Стивън Кови е известен предимно с поредицата си за 7-те навика на тези или онези. Не толкова популярна е концепцията му за 8-мия навик на успешните хора. Всъщност този 8-ми навик е проекция на всички останали в някаква завършеност, която Кови нарича “да намериш своя глас” (to find your voice). Накратко, зад това се има пред вид човек да намери пресечната точка на знанията, уменията, страстта си и духовното си призвание. Разбира се, опростявам нещата до символи за да стигна по-бързо до собствената си теза, както прави всеки самовлюбен писач.
Когато човек намери своя глас, той намира и своя трибуна. Изглежда едното върви с другото. Т.е. в момента, в който човек успее да стигне до тази точка на себеосъществяване, в която ресурсите му (както физически, така и духовни) работят оптимално – сиреч човека си е встъпил в мисията на Земята, трибуната се появява и останалите научават за Чудото. То – чудото – по същество е запомнящо се, въздействащо, мотивиращо и дълбоко вълнуващо. Историите за човеци, намерили своя глас по смисъла на 8-мия навик на Кови – колкото искате.
Докато, обаче, едни човеци се стремят с всички сили да открият и прокарат пътя до своя глас, други човеци са решили да не се тормозят чак толкова и да утилизират (казано по модерному) съществуващите трибунни сурогати, които отдавна вече имат статут на Истинска Трибуна, докато търсачите и намиращите на себе си, са изместени в една отделна трибунка, съответстваща на пазарната ниша, наречена “Self Help Industry”
За “Истинска трибуна” днес се считат средства за масово разпространение на информация. За запознатите с модела DIKW (данни, информация, знание, мъдрост) е ясно, че информацията е едно абсолютно механично сборище от факти, получено от данни, към които са зададени въпросите от типа “кой”, “кога”, “къде” и “какво”. Поради тази си полуфабрикатност информацията е еднакво истина и лъжа. Но по-важното е, че е еднакво полезна и вредна. Всъщност полезността/вредността идва след като информацията се обработи с още един въпрос “Защо”. Но за сега нека да не го закачаме него, а да говорим за трибуните.
Както казах, има два типа хора – такива, които търсят трибуна и такива, които биват намерени от трибуните. Вторите са хиляди пъти по-малко. В общия случай трибуните се търсят. И щом е така – те се предлагат.
В Библията било упоменато следното практическо правило: “Търси и ще намериш. Поискай и ще ти бъде дадено”
Който е написал това може би не си е давал добре сметка, че думите му ще бъдат съвсем буквално приети от хората, които по един или друг начин са се добрали до този текст, без да имат готовността да вникнат в мисъла му. Та едни такива хора хем търсят, хем си искат трибуната, при това с библейска настойчивост. Квиченето им вероятно достига до ушите Господни и Той им изсипва чувал с трибуни само и само този скверен шум да утихне. Но шумът не утихва.
Малко неща са по страшни от глупостта на която е дадена трибуна.
В нашия свят, вместо по изключение (както е редно да бъде) на глупостта се дава трибуна постоянно. Стига да е в състояние да плати в брой или натура (което си е пак някакъв вид “в брой”). Ораторите на глупостта се разпознават безпогрешно. Техните думи са като семе хвърлено на камък. Да те е яд за семето и на тоя глупак дето го пилее. Те въздействат на така наречените “низки” инстинкти на човек, превръшайки го в биоробот с усещане за право на избор (от което той доброволно се отказва). Ораторите на глупостта крещят мантри. Те нямат история, която да споделят, нямат плътност в думите си, която да те накара да направиш завой вътре в себе си и да намериш изхода пак през себе си.
Ораторите на глупостта нямат страх, че ще се изложат като глупаци. Иначе нямаше да станат оратори на глупостта. Ораторите на глупостта поглеждат своята публика и у тях се надига чувството за превъзходство и безнаказаност, докато в онези другите няколко хиляди пъти по-малкото, картината на множеството дошло да ги чуе поражда смиреност.
Всеки може да стане оратор на глупостта.
За това не се изисква нищо друго освен да си глупав.
Та за себе си, във всичко това открих следния урок – ако искам да променя света имам два варианта – да търся трибуните или да живея така, че трибуните да ме намерят.
Comments
Powered by Facebook Comments