на една от най-шантавите години в живота ми. Още е рано да и взимам мярката и да я окачествя като добра или лоша но определено е шантава. Шантави зимни протести, шантави избори, шантави летни протести, шантави идиоти във властта, шантави постове в блога ми, гняв, омерзение, бачкане до припадък, пак гняв, пак омерзение, нов и и нови изумяващо нагли изпълнения на политическия елит, чорба от несмилаеми събития в които заемах ту ролята на наблюдател, ту на бобено зърно врящо в казана… Шантава работа. Не бях изпитвал толкова силни емоции свързани с политиката и държавата ни като цяло. Упражних правото си на реакция по възможно най-режещия начин, впрягайки цялото си умение да боравя с думите (и неумение да се справям с граматиката). Задавах си въпроси и намирах отговорите им. Много от тях не ме устройват. Гневът още клокочи в гърлото и слънчевия ми сплит. Тъпа държава, тъпи политици, заспал народ, сиви ченгета, нагли апаратчици, олигофрени, олигарси, орешарси, мъже без топки и жени със топки – това е само част от арсенала на жлъчния хейт, който изригна в мен (и продължава да бълбука). Повтарях си наум правилата, които уж трябваше да съм научил още от времето на първия прочит на Гуру Гуру – Павлик Куелю. Повтарях си и разни други правила и принципи на “правилното” мислене и “правилното отношение” към живота и въпреки хармоничното им звучене те не фанаха дикиш. Ма въобще!
През цялото това време подсъзнанието ми и част от съзнанието ми умуваха над въпроса какво мога да направя аз… До къде стига моето влияние върху събитията?.. До колко съм в състояние да се противопоставям на безскрупулното и смазващо ефективно манипулиране на мозъци, на което съм свидетел през тази шантава година? Боксовия ринг ли е мястото да наложа “моята” Правда? Ако е ринга – значи съм в дип шит, щото всеки може да ме счупи от бой, нищо че се правя на много ербап.
Мисля, че веднъж споменах това но си струва да го повторя: един пич казва – промяната не започва с мотивация, а с обучение, защото ако се заемеш да променяш идиот чрез мотивация, резултата ще е мотивиран идиот.
Би било арогантно и невярно от моя страна да обявя като свое откритие, че панацеята за българската болест е лекуване на неграмотността по отношение на това как да живеем според законите на здравия разум и половината дузина правила, които още пра-пра-бабите ни са набивали с доброжелателни тупалки в главите на пра-бабите/дядовците те пък на бабите/дядовците и прочее.
Един индиец, възпитаник на Колумбийския Университет и световен капацитет по дърдорене на бизнес теми разправя така (сори ама е игра на думи и е редно да го пиша както си е – демек на англ.) “it might sound like a common sense but the common sense is very uncommon”
Скоро попътувах с такси на път за Мальовица и се разприказвах с таксиджията. Оказа се бивше ченге- кучкар. Каза ми, че не излизал на протести защото се пенсионирал преди година и “щеше да е тъпо да застана срещу довчерашните си колеги. щото и аз съм вардил”. Но другото което ми каза е, че се е записал да учи в НБУ. Разприказвахме се за курсовете му по презентаторски умения и аз много го похвалих (защото моята похвала е ехей!..) После така се разгорещих в разговора, че ме изби на това, на което ме избива и сега – да поучавам. И като ме изби на поучаване заявих на Митко (така се казваше таксиджията) с възторжен патос, че успеха е плод на пет шест основни принципа на здравия разум, които всеки знае, но малцина спазват. Само по себе си това е истина, но по интересното последва, когато Митака ме попита: “Тъй ли? я кажи кои са!” и аз отвърнах уверено – “А бе дай да не навлизаме сега в темата, че скоро ще пристигнем”. Жалка работа. Така Митака остана “непросветен” от мен, а на мен ми загорча в устата.
Няколко пъти след този разговор се замислях по темата за тези пет-шест основни принципа или правила или не знам си какво и нито веднъж не успях да си ги формулирам. А иначе гневът ми срещу “неукия” електорат и наглия полит-апарат си вреше и кипеше в начетената ми глава.
Я да видим сега…
1. Всеки носи отговорност за собствения си живот и е длъжен да не я изтърва. Ако в главата на човек се появи желание да обвинява или да се оправдава, най-вероятно е изтървал отговорността и трябва да се върне, да я намери и да си я качи отново на гърба. Както се казва, в едно състезание за платноходки, вятъра духа еднакво за всички, но онези които не се оплакват от него и не се оправдават че духал насреща, а му намират цаката как да го вкарат в платната си – печелят гонките. Съвет на Здравия разум – не мрънкай, че си в дупката ами търси начин да излезеш.
2. Всеки е в състояние да постига всичко, за което се сети. Номера е да се сети какво иска да постигне. Това е трудна работа, защото човек се сеща по-лесно за онова, което му пречи (според него самия) и не остава ред за другото. Всъщност пречките пред всяко постигане са само две – знаене и можене. И двете пречки са смайващо лесно преодолими. Но и смайващо лесно непреодолими. Съвет на здравия разум – не мрънкай, че нямаш ами поискай да имаш. После си скъсай задника да научиш и придобиеш уменията, които ще ти дадат поисканото. Ако не стане, причината е една – не го искаш достатъчно.
3. Мъдростта идва със знаенето, моженето и желанието да ги използваш за твоето благо и благото на останалите. Много знаене и можене отива на вятъра, заради неправилна употреба. Дори да си убеден, че цигарите ще те убият, ако не ти пука от това, най-вероятно няма да ги откажеш. Съвет на Здравия разум – отнасяй се с всичко и всички така както искаш всичко и всички да се отнасят с тебе.
4. Целите и желанията дават посока на живеенето. Без тях хората обикновено се въртят в цикъл от много сложна, но все пак затворена траектория. Живота изисква от нас да постигаме измерими резултати в рамките на разумен период от време. Гурутата често преповтарят: “Целите не са нищо друг освен мечти с краен срок”. Съвет на здравия разум – научи се да искаш и да опишеш добре какво искаш. А после си отговори на въпроса ЗАЩО го искаш. Ако не можеш да си отговориш на “ЗАЩО?”-то, поискай нещо друго.
5. Магията на живеенето е в правенето. Знание, което не е впрегнато в правене е загубено. Можене което не е впрегнато в правене е безсмислено. Емоция, която не довежда до правене е фалшива. От скапаното живеене до якото живеене има една сянка разстояние от идеи и два километра стена от правене, което трябва да се направи. Съвет на здравия разум – имаш два варианта: първи – да не правиш нищо/недостатъчно и да страдаш от последствията; втори – да “страдаш”, борейки се с мързела и правейки каквото е нужно (дори когато си забравил защо) и да се радваш на резултатите. И не се кахъри че понякога забравяш “ЗАЩО”. Накрая всичко се изяснява някак си:)
6. Щастието/нещастието не зависи от нищо друго освен от личния избор дали да се чувстваш щастлив или нещастен. Нито един външен фактор няма истинско влияние върху това. Съвет на здравия разум – щастието е скрито в чувството за полезност, благодарност и любов. За нито едно от тези неща не ти трябва повече от онова с което си дошъл на този свят. И още – не звучи смислено да си “все по благодарен” или “все по обичащ”, но звучи много смислено да си все по-полезен. На себе си и другите.
Е.. това ще го нарека първа версия на моята половин дузина.
Comments
Powered by Facebook Comments