Храненето изглежда “лесното” решение на енргийния разход, който физическото ни тяло неизменно осъществява. Разходваш повече – плюскаш повече и после можеш да разходваш повече. Така би следвало да работят нещата. И докато разходването на енергия е малко или много автоматичен процес, консумирането на храна се оказва далеч не толкова проста работа, като доброто ,старо плюскане, което познавам от дете. Информационния етер е препълнен до вкисване с рецепти/препоръки/последни_проучвания/тенденции/и_още_много_почти_въобще_изобщо_неуспяващи_да_се_превърнат_в_поне_отчасти_трайно_решение_на_уравненнието_разходване-плюскане-разходване_неща, така че който иска да чете за суровоядство, или диета с мазни пържолки или филия намазана със слънце или нещо друго суперздравословно според последните проучвания – да действа. Има много за четене. Аз искам да се опитам да погледна нещата от друг ъгъл – защо храната, от елемент за набавяне на енергия се е превърнала в дрога и обратим ли е този процес.
Първо да си вкарам дисклаймера: Написаното тук не е плод на дългогодишни проучвания, четене в Гугъл, или информация свише. То отразява собственото ми виждане по въпроса, базиран само на преценката на наличния – като количество и качество – в главата ми Здрав Разум и не вменява никому нуждата да се съгласява с него.
И тъй – начало: При всичкото съвършенство, което Създателя е вложил, конструирайки системите за физическото съществуване на Човека, подозирам, че в сметките му въобще – АМА ВЪОБЩЕ! – не е влизал проблема с дебелеенето, тлъстеенето, освинването, болимията и прочее. Възможно ли е да е оплескал нещо? Отговор – според мен е напълно възможно щото (пак според мен) той вероятно си има началници и прочее и срокове и намсикво. И грешчицата е комай в това, че е дал възможност освен вкус, човек да изпитва задоволство от храната. Вероятно това е било проява на щедрост от страна на добрия Господ, или пък хитро замислена конспирация от прекия му конкурент. За това артефактите не обелват зъб и мълчат като глътнати.
От край време, храната е обект на рестрикции, като злоупотребата с нея е заклеймена даже в Божия Черен Списък със “седемте смъртни гряха”. Като го пиша това и се сещам за супергадните кадри от “Седем“. Там един го утрепаха като го накараха да преяде със спагети. Като се вгледа човек в тоя списък, и после се огледа около себе си, ще се остане (100%) силно озадачен. Да видими: похот, чревоугодие, алчност, мързел, гняв, завист, арогантност. “…Ми то тез неща са си човещинка бе, баце, сещаш ли се?!…”
Чревоугодие… Сякаш червата ни са виновни да се тъпчем с “вкусности”. И като казвам “тъпчем” нямам пред вид само свинстването и яденето на супа с лакти, но и изящното поднасяне на хапка гурме към входа на червата. Червата нямат нищо общо и са несправедливо споменати в черния списък, макар и само като корен на дума. Червата ни са създадени така, че да могат да усвоят всичко, което човек натъпче в тях и по скромната ми преценка се справят адски успешно, щом успяваме да живеем до средно 70-80 години.
Някъде бях дочул, че вкусът и миризмата на храната имат пряка връзка с нейната полезност/вредност. Би следвало да е така, иначе за какъв дявол е тоя вкус и аромат. Ако тези две неща нямат съществен информационен заряд, който да подпомага основната цел на храненето – зареждането с енергия – защо изобщо Господ си е дал труда да ги вменява на едно нефелно създание като Човека, осъзнавайки прекрасно (според мен), че това създание ще използва вкуса и аромата на манджите си с единствената цел да създаде още един сурогат на секса. Не ще да е Господ на “топа на устата”. Или е Прекия Му Конкурент или ние сме оплескали еволюцията превръщайки храната си в дрога.
Широко разпространено вярване е, че човек прави избора си (сиреч взима решение) по един единствен критерий – да подобри или най-малкото запази текущото си дереже. Казано по друг начин – човек неизменно клони към удоволствието, опитвайи се да избегне страданието. Само по себе си това е един гениален “перпетум мобиле”, защото удоволствията се броят на пръсти (за някой на един пръст – секс), а страданията дебнат от всякъде в неизброими количества, качества, форми и проявления, така че ако не е нащрек/накрак/в_движение бедния Човечец неминуемо ще попадне “нЕкому нЕкъде” – както фолклора на Северозападна България внушава.
Сега към простите факти от настоящето. Храната има вкус, аромат, енергийна стойност и – може би като съвкупност от всичо това – емоционална калоричност. Оставям на всеки доброволец сам да прецени в каква пропорция тези 4 инградиента го карат да плющи паржоли и кое е най-много – енергийният заряд ли, вкуса ли, аромата ли или факта, че докато плюска пържолките центровете на удоволствието му чупят стрелките и “живота вече не е толкова сговнен”.
