Мдам… Миналата седмица преброих 53-тия си 20 ноември. Стана доста набързо, щото кво толкова има за броене. Аз съм средностатичстически пълнеж в съвременната цивлизация. Познавам около 300 човека. Най-вероятно и мен ме познават – поне на външен вид и частична биография – 300 човека. За такива като мен, Господ едва ли би си навил алармата, колкото и да се напъва да е вездесъщ и всеобгрижващ. Най-вероятно съм в обхвата на някой (в най-добрия случай) line-manager-ангел, с търговска квота, карта за служебно наливане на Време и кУбик в офисните площи на парчето Всичко, върху което добрия Господ е построил корпорацията си “Живот, време и пространство” Ltd.
Цивилизацията, чийто пълнеж се явявам и аз, вероятно е влязла в категорията emerging market, защото за годините на моето броене бележи всякакъв вид скокове. И като по чудо още не се е затрила. Обещаваща е с други думи. Господ вероятно е бил доста против на онзи митинг, в който някой от борда е предложил да подсети човеците да си направят Интернет. Представям си какъв дебат е било. Е, Шефа, както винаги е мълчал, а останалите са се опитвали да разберат какво иска да каже и накрая най-кресливия е успял да убеди всички останали, че мълчанието Му значи – GO на проекта. Мисля си, че на някакъв подобен митинг, някой е дал своето мълчаливо GO да започне и моето броене. Все още никой не знае дали това броене е начално или обратно. Но това, което ми носи известно успокоение е, че заедно с мен, на същата дата и същия оборот на Земята около Слънцето, в буркана на земната цевилизация са се изсипали и човеци, чийто имена значат нещо – Мишел Обама, Николас Кейдж, Сандра Бълок, Киану Рийвс, Крис Корнел, Мат Дилън, Ръсел Кроу, Лени Кравиц, Рапърът Изи, Сергей Христозов и още един вагон малко по-непопулярни в нашите ширини люде. И понеже във всяко стадо си има и по една известна мършичка, в нашия влак е пътувал и Борис Джонсън. Но нейсе. Поне е рус.
След като преброих до 53, разбрах че Божията Вселена се управлява от Шума. Тъй като състоянието на хармония не води до никакъв екшън, пък и Господ предимно мълчи, принципа на движението изисква да има хаос. Нещо да тласка и друго да бъде тласкано. В моя физически свят, това означава предимно блъсканица. Но на по-горно ниво на абстракция си е Шум. Това е, като да хвърлиш камък в пасаж баракуди. Стройната формация изведнъж я прихваща нещо, оджурква се в брауново движение и като цяло – сменя посоката си на покой. Знам, че звучи безсмислено, щото покоя (според математиката) няма посока, но аз съм си такъв – все ме напъва да раждам безсмислия.
Та значи така. Щум му е майката. Дали ще е във вид на тупаник, дали ще е въд вид на крещене, дали ще е във вид на пасаж от набедена Свещенна Книга, дали ще е идиот, блсъкащ камион в тълпа или веган, боядисан като индианец в кърваво-червено, дали ще е гологъз гей-парад или костюмиран демократичен митинг на православни/католици хетеросексуалници- все тая. Шумът си е шум. В цивилизацията, чийто средностатистически пълнеж е съставен от такива като мен, процеса на раждане на Шума и последствията от него се наблюдават особено ясно. Вероятни има дузина лаборанти-стипендианти в небесните лаборатории, които всеки ден гледат и анализират как става работата с Шума тука на Земята. Аз им викам “пичовете с пергелите”. От време на време се събират до диспенсера (от който се предполага, че тече или Амброзия или втечнен време-пространствен континуум) и си бъбрят долу-горе така:
(НАЧАЛО) “Абе гледа ли вчера CNN ве?”; “За къв да го гледам като виждам всичко, ве пич! За какво говориш?”; “Ами за онази църква, дето един изби 250 човека”; “А, за това ли? Гледах. Щеше да изтърве взривовете, като намотаваше кабелите”; “Верно ли?”; “Да бе, баси, за едното чудо да се претрепе”; “Ще го приказваме ли това на Оперативката?”; “Ами не мисля. Май ще чепкаме дали да пуснем още една част на Междузвездни войни”; “Стига ве! Още една ли?”; “Ами нали знаеш – Шефа…”; “Бе Шефа! Шефа мълчи откакто такова. Пак на някой от главните Кресльовци са му спрели континуума”; “Ми.. може. Ама за това чух, че ще е Оперативката”; “Между другото днес по календарите на земята е 20-ти ноември.”; “Е, и?”; “Ами Киану Рийвс и Краси Дончев имат рожден ден”; “Верно ли?!?! Еееееееей знаеш ли, че забравих да пусна водата в тоалетната!” (КРАЙ)
Всичко в Селенията Му се върти. И цялата работа с Времето е да се броят оборотите. Но в частност, цивлизацията, чийто средностатистически пълнеж е съставен от такива като мен, е забавно място. Има си всичко. Чистота, която да търсиш в мръсотията; тишина, която да се опитваш да създадеш в истерията; любопитство, което да дестилира невежеството и какво ли още не.
Освен това някой постоянно повтарят за някакъв Картаген. Не знам що са му набрали толкова.
Comments
Powered by Facebook Comments