Иде реч за една дума. Тя пълни книги, презентации, курсове и джобовете на джедаите на т.нар. self help индустрия . Тя е еволюирала от дума в символ. Тежестта и върху съзнанието на човек е незаличима. Това е думата “промяна”.
Думата “промяна” е обещание. Изкушение да откъснеш надраскания с всякакви боклуци лист и да започнеш наново. Тя е лесна и винаги възможна. Любимият и ден в седмциата е понеделник. Любимия ден в месеца е първо число (и ако може да е понеделник). Любимия и ден в годината е първи януари (или ‘айде нека да е поне втори и ако може – понеделник).
Промяната е надежда. Че най-сетне ще се се отървем от тлъстините. Че най-сетне ще сложим в ред нещата си. Че най-сетне ще обърнем внимание на здравето си. Че най-сетне ще открием себе си. Че най-сетне ще намерим Голямата си Любов. Че най-сетне е се сборим с недостига в портмонетата. Че най-сетне ще си стъпим на краката. Че най-сетне ще вземем да награбим онова чудо дето започва с Щъ голямо.
За това се променяме. Ежедневно. Осъзнато или неосъзнато. Започваме от това, в което вярваме и го следваме. А онова, в което вярваме не се слави с особено постоянство. Онова, в което вярваме е крехко. Всеки знае какво може да предизвика една пеперуда, на която и хрумне да размаха крила в Китай. Да му мислят в Мексиканския залив. Така е. Вярванията ни са крехки. Но декларациите ни са стоманени. Само, че те (декларациите) служат като макиаж на същността ни и нямат предназначението да я презентират в реалните и характеристики. Докато крехките ни вярвания притежават стоманената сила да ни променят. Защото и те се променят.
Болшинството човеци имат прилична идея какво искат да променят. Една по-обособена част е дори много наясно с тази работа. Обещанието, че всичко зависи от теб има могъща сила. Употребено в правилния момент, пред онези, които са готови да слушат, то обръща съдби. Обещанието, че всичко зависи от теб и всичко, което е нужно е една малка промяна е още по-могъщо. Защото вярванията ни ужасно си падат по малкото усилия водещи до колосални резултати. И това наистина е така. В началото…
Началото е звездния момент на всяка промяна. Денят, в който успееш да спестиш на организма си обичайното половин кило захар в най-различи форми и съдържание е велик ден. Ако го повториш става още по-велик. Денят, в който случваш нещата подредено за пръв път от не знам си колко време е велик ден. Сякаш всичко се нарежда. Ако този ден се мултиплицира до седмица – вече си на гребена на вълната. Ако изкара месец – “хей! аз съм друг човек! Със сигурност е така”
Същността на промяната обаче е да се променя. И месец в “новите дрехи” ги прави стари. Тогава джедаите на селфхелпа отварят другата кутия с трикове и казват – сега иде време на самодисциплината и постоянството. Ей богу , тези момчета/момичета знаят какво говорят. Самодисциплината и постоянството са проявленията на контрола. Да имаш контрол е нужен характер. Това влачи след себе си идеята за израстването. А израстването води до стръв към промяна.
Мдам…
Имам един любим слайд в моите курсове, в които се говори за процеси и други щуротии. В този слайд е визуализиран кръговрата на постоянната промяна. Обикновено се забавлявам два три часа с него и така успявам да напомпам човеците, които доброволно са се напъхали в капана да ме слушат. В него е събран целия life hack – както е модерно да се казва, или преведено на един друг език – тарикатлък – на живеенето. И като погледне човек в тези 7-8 кутийки и написаното в тях, му става – да кажем – по ясно какви да ги върши от другия понеделник
Личния ми опит с контролираната промяна понасъбра известна история. Даде и резултати. И ми доказа, че ако в процеса на промяна на навиците си не променяш характера и уменията си – все едно нищо не правиш. Онова, което успявам да променя са най-слабите звена на съпротива. Онези, които не заплашват кой знае колко Егото и чувството за самоуважение. Опитвал съм, разбира се, да надскоча тези лимити и няколко пъти съм успявал. Би следвало да се чувствам горд и удовлетворен от това, но всъщност тези преходи са били винаги ужасно изтощителни и свързани с драми от всякакъв характер. Това е цената. Промяната си има цена и тя се плаща без разсрочване на дълга (и слава Богу щото лихвите са нечовешки).
Откакто темите, сврзани с проблема как от маймуна да се превърна в човек взеха да ме вълнуват, забелязвам, че темата всъщност се радва на голям и все по-широк интерес. Постсоциалистическата преизподня не успя да спре заразата на любознателността на онези, които не спират да търсят идеи за това как да прекарат обидно малкото години живеене в нещо смислено и ценно. Аз се накълвах порядъчно с такива идеи и те ми помогнаха доста. Да започна да се променям. Да започна…
Безмилостния закон за баланса във всичко изисква всяко движение да е хармонизирано. Острата нужда от промяна кара човек да направи отчаян скок нагоре и надалеч. Лошо няма. Много хора са станали примери как с такъв скок се озовават право на върха на пирамидата на Мазлоу. Възможно е, но за целта човек трябва да “скъса синджира” или по-точно ластика. Ако ластика не се скъса, той рано или късно издебва момента и започва да се свива наобратно, при това равноускорително. Запокитването в “обратната страна на Луната” не е толкова гибелно за човеците на промяната, защото те вече са наясно, че онова което искат съществува и е въпрос на труд да го докарат при себе си. Кофти е да започваш отново и отново, но кой не го е правил. Казано по друг начин, онова което човек изпитва започвайки поредната инициатива “от_понеделник_нов_човек” подлежи на баланс. И ако “Новия Човек” не отчита това и не се подготви да плаща нужната цена получва доста силни крошета, които като нищо могат да го нокаутират. Примери – колкото щете.
Та вместо обобщение – промяната е като шоколада – услажда се, води до пристрастяване при това в натуралния си (неподсладен изкуствено) вид е много полезна, но предозирането и може да докара diarrhoea на стейкхолдерите си. Все пак няма нищо фатално. По-добре с diarrhoea но нов човек, отколкото същата стара маймуна с констипация.
Comments
Powered by Facebook Comments