До гуша ми дойде от глупостта наречена Февруарски Протести. Коментирах и се гневих достатъчно. С този пост ще се опитам да обясня защо се гневих и коментирах и защо така убедено твърдя, че Февруарските Протести се превърнаха в откровена политическа помия, старателно поддържана от мегафоните на телевизиите.
Да започна отначало. Протестът срещу сметките. Казвал съм и преди, че когато чувството за справедливост на масите бъде тотално обругано, те реагират както и с каквото могат. Така се роди ПРОТЕСТЪТ. Като отдушник на насъбрания гняв и – пак повтарям – на безскрупулно обругано чувство за социална справедливост. Протестът имаше фокус и цел – сметките, които трябва да бъдат намалени. Протестът БЕШЕ НА ПЪТ да постигне целта си, като най-малкото разръчка издълбоко котилото на паразитите, цоцащи стотинки от няколко милиона българи.
После какво стана.
Нека ви дам една по-различна гледна точка, а вие решете дали в нея има някакъв смисъл. Представете си, че аз съм един от котилото, но за разлика от повечето си съкотилници имам известно количество ум в главата и виждам, че работите не отиват надобре за моята касичка. Усещам, че нАтиска е по-силен от обичайното и е на път да изкриви Моята Система. Най-лесният начин да облекчиш натиска е да го разпределиш на по-голяма площ. Това и правя. Звънкам няколко телефона. Обещавам малко изгоди в най-различни варианти, като идеята ми е следната: Колкото и да е силен натиска, хората на улицата не са кой знае колко и отгоре на това изглеждат доста наивни. Честни и почтени, но наивни. Те все още смятат че Системата ТРЯБВА да работи за тяхното благо. Но всъщност не разбират простата истина, че къща се строи тухла по тухла и не може една система да се смени с друга система за няколко дни и още по-малко чрез натиск от улицата. Не можеш да прескочиш постепенния процес на промяната!!!! Ако искаш промяна, готви се за дълго дълго пътешествие и много, много нови уроци! Но нека не забравяме кой съм аз в тази “приказка”. Аз съм онзи от котилото с малко повече ум. Та, звънкам тук таме така, че да “убедя” “свободните медии” в България не да ме слушат, а напротив – много старателно да си вършат работата и да отразят максимално обективно и широко тези справедливи обществени протести . Ама МНОГО да се стараят! Да са на улицата по 12 часа на ден, да дават трибуна на всеки който се чувства онеправдан и иска да го изкаже, да извикат политолози, които да джуркат мненията си, които и без това нямат значение, щото са празни анализи, така че никому не вредят, да бъдат ИСТИНСКИ ЖУРНАЛИСТИ както съвестта им го диктува! Кой журналист би възроптал срещу подобен апел, а? И така машинката се завърта. Натискът от сметките за тока се преразпределя към правителството, мафията, монополите като цяло, политическата система, вакуума в космоса, и Вселенските концепции като цяло. Готово! От тук нататък започва забавата….
Сега ще изляза от кожата на този евентуален сценарист и ще кажа – не е задължително точно ТОВА да се е случило. На мен също ми изглежда по-скоро като “теория на конспирацията”, но въпреки това логиката на събитията е спазена. Протестът започна с фокус и цел и се превърна в протести, в които 5 човека пеят на 10 гласа. ФАКТ! И ползата от това е: запазване на статуквото за неопределен период от време, в който пъзелът да се пренареди трайно, за да се избегне нов болезнен натиск върху някое изгнило място е Системата.
