С пълното съзнание за клишираната тема се заемам с този пост, за да отразя моите лични възгледища по нея. ‘Щото мога. И щото имам причина.
Както е казано и преповтаряно, единствения проблем във вселената е неграмотността. Тя има толкова измерения, колкото и грамотността. На най-висше ниво, грамотност и неграмотност са едно и също и само пича, дето са го кръстили на един бразилски футболист и дето много е мислил по гръцките земи, ‘щото там хората друга работа нямат, е рекъл “аз знам че нищо не знам” и с това е затворил кръга. За Кръга, един друг негов земляк е писал други неща, но те са нерелевантни към настоящия момент на писането.
Борбата с вселенския бич е общочовешка кауза и има широка основа. Проблема е, че има много ниска височина към основата (както един трети грък би предпочел са се изрази). С това искам да кажа – като автор – че въпреки широката коалиция срещу неграмотността, тя си oстава предимно широка, като успеха никога не успява да настигне амбицията
Като ярък последовател на селфхелп индустрията, аз съм дълбоко убеден в основополагащите принципи, според които който се учи той ще сполучи. Дори успях да надживея тяснопартйната трактовка на този принцип, изразен в максимата “учи мама за да не работиш”.
Сега да скочим върху фокуса за ученето без пари и неговите плюсове, гарнирани с минуси. Първо искам да отбележа за протокола, че всичко от тук насетне е лична позиция, в която нямам намерение да убеждавам никого, но която представлява мое дълбоко вярване.
Това, че няма даскал, дневник, паралелки, оценки и родителски срещи не означава, че нископлатежната част от обществото, с жиесем за 200 лева (лоу левъл смарт фон) лаптоп за под 1000 (лоу левъл лаптоп и топ куолити бразузър [евентуално!]) и свободно време (най-често налично, поради липсата на идеи да го заеме с нещо), може спокойно да намери милиони източници на безценно знание, като дори се докопа до курсовете, водени в топ 10 университетите в света. За целта, разбира се, трябва да може да чете. Моята малка дъщеря се научи да го прави сама (със съвсем малко помощ от страна на мама и тати) на пет години. С други думи, моето революционно (самоиронично казано) мнение е, че регулираното, подпомагано, менажирано и прочее безплатно образование трябва да спре някъде след научаването на граматиката и повдигането на степен, плюс усвояването на няколко любопитни факта, като тези, че земята е кръгла и светът се управлява предимно от идиоти, които са минали през харвард (чиста проба деструктивен хейт от моя страна). Това, по мои сметки, се пада някъде след 7-ми клас по стандартите, които помня от миналия век.
Хич не се съмнявам, колко недостойна (сарказъм) позиция заемам за болшинството хора, изстрадали (още по-силен сарказъм) правото си да ходят без пари на училище до 12 клас. Бунтът ми е срещу онези никак не малко, които ги мързи и търкат задници на даскало предимно за да са наблизо до гаджетата, дрогата, тийнейджърския секс и гадните даскали, които съвременните татковци и майки имат склонност да поступват он регюлар бейсис (много сарказъм, ирония и малко хейт).
Какво му е хубавото на безплатното образоване? На първо място – че е безплатно. На второ…………………………………………………….. (тези точки означават “виждате ли бе! няма второ!!!). Е, все пак мога да измисля нещо второ и това е – държавата да изисква от поданниците си да имат една, друга или трета степен на образование, за да им даде достъп до една или друга държавна благинка. Освен това, бюджета за образоване е потенциална торба, от която може да се бърка, когато бъркащия придобие усещането за невидимост (което никак не е трудно тъдява).
Kакво му е лошото на платеното образоване? На първо място – че е платено. На второ ……………………………………………………. Е, понеже съм си хейтър (предпочитам да мисля за моя хейт като за сатира, но нейсе – хейтър съм си), мога да намеря хиляда и двеста милиона кусура, ‘щото кусури се търсят лесно и се намират още по-лесно.
Тъй. А какво му е лошото на безплатното образование?! Ей това е един хубав въпрос, който си струва да се чепка сатирично, емпирично, прагматично, личирно и донякъде цинично.
На първо място – необходимостта да се субсидира. Не че това е лошо само по себе си. В едни държави се харчат много повече пари за обучаване отколкото за самолети, но тези държави така или иначе са една друга работа. Субсидирането се случва от данъци. Повечето пари от данъци се вземат от тези, дето имат повече, защото искат да знаят повече, да струват повече и да бъдат повече. Като правило, субсидиите отиват за неща, позлвани от тези, които имат по-малко, защото са решили, че няма нужда да знаят много.От техните данъци в суПсидията за образоване влиза едно нюню, но и те ходят в същите безплатни училища. Не прозира ли тука една социална несправедливост маскирана като социална политика, а? Ама хайде да не издребняваме.
