Има wikipedia за всяко понятие и е ясно, че всеки може да си погледне там и да разбре какво е популизЪма. Моите мисли са свързани с недоумението ми, какво позволява, един такъв модел на поведение, който по правило, би следвало да има влияние над сравнително малка част от населението на европейските страни, е набрал такава чудовищна инерция, че манифестира себе си по брутален начин в една уж напредничава ера.
Когато става дума за държава като България, която продължава да си живее под нежната диктатура на предрешения Коминтерн, популизма е обясним – много бедност, житейска безисходица превърната за много хора в ежедневие, ниска грамотност във всяко отношение, натрупано разочаривание, безсилие на прогресивно мислещите да повлияят каквото и да е – та за такава държава популизма е обясним и смилаем. Дори във формата на политически гномове, популистите правят своята кариера и си взимат сребърниците на гърба на онези, стигнали до заключението: “25 години слушам за демокрация и всичко е огромна лъжа”. Когато въпросната дума “демокрация” стане синоним на лъжа, липса на справедливост, липса на ценности и какъвто и да е напредък (ако не броим златните магистрали) изтощеният българин се обръща към популизма поне за да чуе от “онези отгоре” някакви “благи” думи. Не че им вярва, но то на кого да вярваш и т.н. и т.н.
Да, в България популизма вирее добре защото не комарите правят блатото и не мишките носят боклука. Територията е замърсена от радиоактивнността на най-бруталните популисти окупирали властта в източна Европа след Втората Световна Война. Поколения още ще страдат от мозъчния недъг на страха и безволието (от което в социален аспект страдам и аз).
Но когато става дума за Великобритания, Франция, Австрия и Германия и възхода на популистите там, това е най-малкото смущаващо. В някой анализи се прокарва тезата, че популизма печели заради бежанците, заради страха от източноевропейската вълна емигранти и прочее. Може би е така. Никой не иска обеднели и гладни странници, с амбиции да му тъпчат моравата и да му вземат от порцията блага. Социални блага. Блага, които ти гарантират конфорт с минимум усилия. И Джон го хваща яд, Ханс сдържано (и не толкова) скърца със зъби, Жан и Мари се опитват да се държат като либерали заради имиджа си, но вътрешното им негодувание избива далеч встрани от благоприличието.
Е, изглежда че популизма печели в Европа поради най-прозаичната причина на света – “не ми пипай в паничката”. Това, което ме учудва обаче е, че приятните за ухото на Джон, Ханс, Жан и Мари напеви на популизма са опашати лъжи, които дори не си правят труда да се преструват на истина. И въпреки всичко хващат корени. Такива корени, които родиха темата на деня – брекзита. Понастоящем, популистите медалисти, избутали брекзита през мозъчната си перисталтика напускат кораба с достойни (в собствените им очи) речи и осъществяват закономерното развитие на сценария, в който мошеника на дребно е упражнил измекярските си умения и си тръгва леко подтичвайки, преди да си набрал достатъчно яд, да се пребориш с мързела и страха си и да упражниш плътно и недостойно насилие над него. Популистите с оставките са като Ам-Гъл. Без съмнение Толкин е имал пред вид точно тях.
Но те са като плъховете около боклука. Или комарите около блатото. Не те са създали блатото и боклука. Те се хранят с него. Изпълняват почтенна мисия да изядат боклука Той обаче е толкова много, че те разцъфват и се множат.
От къде идва боклука с който се хранят популистите? Защо изведнъж стана толкова много, че да задуши крехкия здрав разум, който едва си проправя път през инстинктите на човеците за храна, секс и мързел. Как така се натрупа до абсурди количества в една нация, която се брои за еталон в сървременната цивилизация.
Аз нямам отговор. Имам само въпроси. Въпроси на, които не намирам отговор в анализите на платените манипулатори и либералния фейсбук. Леко напушения датчанин, който Шекспир толкова е обичал с право щеше да каже – “Има нещо гнило..”. Е гнилото се усеща и от чакалите, с изгладени мозъци (които се разхождат на мотори наляво надясно). И те дебнат да си вземат пая. Усеща се от абсурда на безнаказания тероризъм, срещу който най-силното оръжие на хората, превърнати в потенциално пушечно месо е правенето на бдения, хепънинги и мирни демонстрации в подкрепа на жертвите.
Гнилото идва от зад. Зад завесата на политиката и обществените събития. Зад изборите на президенти и безмислените референдуми. Те са рожба на неспособността на чояечеството да създаде система за колективно упрваление, която да не се корумпира от властта и парите. Идва от ежедневието на хората зад сцената и техните битки, водени не толкова за оцеляване, колкото в името на играта. Параноично звучи нали. Само, че параноята си е параноя, но случванията и тенденциите – осезателни.
Ще завърша оптимистично. Едно от онези правила, които звучат мъдро във вид на файсбук меме и са си абсурдни по характер (но все пак валидни) гласи, че за да се оправи нещо според здравия разум трябва първо лудостта да го развали. Човечеството никога не е ходило по по-тънък лед. Само че не вярва, че ще падне. Както едни други не вярваха, че Великата Британия ще изяви преимуществен мерак да излезе от Съединените Европейски Щати.
Comments
Powered by Facebook Comments