Честно би било да изиграя едно полувреме и от другия отбор и да видя какво бих направил като протестиращ и като член на така нареченото Свободно Гражданство. Първо и най-основно: не бих си позволил да подменям в движение целите на протеста. Излязъл съм да викам срещу тока – ще викам срещу тока и то без да искам смяна на Системата! Защо? Ето защо: отново ще ви дам само една гледна точка, която всеки който желае може да обори, оплюе, подмине или възприеме. Просто една друга гледна точка. Как е направена тази пуста Система? Ето един възможен отговор: Обществената система е построена за производство и разпределяне на блага. Демек тя лежи върху тези блага. Ако благата се разклатят, клати се и цялата система и никой не е щастлив от тази работа. В Системата има различни прослойки, и всяка една от тях има инструменти за въздействие така, че равновесието на тази система да се запази! Кои са тези примерни прослойки? Свръх-богатите: те имат привилегията да са успели да наложат собственост върху много голяма част от благата, като по този начин са си осигурили множество лостове да влияят на преразпределението им в собствен интерес. Това е силната им страна. Слабото им място е, че те не са публични личности и се нуждаят от изпълнителен орган. Този изпълнителен орган е политическата класа. Независимо кой и с какви идеи влиза в политиката, рано или късно става част от тази политическа класа, която има едничка цел да регулира стабилността на Системата така, че основата от блага да не се клати. Нивата и начините за регулиране на баланса зависят от ЗРЕЛОСТТА на обществения ум. Ако този ум е нефелен, системата продължава да изсмуква блага към богатите и свръхбогатите, защото те могат да си позволят това. При липса на подходящо противодействие, те могат да въздействат на изпълнителния си орган така, че благините да продължават да текат към тях? Защо? Нямат ли си достатъчно? Не е въпрос на имане! Това е естествен процес! Саморегулиращ се процес! Ако някъде има бент, водата започва да се насъбира в него. Потокът се възстановява или като се разруши бента (и се издави сума народ като цялата вода отиде на вятъра) или като стъпка по стъпка се намалява височината му така, че коритото да се възстанови. ТА на въпроса. Свръх-богатите си имат слабо място и това е политическата класа. Защо им е слабо място? Защото съставът на тази класа е динамичен и до голяма степен може да бъде повлиян от МНОЗИНСТВОТО (забележете, че не казвам НАРОДА, щото и свръх богатите са от същия този народ, само че са далеч по-малко). Воплите на демократично мислещите и искрено стремящите се към социална справедливост хора е насочени точно към този “инструмент на демокрацията” – изборите – и за това няма въобще да го коментирам. Глупостите, които се натвориха в България от демократично избираната в продължение на две десетилетия политическа класа, са напълно разбираеми, поради простия факт, че подобно на сегашния момент, въпросната политическа класа и нейните избиратели се опитваха да изядат слона на една хапка. Нито политическата класа, нито нейните избиратели имаха мъдростта да вървят постепенно и търпеливо към мечтаното бъдеще, а искаха да си легнат преяли вечерта, и когато на другата сутрин се усамотят в най-малката стая в къщите си, да прочетат във вестника или Интернет, че Раят внезапно се е изсипал в божията земя – България. Сори. Не става така. И никога не е ставало. Най-обидното в цялата тая история е, че огромното болшинство българи са наясно с принципа на постепенната, целенасочена и упорита в усилията си промяна, но продължаваме да се държим като стадото инфантили от популярния фейсбук колаж: “Кои сме ние? Народът! Какво искаме? Всичко! Кога го искаме? Сега!” и бих добавил като край на този дружен диалог – “Бъл-га-ри-ю-на-ци!”…..
Толкова за изборите.
Когато циркът с изборите приключи, притежаващите много блага и масовите избиратели на политическата класа застават в очакване какво ще направи слоят между тях. Обикновено той започва да действа с уклон към масовия избирател, но неизменно този уклон променя посоката си. Онези, които имат привилегията да разпределят големи количества блага, започват да теглят нещата в своя угода. И това няма да се промени! Ей Богу ще го повторя: това няма да се промени! Направете справка с произволна демокрация по света. Това няма да се промени! Тогава какво? Ами единият вариант е нови избори. Забърсваме всичко и започваме отначало. Това облекчава социалното чувство за справедливост, което поема нова глътка надежда, че “този път ще е различно” и ..играта се повтаря. На всеки няколко години. Използването САМО на този механизъм обаче, има затихващ ефект с годините. Ето как ние българите се оказахме в нещо, което с извинение към всички радетели на чистото слово и почтения език, ще нарека кур-капан. Защо? Ами ето ги новите избори – насрочени, натъпкани с наблюдатели и поне петдесет сдружения на протестиращи с над сто списъка с искания. И какво от това? Нима някой си прави илюзията, че това е бъдещето, в което държавата България ще просперира? Нима някой си прави илюзията, че след тази чорба от неуправляеми енергии, бъкащи отвсякъде, ще се пръкне градивната сила, която след 12 май ще започне ден след ден да променя нещата? Както би се изразил някой мускулест пич от американски екшън – Bitch.. please!… (което на нашенски си значи – “аре стига глупости ве”)
Тогава какво?
