Когато изпадна в състояние на дълбок enervation (състояние с усещането за напълно изцедена енергия) има една фраза, която успява да ме ритне по задника и да ме накара да се раздвижа. Ето я:
когато ти хрумне идея или те споходи мечта в същия момент се отваря вратата към мястото където се намира всичко необходимо за осъществяването на идеята и превръщането на мечтата в реалност
Всеизвестно е, че Господ (в което и да е от превъплъщенията Му и бройките Му) има чувство за хумор, което не винаги може да бъде разбрано, но все пак, като правило не е гадняр. С други думи няма как да ни инжектира уменията да ни хрумват разни неща и после да ни гледа сеира, как се гърчим в невъзможност да ги превърнем в част от действителността.
Каква е вероятността тази фраза да е истина? Точно такава каквато е и обратната възможност. Иначе щеше да е много лесно всеки да направи избор, а Господ не си пада по лесните неща, щото от тях не можем да научим кой знае какво.
Ентусиастите за идеята веднага биха се втурнали да обясняват какви необятни възможности за съзидание и щастие дава тя. Скептиците от друга страна, бързо ще намерят слабите и места и ще я заклеймят като “поредната илюзия на незрелите индивиди”. Живеенето е така устроено, че и двете страни ще са прави. А най-права ще е третата страна, която ще види и възможностите и капаните на тази идея.
Ако идеята се приеме за вярна, човек моментално получава прилив на увереност (освен всичко останало). Увереността е усещане, което идва, когато си въобразим, че имаме контрол върху нещата, които ни се случват и ще ни се случат. Чувството за контрол прави Света предвидимо място,в което ние сме убедени, че ще си създадем уют, сигурност и условия да живеем пълноценно (каквото и да значи това). Студения душ идва още с първата ситуация, в която нашия “контрол” не даде резултат. Колкото и да е силна вярата ни, всеки удар върху чувството ни за контрол и убедеността ни във възможността на човек да създава своята действителност силно ерозират.
Трябва да има някакъв майнд-сет (яка кирилишка думичка!), който да върши работа, за да не се лашкаме така драматично от въодушевлението до унинието. Хората разправят, че трябва да имаме търпение, че трябва да сме упорити, че не знам си какво и прочее. В девет от десет случая тези съвети повече дразнят от колкото помагат. Причината за това са очакванията ни. Ние предпочитаме рецептите, които водят до сигурен резултат. Проблема с тях е, че всички ги предпочитат. Другия проблем е, че повечето се опитват да ги спазват. Третия проблем е, че всички които ги предпочитат и спазват постигат почти едни и същи резултати. А проблема с “едните и същи резултати” ще се опитам да го визуализирам така – постигането на резултат е като катеренето. Обвързваш се и почваш да драпаш. Колкото по-добре е “екипиран” един маршрут за катерене толкова повече хора ходят на него, защото е сигурен, предвидим и има достатъчно площадки за осигуряване. В крайна сметка тълпата става толкова нагъсто, че тура става причина за недоволство, вместо източник на удовлетворение.
Та, думата ми беше за това, че трябва майнд-сет, който да ни предпази от изтощаващото люшкане в крайностите между фанатична вяра и всемирно униние и разочарование.
Ето още един пример: почти всеки който може да чете (вкл. и аз) е наясно с последствията, които пиенето, пушенето и наркотиците имат върху жизненоважни органи и процеси в човешкото тяло. Почти на никой от тази група не му пука за тези последствия иначе нямаше да има пушачи, пияници и наркомани. Производителите на цигари са наясно с това и с готовност започнаха да надписват (съгласно някакви ултра тъпи закони), че “Пушенето е вредно”. Дори и непушача се изкушава да добави – “Да, ама моята баба пушеше до самата си смърт на 98 години, а съседа дето беше трезвеник си отиде рано рано от рак на белия дроб”. С други думи тази рецепта – “не пуши за да си здрав” е фалшива. И въпреки всичко част от здравия разум продължава да я използва.
