Веднъж, докато слушах за незнамкойсипът историята на Мохамед Юнис във връзка със създаване на Grameen Bank ми направи впечатление следния пасаж, в който разказвача казва: “Банката започнала да дава заеми дори на просяци, за да ги измъкне от просията и да им помогне да започнат да продават”….
Сделката на живеенето е обмяната на ценности. Но какво може да предложи един просяк? Отговор – неограничено количество ценности. Стига да започне да продава.
Животът колабира без да бъде изваден на пазара. Лицемерието на асоциациите към думите “пазар” и предлагане на стока е плод единствено на невнинкването в механизма, по който тече кръвта на живеенето. Тренирането на ума, че пазара е място за изкарване на пари е вкаменило, продължава да вкаменява и ще вкаменява мозъците на 9 от всеки десет жителя на тази планета. Защо? Защото пазара е единствената арена, в която се тества ценността на даден индивид. Там се среща потребността с наличността. За пари ли говоря? Не. Говоря за бизнес. И казвайки това с сбутвам с поредното клише.
Какво може да продаде един просяк? Това което продава всеки – потенциал. Огромното количество от нас разхождат из живота си нешлифования диамант на собствения си потенциал. И се отказват от сделката. Още преди да са започнали напъна да я сключат.
Стотици пъти съм споделял това в моите курсове. Заставал съм пред хора, с напълно угаснал поглед, които са емигрирали приживе от пазара. В продължение на часове съм се опитвал да масажирам мозъците им и когато това започне да дава резултат всеки път с удивление се наслаждава на пробуждането на Търговеца в тези човеци. Виждам как погледа от вял става фокусиран, после недоверчив и накрая ентусиазиран и вече знам, че човека е в отново в бизнеса.
Тази вечер бях излязъл навън да изям едно от най-вкусните неща, които Белград прави – шиш кебапа от дюкяна на улица “Гоце Делчев” близо до хотела ми. Дъвчех с наслада това чудо и неволно се заслушах в разговора на някакъв младеж по телефона. Нямаше кой знае какво да се слуша докато младежа не изхъмка : “Морам да меням нешто у свом животу”
Точно този момент обичам най-много в живеенето. Няма нищо, което да не може да се излъска, и да се изкара на пазара. Нордстрьом (от Funky Business) твърди (според мен напълно основателно), че всеки жител на тази планета разполага с потенциален пазар от 200 000 души за своите идеи. Той има пред вид Интернет, но аз съм достатъчно самонадеян да твърдя, че това е в сила независимо от наличието или отсъствието на медиаторския ефект от глобалната мрежа.
Нека уточня нещо много важно преди моралистите да започнат да хвърлят камъни по мен – нито дума не съм споменал до този момент за това срещу какво се обменя този потенциал – това е избор на всеки. Някой искат пари, други уважение, трети – любов, четвърти сигурност, пети – не знаят и прочее. Но каквато и да е нуждата, каквото и да е желанието, до сделка може да се стигне само ако извадим стоката си наяве. Дори за самотата трябва да се сключи сделка.
Двеста хиляди човека на тая планета имат нужда от теб. Не е за вярване, но звучи като страхотна сделка нали? И пътя до там е само един: “Морам да меням нешто у свом животу”
Comments
Powered by Facebook Comments