Ето какво: Ако някой наистина иска да променя нещо в Системата, трябва да използва НЕЯ, а не чукове! Връщам се там от където започнах. Протестът се роди ОБЕКТИВНО вследствие на започващата да придобива уродливост социална несправедливост в лицето на енерго-търговците. И той щеше да постигне УСПЕХ, ако си беше останал такъв! А всеки успех влачи след себе си желание за следващ успех и най-важното: дава СТРАТЕГИЯ как да се случват нещата. От тук нататък пътищата биха били два – след всеки успех да се търси следващата гнила точка на Системата и да се окаже натиск върху нея докато се постигне лечение. Ще кажете – тя цялата, почти цялата Система е гнила! И ключовата дума е ПОЧТИ. Защото когато цялата Система изгние (а това се случва, когато масовия избирател абдикира от функциите си на коректор на поведението на системата) настъпва скъпа, връщаща държавата с десетилетия назад Революция…. Та, системата е ПОЧТИ изгнила но има здрави места, като най-малкото това е правото ни да протестираме, когато все още сме извън властта! Не че властимащите не мога да протестират, но те НЯМА СРЕЩУ КОГО да го правят. И сега ви питам: Как тези граждански надзорни и прочее образувания ще упражняват корегиращи функции върху ЕЖЕДНЕВНИ правителствени решения и политическата система като цяло? КАК, като те стават част от този слой, наречен политическа класа! Няма никакво значение дали се кръстят партия и дали си имат вождове! Те вече не са масовия избирател, а няколко човека! А няколко човека МОГАТ МНОГО МНОГО ЛЕСНО ДА СЕ МАНИПУЛИРАТ И ОБЕЗСИЛЯТ за разлика от масата, която – повярвайте ми – плаши ужасно онези с многото блага, защото дори те са наясно, че в пожара няма значение колко банкноти има в портфейла ти….
Общественият протест е много ефективен инструмент, с който Масовият избирател (третият слой на СИСТЕМАТА) може да въздейства върху нея и да поддържа равновесието, та дори и да пренасочи потока с благата в своя полза, но с него трябва да се работи УМНО!!!! Не можеш да режеш хляба си с брадва или моторна резачка за кастрене на храсти!!! Всеки инструмент изисква да го познаваш, да го използваш по предназначение. А инструментът Обществен Протест (щом така и така вече сме го открили и осъзнали колко е мощен) е лесен за използване ако се спазват няколко прости принципа:
– Ясна цел;
– Упоритост в отстояването на целта;
– Контрол на резултата за период, който ще гарантира неговата невъзвратимост.
С натрупване на зрялост, към тези три стъпки може да се добави и планиране и анализ. И прочее и прочее… Това вече е друга статия и друг филм.
Надявам се, че успях да бъда ясен. Един от случайните читатели на този блог коментира приблизително следното – “ами като сте толкова умни кажете какво да правят хората”. Както и друг път съм казвал аз се считам за умен човек, но далеч не твърдя, че имам всички отговори, и че тези които имам ще проработят задължително и за всички. Това е моето мнение. Второ мнение към вашето. Убеден съм, че прогресът не се прави с революции и разрушения. Убеден съм, че дори и най-некадърно скалъпената система има механизъм за самоусъвършенстване . Просто така е устроена Вселената.
Comments
Powered by Facebook Comments