понеделник:
– Добро ууутро краченца, добро уутро ръчички – почвам аз събуждането на малката принцеска с отчаяно подмазване
След 5 минути принцеската се събужда
– Мама оттатък ли е?
– Мама отиде в един град, близо до кралство Арендел миличко – подло започвам аз, с надеджата да насоча идеите към Фрозен, а не към факта, че мама ще си дойде чак в петък
– Искам мама да дойде сега!
– Ще дойде миличко, но в петък! – “ей го къде е бе слънчице” опитвам малко напосоки да внуша аз.
– Не! Сега! – явно не успявам
Последеден опит:
– Ичииии – крясвам по котарака без причина. Затуичи Фентъзи Авалон Четвърти обръща към мен задника си с достойнство, което би следвало да изпепели егото ми. Егото ми оцелява на свети крепки, но по-важното е, че за сега темата “Къде е мама” е изместена от неподправеното детско любопитство “Какво прави Ичи”
вторник:
– Добро ууутро краченца, добро уутро ръчички..
– Мама идва ли? – даже не си прави труд да отвори очичики.
– Мама е в Арендел, миличко?
– Искам да дойде сега!
– Ичиииииии!
– Идва ли мама?
– Ще си дойде в петък слънчице.
– Искам сега!
– Яяяяяя да видим какво ще облечем днеееееес!
– Няма!
– Ха! Някой тръгва с кола на детска градина
– Я да видя!
И днес някак успях…
сряда:
този ден според мен въобще не се е случвал. нямам никакъв спомен за него
четвъртък:
– Добро ууутро краченца, добро уутро ръчички
– Ммммм, спи ми се!
– Айде миличко, още два дни и мама си идва
– Искам сега.
– Айде слънчице днес ще облечем другата рокличка. Обелил съм ти и ябълка с хруска. А Ичи се е качил на прозореца – признавам, подло от моя страна но днес играя “ва банк” – или всичко или нищо. Три кукички – все някъде трябва да клъвне. Клъвна на Ичи
– Я да видя!
Малко по късно през деня (в разговор с мама)
…. Ееее още два дни и се връщаш
– Какви два дни бе човек?! Днес е четвртък! (шок и ужас в главата ми) – Аз си ги броя един по един!
– Сори, слънче, готов съм да се закълна че днес е сряда…
– Дарлинг, пий си “зеленото”!
Вечерта същия ден. Гледаме Frozen и после пеем песните от филма. По скоро малката пее, а аз съм готов да се размажа от кеф. Пее с пълно гърло и “фърля” магии на всяко “Лет ит гоу” от песента. Реве ми се чак. Дали да не си направя акаунт в бегемама?!…
петък:
– Добро ууутро краченца, добро уутро ръчички… Днес мама ще си дойде със самолетчето!
– Хайде да ходим да я посрещнем!
– Тя ще си дойде довечера, миличко.
– Не! Сега!
– Сега мама ще вземе едно самолетче от Бергееееен. Ще иде с него в Ослооооо. После ще вземе друго самолетчееее. С него ще иде във Виенааааа. От там ще вземе още едно самолетчееее. И с него ще си дойде в къщиии…
– Искам да идем да посрещнем мама!
– Ще идем, миличко, ама довечера!
– Не. Сега!
– Ама мама трябва да купи подаръците и тогава – най-сетне напипах аз ключалката…
Нищо не може да разколебае вярата ми, че тази седмица просто си беше без сряда…
Comments
Powered by Facebook Comments