За протокола: не деля хората на бедни и богати, както би се сторило на болезнено пристрастените към уравнивиловката опоненти. Деля ги на такива с амбиции и на такива с по-малки и много по-малки амбиции. Първите имат свойството да успяват по-често да преборят мързела си, а вторите по-често губят тази битка и това е единственото деление което имам НАФПРЕДВИТ! Или накратко деля хората на :
ТАКИВА, В КОИТО МЪРЗЕЛА ПОБЕЖДАВА
и
ТАКИВА, КОИТО ПОБЕЖДАВАТ МЪРЗЕЛА
Фактът на това делене e обективно непроменяем, ако ще от момента на раждането да ти стърчи дръжката на сребърна лъжица от устата (‘дето има е’на дума). И да добавя – това е единственото делене, което води до прословутото социално неравенство, което се атакува така страстно от какви ли не теории. А знаете ли кое неравенство трябва да се атакува от тези какви_ли_не_теории – отговор: КРИМИНАЛНОТО! Липсата на еднаква справедливост във всички нива на обшеството. Има го във всички обществени системи. Фуд фор тот (food for toughts) – както ни учеха в гимназията навремето.
На второ място – произвеждането на образоване е ужасно отговорна работа и изисква ужасно високо качество, с ужасно засилен контрол на това качество, за да има аЦки добра стойност на пазара. Да пълниш главата на млад и любознателен човек в продължение на четири-пет години с информация, запомнянето на която е критерий за неговата интелигентност и грамотност е брутален акт на насилие над индивидуалността. Прави се предимно, защото така се прави от край време и защото е субсидирано и защото има сума даскали, които трябва да хранят семейства и защото всичко_друго_но_не_и_да_се_постигне_някаква_разумна_цел, различна от тази да броим шестици и двойки по време на матурите. С други думи, понастоящем, безплатното бразование се проваля всеобхватно в постигането на целта за качество на производството. Оценката му се прави на базата на оценката на учениците, което е все едно Цацаров да се вкара в ареста сам. Някой ще възрази напълно основателно, че и платеното се проваля. Да, но поне не карам никого да ходи там и не давам аз парите за него. Говоря за съвсем платеното от клиентите образование, а не за онези частни училища, които хем са частни, хем са на субсидии, ‘щото такъв израстък пък съвсем не трябва да има.
Така че съм на път да открия топлата вода. Образованието трябва да е платено, за да може пазара да го натиска за качество. Толкова.
Образованието трябва да е платено за да се превърне в ЦЕЛ, а не задължително отслужвано в училище време, което освен с отметката в чек-бокса “средно образование”, не ти върши кой знае каква работа. Говоря само за средното, ‘щото то е задължително и безплатно – според Чл. 53. от Конституцията на Република България. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.”
За да дам филия за дървено философстване ще запитам липсващия ми събеседник – как може едно нещо да е хем право, хем задължение, хм?
На трето място – по тези ширини безплатните неща са ужасно непрестижни. Скивайте само – “аз уча в безплатна гимназия” срещу “мене ма приеха в италянския лицей”. Безплатното е лесно – както казва моя любим ментор. Няма нищо по-лесно от безплатното лесно, което трябва да вземеш. Момент! Само едно е още по лесно – да не го вземеш. Всеки може да иде на безплатното. Дори и тези, които носят в сърцето си нагласи като: “ас доктор няа ‘а стаам”, или “аз моа ‘а джиткам такси и шси изкарвам по хиляа и петстин на месец и пей сърце”, и/или “що ‘а си даам зор деба”. Колко двойки и забележки в бележника са нужни за да се мотивира бъдещия петзвезден потребител на социални блага, който е открил сладостта на нерегламентираната смяна на собственост?
Да обобщя – безплатните неща, които изискват влагане на усилия са неатрактивни. Степента им на неатрактивност достига висши нива на демотивиране в потенциалните им консуматори. Когато това се отнася до образоването, проблема е с дългосрочна проекция, чийто последици изживяваме днес, като част от привилигированата група нации на планетата, която въобще е в състояние да мисли по този казус. Мързела води с голяма преднина пред грамотността. Получаването да диплома отдавна не е критерий за грамотност. Пълнежа зад тази диплома – още по-малко.
Като резултат – ако бях Брус Олмайти за един ден, щях да наложа Божие правило, безплатно и задължително да е само килийното образование, като го махна от графата с правата и го преместя твърдо в графата безусловни задлжения. На мястото на средното образование, бих отворил голяма пазарна ниша за покупоко-продажба на “акъл и занаят”, нерегулирана от държавата по отношение на цената. Известно е, че слабата грамотност има нищожна нужда от свобода и вопиюща нужда от диктат, така че не вждам проблем с човешките права.
Да доставиш услуга без пари е въпрос на благотворителност, реклама или слаб мениджмънт (или попара от всичко). Да вземеш нещо без пари, е като да вземеш флайер в МОЛ-а. Много по-често го изхвърляш от колкото четеш.
Мисля, стига толкова.
Comments
Powered by Facebook Comments