Бях почти на 25 когато социалиЗъма в България беше изритан с преврат в Политбюро на Партията. По това време живеех в Сливен. Бях тъкмо завършил ВМЕИ “Ленин” (днес ТУ София). Вървях задъхан в тъмното с тълпата към площад “Хаджи Димитър” и усещах възбудата от нещо голямо и несигурно. Някакви хора се деряха на микрофона, а други скандираха екзалтирано. И аз се включих. След един час се уморих и се прибрах. Митинга продължи до късно късно, а аз слушах от терасата ехото от гласовете na митингаджийската трибуна.
24 години по-късно седя пред 52-инчовата си плазма и гледам как изглупели хора палят конституция, която дори не са прочели и с животинска страст скандират тя да бъде променена. Гледам как пияници получават трибуна да изкажат своите искания и лицата им се изкривяват от неистовото усилие да подкарат поне едничка мисъл в мозъка си. Гледам как тотални аутсайдери с подозрителна лична хигиена се изреждат пред микрофоните на 10 телевизии, плюнчейки се, че са хоризонтална структура (?!?! Боже мили помогни на мен неукия да схвана тази енигма!!!) и не щяли да имат вождове, после се събират в три града да се координират и да излъчат легитимни представители. Гледам и слушам как глупостта и невежеството манифестират, лутайки се като преяло стадо от една улица към друга, от един площад към друг под безпрецедентно медийно внимание и започвам да си мисля, че хората със здрав разум в тези географски ширини са изчезнали безвъзвратно. А може би и те са пред своята 52 инчова плазма…
Хората със здравия разум с които се отъждествявам и аз, коментираха във фейсбук, гледаха своите LCD-та или плазми и недоумяваха (всъщност все още недоумяват) как е възможно този абсурд, в който един справедлив протест се превръща в манифестация на тоталното невежество и откровена човешка глупост, да се случва без да може да му се противодейства по какъвто и да е начин.
Хората със здрав разум са притеснени и тайничко се надяват тази нелепост да престане и премине.
Хората със здрав разум са наистина много притеснени и започват да ровят в Интернет за процедури по емигриране в най-далечните кътчета на света, в случай че дебилието вземе та наистина получи трайно надмощие.
А може и да не съм прав.
Но ето какво научих за себе си през тези две седмици.
– В продължение на вторите 24 години от живота ми победата на демокрацията от онази ноемврийска нощ на 1989 е отгледала безволева но нагла политическа класа, безкрупулни мега новобогаташи, направили състоянията си не с труд а с мародерско грабене, безкрайно хилава средна класа, която постоянно се люшка от средно ниво към бедност и една огромна маса от живеещи по инерция хора, чийто мисли извън тези за насъщния са изцяло взети под наем от непрекъснатото повтаряните по телевизора клишета.
– Тези 24 години се оказаха недостатъчни за да се осъзнаят от българина (имам пред вид целокупно) няколко прости истини като например: качеството на живота не е плод на усилия на политици или система, а изцяло зависи от труда и ума на всеки един. Неразбралите тази истина днес палят конституцията и псуват около новия върховен поп на България. Само след няколко месеца ще се тъпчат като сардели в храма около същия този поп със свещи в ръка и богобоязливо ще се кръстят като дрогирани с идеята, че така Раят ще е техен.
Хората в България искат да живеят по-добре. Всички до един. Без изключение. Бедни, богати, политици, престъпници, курви, патриарси – всички! Хората в България искат да живеят по-добре, но само част от тях излязоха да блокират площади и улици. В най-добрия случай тази част бяха около 50 хиляди души – ей нека да са 100 хиляди души от 4 милиона избиратели. От тези намколкохиляди души НИТО ЕДИН не можа с думи прости да обясни КАК СИ ГО ПРЕДСТАВЯ това по-добро живеене, а си чупеха езиците с думички като Велико Народно Събрание (!? не схващам как това ще повлияе на живеенето им), по малко депутати (ей Богу наречете ме прост но и с това се затруднявам ужасно) , национализация на ЕРП-тата (чувствам се безсилен пред тази идея, но ми се струва че това с думи прости означава създаване на нов (по-скоро възстановяване на стар) и то държавен монопол.. къде ви е ума бе хора!?… ), такса за слушане на чалга (е.. трябва да призная че с това се съгласявам!), забрана на партиите (и замяната им с други хора с общи интереси и убеждения, обединени в структури – че какво е това ако не партия!? но какво ли пък разбирам аз), да се разкарат сегашните политици (това е като да разгониш комарите от блатото.. ЩЕ ДОЙДАТ ХИЛЯДИ ДРУГИ КРЪВОПИЙЦИ ЩОТО НЕ КОМАРИТЕ ПРИВЛИЧАТ БЛАТОТО А БЛАТОТО КОМАРИТЕ!) и още и още и още…
Хората в България искат да живеят по-добре но не искат да платят цената за това. А цената е трансформация на мисленето. Масова трансформация. Мащабна както се казва. Трансформация която се основава на самодоказващи се принципи като например този: пазара ни плаща толкова колкото реши, че сме му дали като полза. Пазара не е Система. Той е безжалостна аморфна структура от нужди, които искат да бъдат задоволени веднага, качествено и на добра цена. Ако нашия принос към този процес е нищожен, още по-нищожна е и наградата. Ако обаче приноса ни е забележителен (сега внимавайте моля!) ИМАМЕ ШАНС, забележете – нямаме гаранции а имаме ШАНС за много добра награда. Това е. СИСТЕМИТЕ от друга страна, са купчини от правила, направени да бъдат използвани от онези които си дадат зор да ги изучат. Така че системите могат да поставят предизвикателства но не могат да спрат онези, които искат да ги използват за да се движат към мечтания по-добър живот.
Хората в България крещят – има корупция, мафия! Да има я и тя е е като побеснял бурен в плодоносна земя. Има я защото корупцията не е нищо друго, а временно закупуване на власт за да може да се случи едно или друго. Ще кажете не е честно – ЕЙ БОГУ НЕ Е ЧЕСТНО, НО С ГОРЕНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ И ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЕРП-тата тя няма да изчезне. През задаващите се още пет години политическа нестабилност няма да дойде нито един свестен паралия да предлага на българския мечтател за по-добър живот добри заплати за да правене на нещо “за навънка”. Всички до един, които гледат днешната лумпениада ще си кажат – жалко, тъкмо помислихме, че там може да стане нещо. Айде да си обираме крушите докато не сме започнали да губим много.
Хората в България искат по-добър живот. Аз също. Едно от нещата които научих тези две февруарски седмици е, че по-добрия живот в България се отлага за.. неопределено време. Аз не разполагам с кой знае колко време. От живот ми минаха 2 пъти по 24 години. Първите в социализъм, вторите в преход. Прехода трябваше да е свършил. Вместо това започна нов. Към нещо което никак не ми харесва. Така, че ще изгася 52-инчовата си плазма и ще заредя Google.
Comments
Powered by Facebook Comments