помните ли онова за ню-йоркското метро? дето сменяли стъклата и миели мотрисите и така свалили с 60% престъпността в голямата ябълка. вероятно повечето които ще хвърлят поглед на тоя текст са чували за това. ако не – има гугъл.
в последните дни софия започна да се пълни. отпуските са на привършване. по тази причина зачестиха срещите ми с хора правещи неща които би следвало да не правят освен ако не са в открития космос. чудех се има ли изобщо лек срещу това. щото да им се гневя на тези хора го мога. да ги изкоментирам до степен на зачервяване на кармата – и това го мога. да събудя общественото възмущение срещу тях – лесна работа. но тези неща не сработват добре в лонг търм. простъпките сякаш растат в онази по-бързата прогресия.
после се сетих за моя любим ментор който има една кратка студия (вероятно се нарича другояче но нали тря’а да си личи че знам думички и имам вишу) за т.нар acceptable behavior. ето извадки:
- ако в едно помещение няма пепелник, това навярно означава че не се пуши. ако не сте сигурни какво да направите – при всички положение няма да навредите на никого ако не пожелаете да пушите. в противен случай – рискувате
- ако попаднете в компания на хора, които все още не познавате добре и ви хрумне да разкажете мръсен виц и се колебаете дали да го сторите – при всички положения няма да навреди ако спестите профанизирания речник. в противен случай рискувате.
- хей, ако ви се пуши – пушете, ако ви се псува – псувайте, просто това няма да се хареса на всички и неминуемо ще загубите част от вашите потенциални клиенти. ако сте ОК с това – защо не.
мога да допълня този списък с малко злободневни клишета като например:
- ако има двойна непрекъсната линия на улицата това вероятно означава че тя не бива да се пресича за изпреварване ляв завой или паркиране. по вероятно е ако спазвате това всички да са доволни. ако не – вероятно някой ще бъде засегнат несправедливо
- ако на улицата има свободно място за паркиране но то се окаже срещу вход по вероятно е да не бива да се спира (дори за малко). ако спрете – още по-вероятно е да нанесете вреда някому
- ако улицата е еднопосочна би било добре да не влизате срещу знака. в противен случай вероятността да нанесете вреда някому е голяма.
- ако сте в мола и се возите на стълбите добре би било да застанете дясно. няма да навреди на никого
и т.н. и т.н.
живея в манастирски ливади в които кооперациите се строят не близо една до друга а една в друга. в нашата кооперация има вътрешен двор (боже!!) който имаше основно за цел да вдигне цената на имота до нива за които банковата ипотечна индустрия поддържа специален отбор тибетски монаси редящи мантри за високи заеми и съответни лихви. в този двор играят десетина деца и още толкова бебета. двора дълго време беше опикаван и осиран от най-добрия приятел на човека. наскоро баби и майки решиха да сложат табели с профил на куче в кръг и една черта в диагонал – послание оформено като най-вежлива подкана да спре опикаването на стотте квадрата трева във вътрешния двор.
най-добрите приятели на човека обаче водени от човека продължиха жизнерадостно да си серат и пикаят щото всички знаем че “то е много добричко и не прави бели”, “то не хапе”, то не лае”, “то много обича деца” (и по тази причина вероятно сере карамел Му и пикае цитронада с лед) и прочее. как да се сърдиш на това. аз обаче понеже съм дърт пръч с крива физиономия не вдявам от тези сладостни напеви. и тъй слизайки от лъскавото си возило днес с дъщеря ми регистрирам двама човешки приятеля с човеците как нахлуват в задния двор. единия човек не сварваше да събира производното от задника на едното псе а другото го поливаше да не изсъхне. доде ми до козирката и подех диалог. ужасно банален диалог в който отвътре гневът ми напираше а зъбите ми го държаха докато мутира в банални клишета. диалога не доведе до резултат докато и последната капка пикня не бе изпикана и последното лайно не бе изсрано и консервирано в торбичка. “ама ние си прибираме акитата!”. на което аз контрирах: “а пикнята със сушоар ли я евапорирате?” и така. хрумна ми да добавя към редовете на моя ментор:
- не водете кучета в много малък двор с малко трева и много деца. със сигурност на никого няма да попречите ако не заведете там куче. в противен случай – рискувате да срещнете крив графоман който ще изтипоса историята ви в думи и така завинаги ше ви опозори (боже опази)
за протокола: не съм куче/котко фоб. ако щете вярвайте.
та думата ми беше за acceptable behavior.
по мое скромно мнение зрелостта на едно общество не се определя от БВП или публичните изяви на политиците а от съотношнието между общетсвено приемливото и обществено неприемливото поведение. това съотношение не зависи нито от световната конспирация нито от цацаров и е в прерогативите на всяка биологична единица. на всичко отгоре не може да се манипулира щото е огледален образ на нивото на невежество на едно общество. а невежеството на обществото намира своята най-висша изява в неговата политическа класа.
та това което искам да подчертая е че всякакъв вид избори (политически имам нафредвит) и сякакъв вид неуредици в ужасно калпавия модел в който света е разпарчетосан на т.нар. държави са плод на натрупване на неприемливо поведение произвеждано от обществената зрялост/незрялост. ако обществото толерира на ежедневен базис неприемливото поведение щото “кво толкова” това води до създаване на обществена прислойка от тарикати които се възпозват от това в доста по-глобален мащаб.
та думата ми беше за онези джамове и мотриси в нюйоркското метро. мисля си че ако власт-дарените ‘земат та се опитат да не са развалени кюфтета и се държат поне за година ‘се едно свети Петър им прави ревизия и решат например да опразнят улиците от паркирали навсякъде където е възможно да се изсере птиче коли ефекта би могъл да бъде разтърсващо шокиращо невероятен.
щото по принцип е възможно ама коттакоа.
Comments
Powered by Facebook Comments