Ден #39. Наглите нехаят, Протеста упорства. Анализатори и журналисти сноват като хлебарки между студия и улицата и джуркат мътилката с амбицията да я избистрят. Протестиращи обясняват за милион и първи път, че са навън за да се борят за прояви на морал от страна на властта. Властта за милион и първи път показва среден пръст, спокойна и безочлива.
Това не е битка. Това е процес. Бавен и мъчителен. Част от българите се опълчиха на Статукво пуснало корени до центъра на Земята. Опълчиха се с мир. Статуквото се позаклати и после се втвърди до още по неописуема наглост и безочие.
Мнозина поискаха кръв. Статуквото само това и чака. И не му пука въобще какво би станало ако се пролее малко кръв. То знае,че такива неща стават на всякъде. Че кръв се лее дори в най-демократичните страни. То знае как да олигави всичко със слузта си – “Група граждани от протестиращите провокираха безредици. Органите на властта положиха всички усилия, но се стигна до сблъсъци…” и т.н. и т.н. и накрая “Няколко души бяха арестувани трима пострадаха тежко. Премиерът изрази загриженост…” и т.н и т.н. Статуквото знае как да се справи с всичко, което се опитва да го извади от равновесие. А това Статукво – нашенското – е още по-добро в тая работа.
Мнозина анализират. Анализа не променя Статуквото. Но може да обърка всекиго. Може да вкара всякакви съмнения дори в най-коравия революционер с вувузел. Това и прави. Всеки ден.Защото го може.
С всяка нова съобщена проява на безочие. Гневът клокочи в гърлото на революционера с вувузел и той полека лека осъзнава срещу какво се е изправил.
С всеки ден Протестът осъзнава мащаба на проблема с който се надяваше да се справи с две седмици шествия. Вероятно щеше да успее ако разполагаше с единственото, полагащо му се оръжие – чувството за почтеност на представителите на Суверена във властта.
Протестът разбра недвусмислено, че няма оръжие.
Чувството за почтеност е последното нещо, за което Врагът на Протеста някога ще се замисли. Протестът разбра недвусмислено, че единственото средство за въздействие (не оръжие) е неговото постоянство. Протестът разбра, че безочието ще се лее ежедневно, докато нещата излязат от контрола на Наглите. Защото те (нещата) ще излязат от контрола им. Наглите, освен безочие, трупат и много фатални грешки.. и към тези, за които не им пука и към тези, от които им пука.
Ако Протеста е по упорит от безочието, Наглите ще бъдат анихилирани за обществения живот. За това, могат да минат години. Протеста ще се трансформира от карнавал за Свобода в много по-оптимизирани прийоми на натиск и контрол, които ще ерозират безочието на Статуквото. Но това е процес… Дълъг и мъчителен. В този процес Наглите ще изпият още много кръв. Ще обезсърчат още много като мен. Ще амбицират много други, които ще имат нужния запас от енергия да упорстват срещу тази гнилоч и господство на мързела.
Недосегаемите ще пазят с непробиваеми щитове позициите си. Онова, което не разбират все още, е че “безсилния” протест носи и разпръсква енергия. Онова срещу, което нехаят, заради нефелния му ефект в зоната на тяхната видимост е нещо което действа на много по-широк периметър и по начин, който не зачита щитовете им. Не зачита подлите им прийоми. Не се подава на манипулация. Не живее според техните уродливи ценности.
Протестът се бори за прозрачност. Сякаш нито една от двете страни не разбира, че прозрачността вече е спечелена. Ежедневните “гафове” са всъщност онова, което се е случвало 24 годни, но не се е знаело за него. Сега се знае. Защото преградите са свалени. И това няма да се промени. В това Протестът ВЕЧЕ успя. Трябва ви пример? Ето един: мисля че поне двама областни управители, чието назначение държи челни позиции в списъка с гафове се назначават за ВТОРИ път. Но първия път никой не знаеше нищо за тях. Никой не искаше да знае нищо за тях. Тогава завесите си стояха непокътнати в спуснато състояние. Днес революционерът с вувузел няма да допусне това. Няма да го допусне и утре, когато хвърли вувузела и измисли много по ефективен начин да скъса нервите на Наглите докато дебилите, свикнали с властта както свинята с кочина, се самоизядат.
Протеста се бори за морал. Това е битката на Доброто и Злото откакто свят светува. Само, че ние пораснахме и битката между Доброто и Злото отдавна не означава че Доброто е добрия а Злото лошия. Битката за морал изправя една срещу друга ценностни системи. Човек не може да възприеме себе си за лош. Човек не е в състояние да изгради ценностна система, която да го прави лош в собствените му очи. Така, че тук каузата се защитава с цената на всичко.
Битката за морал е битка НЕ ЗА ПОБЕДА а за ВРЕМЕННО НАДМОЩИЕ. Надмощие на ценности. И тук Протестът е по силен, независимо от безочието и нехайството на “Недосегаемите”. Протестът защитава свободата и правото на развитие, а наглите – една безкрайно сложна и ерозирала система от правила, в която никой не вярва на никого, в която предателството е ежедневие, в която ако не си подъл се оказваш с нож в гърба, в която страхът е основния мотиватор, в която основното правило е, че няма правила и целта винаги оправдава средствата. “Недосегаемите” защитават каузата на “бързата” и лакома печалба, за сметка на другите, а Протестът защитава каузата на правото на избор и разгръщане на личния потенциал.
“Недосегаемите” са продукт на миналото. Тяхната ценностна система е радиоактивна.
Протеста е млад и нов. Ценностната му система е необременена. За това не търпи фалш. За това не търпи пози. За това не търпи предрешване. Той ще си изболедува детските си болести и ще еволюира. Вувузелите ще влязат пак в килерите, но силата на Протеста е родена и ще търси своето място докато не го намери и не смачка всяка пречка по пътя си.
“Недосегаемите” са срещу Нас. Мнозина от Нас мразят “Недосегаемите”. Аз съм в това число. Аз съм и от числото на хората, които осъзнават деструктивизма на омразата, която убива не онзи, който е мразен, а онзи който мрази. За това ще търся начин да се лекувам. Ще търся начин да изведа отровата от себе си без да нараня никого.
“Недосегаемите” никога не биха постъпили като мен. Защото аз съм от Протеста…
Comments
Powered by Facebook Comments