преди малко изгледах някакъв фрагмент от “The Bucket List”. кефа да гледам рошаф дебел и остарял джак никълсън е съизмерим само с този да слушам елегантния несравним наратив на морган фрийман. всеизвестно е че в тоя филм тез двете благини са обединени.
та гледам си филма и се чудя с кво бих напълнил моята предсмъртна кофа с желания. и като се има пред вид че всеки наш ден е предсмъртен щото ГЕРОЯ НА ПРТАЧЕТ С ГОЛЕМИТЕ БУКВИ Е ВИНАГИ ПРЕДСТОЯЩ ще излезе че поставм съвсем навреме (каквото и да значи това за Великата О’такова)
на първо място за да уредя нещата за времето в което желанията ми ще имат толкова значение колкото пръднята на глиган в южна африка за кампанията на тръмп (долу горе толкова. искам да кажа само приблизително) искам да ме кремират. идеята за ковчег е ужасно подтискаща дори за моето бъдещо умряло аз. тъй че – който остане след мене – да си знае. а аз ше почерпя оттатък.
а за това какво бих сложил в кофата за преди “фурната”?… ето това е един хубав въпрос… ами не знам. аз съм сложен човек изтъкан от противоречия простотия протоплазма и протони на промоция така че направо не знам
пичовете ходиха на сафари. не ща такова. представям си че ще изпитам някаква вълна в горната част на абдомена си която бързо ще премине щото “какво толкова да им гледам на тези животни”. но както казах – не съм сигурен. когато попаднах в аквариума в копенхаген просто ми се прииска да заспя сред рибите
пичовете сетне хукнаха към пирамидите. когато за първи път видях колоните сред руините на рим клетките в тялото ми буквално завряха. и ми идеше да рева. искам да кажа със сълзи сополи и всичко останало. до ден днешен нямам обяснение ква беше таз мълчалива истерия. и като си помисля за това – камънаците в египет ми се струват привлекателни. айде в кофата!
после пичовете отидоха на джиткат с мотор по китайската стена. мислих мислих и си рекох – ако видя 100 метра от нея – все едно съм видял цялата. тя тая стена има смисъл да я гледаш само от космоса а с оглед на перспективите… та накрая си мисля – за 100 метра китайски киреч – просто не си струва
виж в хималаите искам да отида. ама много. мдам. там направо си трябва. никъде другаде не си представям че мога да усетя истински мащабите на собственото си нищожество въпреки че очевидци ме убеждават всеки ден че те са си видими с просто око (мащабите на таковата ми имам пред вид) . няма съмнение – в кофата!
тадж махал – не знам да ви кажа. това с тез ефелъци и чудесии малко е предОбрено за моя просташки вкус. ако ще да е за либоФ – ами не знам – може би верона. или пък онзи мост около сараево дето момък и мома лежали ненам си колко часа по средата на фронта между нашите и вашите и никой не смеел да гръмне докато не накарали насила да ги изнесат от там. бих полежал на тоя мост. ше го тура в кофата щото е и по близко от таджа махал. иде по на сметка.
в хон конг нямам работа
в същност до тука гледах филма (гледал съм го целия ама този път беше до тука)
и се питам какво ли да сложа още в кофата?!..
мъчна работа… и все пак има нещо което искам. то вероятно се дължи на протоните на промоция в мойта същина но кво ми дреме. искам да получа отговори на поне един въпрос който има значение само за живите докато са живи. поне на един шибан въпрос да получа еднозначен достоверен простичък отговор.
ето няколко опции за мотивираните да ми помогнат
въпрпос 1: за чий хикс ни е да се раждаме и да го осъзнаваме като ше трябва да мрем? – и моля без философии версии религии и допускания – искам истината от първа ръка (ако може на очевидец) за да знам за кво става на въпрос преди да се запътя към фурната. толкова ли е много деба?!
въпрос 2: като сме я докарали до там да се родим за да мрем и времето между тез два ивента определено е нищожно до мърлящина за чий хикс Шефа е решил че за да се множим требват емоции? толкоз ли не се е сетил че те ще служат със същата сила и да се трепем?! бахти. – и моля отново за искрен честен еднозначен отговор ако може директно от Шефа и ако може да е докато все още мога да го шерна във фейса. ше направа голем удар със сигурност
въпрос 3: като е оплескал работата до там че да се стигне до въпрос номер 2 що не се е спрял ами ни е дал и интелект. МОМЕНТ! въпроса ми не е това а защо бе дявол да го вземе ни го е дал тоз интелект ПРАЗЕН и ни е дал някво нула време да го пълним?! какво си си мислил бе чуек?!?! хм?? – честен и искрен отговор. друго не признавам.
ся. начи ще ми се да напълня и още няквка география в кофата.
понеже всички разправят че на мачу пикчу нямало царевица интереса към там спада. аз обаче сякаш и там искам да ида. пак заради камъка. ма много набързо. без да се заседявам
ще ми се да походя и до едни други камъни във владенията на Нейно Величество (Тя е Само Една). мисля си че и там ще ми доде да рева. кой знай. (да ме пита човек за чий хикс пък имам такъв мерак да ходя да гледам места на които ше рИва)
май ми се ще да потаковам из пустинята ама това смятам да го дообмисля
всъщност – отказвам се
ха! аз съм си малко парвеню та се сетих (много парвеню съм ама айде..) ще ми се (ама наистина) да поскитам по мормартър седмица или нештакова. после ше напиша някоя жистока стихотворба и направо ше такова
и понеже съм брутално прям (заради протоните си на промоция) – от позицията на сегашното ми знание и набор от емоционална интелигентност – въобще не ми пука колко човека ще се навъртат около урната с праха ми.
виж за часовете преди да се стигне до нея бих желал да видя около себе си едни мои хора. много мои. всичките мои. за нещо като петнайс минути. после да си ходят.
амин
Comments
Powered by Facebook Comments