Твърдят, че сме преминали през ерата на ловджиите и събирачите, после сме мигрирали плавно към аграрната, тя пък била сменена с индустриалната, която дала фира заради информационната, и сега сме в комуникационната. От същите източници става ясно, че ерите стават все по-кратки и не съм сигурен дали не сме прескочили вече последната. Все тая. Все сме в някоя ера. Можем да я наречем както си искаме. И ако сме малко по упорити дори историята ще се съгласи с нас. Аз ще я нарека ерата на гласовете.
За някой по-негативно настроен тип Света вероятно прилича на психо-диспансер в който пациентите се лекуват сами. От всякъде настойчиво се чуват гласове. Нуждата от трибуна е като нуждата от 50 ст’инки пред тоалетна. Гласовете налазват от всякъде – настойчиви като магистрални проститутки. Колективния ум се е разбъбрил в световен мащаб.
Гласовете, (когато не се броят по предсрочни, срочни и намквиситам избори), работят със суровата магия на думите. После мозъците я варят и изяждат за да могат пак гласовете да разкажат за какво е ставало дума. В този толкова нефелен и слабо контролиран процес, се води жестоката битка между Истината и Лъжата.
Колко пък да е жестока. Истината и Лъжата са еднояйчни близнаци, които искат да забият една и съща мацка – Вярата. И който успее му викат Истина, а който се провали – Лъжа. И играта се играе откакто Всеможещия ни е сложил в черепната кутия самообразоваща се материя.
Драмата на тази битка е за запалянковците. Онези, които имат предпочитания към единия или другия близнак. В битка винаги има само един победител или двама умрели. Останалите сценарии или не са битка или са любовна игра с различни средства.
Аз също съм запалянко и съм си заплюл няколко дузини истини, които периодично проветрявам като превенция срещу мухлясването им. Някой от тях бяха доста прилични Лъжи преди няколко десетилетия.
Усещането за Истина и Лъжа е строго индивидуално, но като правило, когато мисли, че диша Лъжа човек се чувства омърсен до костния си мозък и последната си аминокиселина. Когато диша Истина му се струва, че някъде наблизо може и да се е заврял все пак някой забравен Земен Рай.
Причината да напиша този пост е, че напоследък се усещам не като обдишван с вонята на Лъжата, а – както се казва в една реклама – обливан с течна субстанция препържена, мазна Лъжа, която в своята арогантност е станала толкова агресивна, че е загубила всякакви чувство за приличие. Усещането може да се сравни с положението на плувец, попаднал в езеро с лайна, в което трябва да плува за да стигне до бряг, на който го чака стадо правоверни канибали (правоверните канибали четат молитва за дъжд преди да те изядат, а това си е доста утешително само по себе си) да го разфасоват внимателно и да възпроизведат чрез него съдържимото на езерото.
Плитка, но мега мащабна манипулация, която не издЪржа нито една естетическа норма на интелигентното боравене с човешкия матр’ял, изстиска и последната капчица потентност от онова, което родолюПци с накривени калпаци и хъшовско самосъзнание наричат държава България. Моята скромна и неекспертна политическа прогноза е, че спадането на нивото на кафявото езерце се очаква след около десетина годни в случай, че се случи изобщо.
А гласовете ни кънтят ли кънтят. Моят също. Оценен е на 1 лев държавна субсидия за онзи, който успее да го прилапа.
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Може пък и да ви излезе късмета.
Comments
Powered by Facebook Comments