Твърденията, че дадена храна е здравословна са толкова смислени, колкото и твърденията, че не е. Здравето е баланс при който системите на организма функционират в оптимален режим – без задръствания и излишества и без недостиг. С други думи, ако изобщо ще говорим за здравословна храна, то тя трябва да допринася за баланса, а не да помага на това или онова, което е разбалансирано от друга храна, която, обаче, помага за еди какво си и еди що си. Намирането на такава храна не е НИКАКЪВ проблем. Пример: вижте кравите бе! Ядат трева та се късат и са болни само от една болест – режат им главите и ги праят на пържоли и/или кайма и/или други пържепроизводни. Втори пример: Вижте Лъвчо бе! Хапва си месце на поразия и си е толкова ОК , че чак са го назначили за “Цар”. И е само мускули, братле!!! Ами орангутана, а? Тоя набива само банани и банбукови листа брат, а все едно се боцка с “нацепин” на три часа!! Мога да продължа с тази редичка и да профанизирам до безкрай, но няма да стане по-интересно. Само да отбележа, че Лъвчо никога не си поръчва Зебрата с “картофи соте” или “дресинг със жен-шен”. И бира няма около него…
Не пиша този текст да морализирам нечия кауза или демонизирам друга. Яжте каквото искате. На мен ми е все тая какво ядете, стига да не му гледам снимката във фейсбук. Всъщност, зоната ми на контрол се разпростира само върху моята чиния и отчасти върху тази на най-малката ми дъщеря. Така че – споко. Думата ми е за това, че вероятно – или нека съм малко по-екзактен, както казва любимия ми ритор – много по-вероятно е Природата/Създателя/Шефа/Добрия_Дяд0_Господ/Майката_Богиня/Висшите_АЗ-ове или каквото и да е там ,което има пръст в създиданието ни, да са си (си е) свършили (свършило) работата както трябва, но ние да сме му еб…и ма…та от чиста човещинка – ей тъй да ни е по-готинко. Солчица, пърженичко, захарче, да го печнем (че да избием де що ензим има вътре), да му турим оцетче, или таз подправка, или онзи френски(!?) гевезелък, или тва или онова докато балансираната храна стане манджа, която без излишна ангажираност ще утрепи динозавър, ако последния има неблагоразумието да се храни с нея от 3 до 8 дни.
Хм. Интересно защо дебелеенето или скокърджосването (измислен термин, който трябва да означава обратното на дебелеенето) не са така широко разпространени сред останалите био-видове на планетката ни. Може и да са де, ама като нямам изработен критерий за красиво тяло от дадена категория, няма как да знам дали една хлебарка се терзае от затлъстяване или напротиФ.
Наскоро, сред звуците на безшумните фейсбук фанфари, бях осветлен, че някаква организация, чието влияние върху човечеството е същото, което пръднята на конска муха има върху въртенето на Сатурн около Слънцето, заклеймила захарта като наркотик, към който човек се пристрастява. Фащам се на бас, че е имало и съдебни дела по въпроса и някой съдия най-сетне е уригнал таз пре-света Правда. Вредата от захарта е известна и на баба ми. “Не яж захар, че ше ти изпадат зъбите!”. Да ама ям. И знам, че ще ми изпадат зъбите от нея И не само. Баба имаше диабет. Захарен Ама аз я ям. Ям и кафява захар, която някой друг спасително е обявил за по-малко вредна (нещо като – абе няма да те ритна в топките, само ще ги изрежа внимателно със дезинфекциран скалпел). Ям всичко, което ми доставя удоволствие да го дъвча, да си спомням, че съм го дъвкал, да предвкусвам че ще го дъвча и което ще е двойно по яко за дъвкане с бира, ракия, вино или и с трите. Забравям само за 3 часа, когато нещо вкусничко ме накара да си изповръщам червата, агонизирайки от персонналния си избор и проклинайки шибаното меню, “щото там имаше чревца запечени с масълце и чесънче” – как да не си поръчам да му е…май…-та!
ОК, привършвам. Мисля, че стана ясно “накъде бия”. Здравословните диети ще продължат да търпят масов провал над откровенните лайна, които се продават повсеместно поради една проста причина – последните предизвикват в нас много – в пъти по-голямо удоволствие от консумирането им, от колкото храните, които всъщност ни поддържат живи. Удоволствието от това да ядеш храна, а не “вкусна манджа” е предимно на познавателно ниво и изисква осъзнатост и мооооого сериозна дресировка на сетивата, която да стартира още преди да можем да направим добре разлика между цицка и беберон. Малката ни дъщеря не знаеше какво е шоколад и се чувстваше прекрасно. В детската градина обаче знаят какво е шоколад, а знанието както знаете е заразно. Сега вече и тя знае какво е шоколад и си го търси с несвойствена настойчивост – ако мога така да се изразя. Сетива приучени да генерират ендорфини при миризмата на пържени картофки, или суджучец, или вратна пържолка на скара, или цордон бльо или – абе сещайте се сами че се удавих в слюнки вече – трудно се превъзпитават. Колкото и да сме убедени, че дадена храна е върхът на Здравето – все ще се опитаме да направим от нея нещо повече – да я направим вкусна (според собствените си вкусове) и в девет от десет случая ще и таковаме майката, както се казва. В шкафа ми има поне три плика със супер-храни: балансирани, здравословни, с доказан ефект, който лично съм изпитал на гърба си повече от един път и въпреки всичко, преди три дни за хиляда и незнам си кой път се докарах на състояние на пре-летален изход, без дъх, с корем като на двойно бременна жена, 40 килограма наднормено тегло и замечтан поглед към последната пържолка в чиийката. При това съм доста интелигентен човек (по моите не особено взискателни критерии, разбира се) и знам със сигурност, че три-четири събития от този сорт, събрани по-нагъстично в календата ще ме лишат безшумно от нещата, които имат значение. Завинаги.
Лесното решение с храната е точно толкова лесно, колкото е лесно изкатерването по пирамидата на Маслоу. Яденето не е тъпчене, дъвкане, гълтане, смилане и екскремиране. В тези няколко метра – от устата до изхода на червата – трябва да се случи чудото на превръщането на материята в енергия, а не на манджата в лайна. Ама иди го разправяй на такива като мене… Тва – както се казва на чист български – си е мейжър шифт ин дъ майнд сет, който е по силите само на силните.
Comments
Powered by Facebook Comments