Та нещо явно в майнд-сета не е наред.
Рецептите за здравословност са най-популярни. После идват онези другите – за щастието. Правете еди какво си и щастието ви е в кърпа вързано. Правете онова и ще сте постоянно надрусани от щастливост. След като човек прочете една-две такива рецепти около десет хиляди пъти (щото фейзззззбука гъмжи от тях) решава да опита как работят. Опитва и чака ефекта. В деветстотин деветдесет и девет на всеки хиляда случая ефект няма. Някой решават да упорстват – ефекта е по-малък от очакваното. Някой остават и след това. Те все още не са напълно доволни от ефекта и на всичко отгоре ги сполетява някакво обстоятелство, което завинаги срива доверието им в рецептата и ги обръща в скептици. Накрая остават само онези, които всъщност нямат нужда от рецептата, но са я използвали от изследователска страст, щото те така и така нямат драма с щастливеенето (щастливо живеене – бел на прев./авт.).
Та май нещо в майнд-сета е прецакано.
Най-обичам рецептите за успеха. Резултата от тях е много комплексен. Има си и щастие, и парички, и фулфилмънт и кви ли не още благинки. Успеха се оказа много добре изследван феномен и за него има написани десетки хиляди рецепти. Аз съм пробвал доста голяма част от тях (както и от предишните две групи рецепти). Изненадващо, и тези рецепти имат в най-добрия случай противоречив ефект. Уж правиш всичко вярно, пък накрая нещо все се прецаква и след като си блъскал еди-колко-си-време си успял ей тоооооооонинко, а тоя до тебе, дето само си размята бастуня- я го глей къф е успял.
Хм.. тоя пуст майнд-сет!…
Време ми е да изплюя камъчето. Или по-точно майнд-сета.
Вместо да очакваме сигурен резултат от рецептите по-добре е да осъзнаем, че следвайки ги, ние не си гарантираме резултат, а увеличаваме шансовете си да го постигнем. Значи разбрахме се нали? – ШАНСОВЕТЕ. С това мозъка ни е много по-съгласен от колкото с маркетинговото клише – гарантиран резултат. Ако не пушиш, с голяма вероятност увеличаваш шансовете си за по-добро здраве, капиш? Ако следваш съветите за успех увеличаваш шансовете си по пътя към успеха, но нямаш гаранции, че нещо няма да бъде прецакано (пак от теб). Ако спазваш принципите на щастливеенето имаш големи шансове да си джиткаш постоянно надрусан от щастливост, но нищо не те дели от драмата, разочарованието, недоволството и болката. Но шансовете все пак по-вероятно са на твоя страна.
Та рецептите, посочващи текущото ниво на натрупан човешки опит за постигане на едно или друго, работят само и единствено в посока на увеличаване на вероятността, на шансовете. Хубаво би било да монтираме здраво тази мисъл в майнд-сета си и да турим черта на мрънкотенето, че, видиш ли, тез рецепти, брато, са за лузерите и, че колкото по скептик си толкова по-мъдрец го раздаваш.
Ако майнд-сета се отмести в посока към това разбиране, няма нужда някой да ни убеждава да бъдем упортити, защото мозъка знае, че следвайки проверените алгоритми той трупа шансове. Знае и друго – винаги нещо може да се обърка. И като знае едното и другото – прави избор: да се шашка и да изпадне в хибернация за поддържане само на жизнено важните си функции или да дърпа смело напред и да провери, дали в крайна сметка това, с натрупването на шансове, няма да му изсипе един хубавичък бонус.
Оставям на всеки да пресее тази идея през собствените си страхове и недоверие. Аз дълбоко вярвам в тази концепция и тя ми носи чувството за свобода от страха, че резултата няма да дойде. А това вече си е резултат, който си струва, не ли?
И последно – късмет и шанс са две ужасно, ама ужасно различни неща!
Comments
Powered by Facebook Comments