Да започна с това – понастоящем аз съм здраво заклещен във въпросния капан и си патя от всички лоши ефекти на това. Написах този пост преди няколко месеца, но ми звучи смущаващо актуално (поне за мен самия) и днес и реших да го постна в моя_блог_точка_ком.
В края на поста си позволявам арогантно да давам съвети, които ви моля да приемете само за сведение, не забравяйки нито за миг, че ги е писал човек, който е ВЪВ, а не ВЪН от капана, за който става дума в следващите редове.
Приятно четене!
Знанието е наркотик. Ако не се прилага, то се превръща в лепкава упойка за ума. Ако не беше така академиците щяха да са най-богатите хора на света. А не са. Факт!
Казано съвсем просто: Когато знаеш, че можеш да направиш нещо, при това лесно, още по-лесно е да не го направиш. Щрак!
Как да разпознаем капана на знанието?
Първо: Появява се чувство за превъзходство в компетентността, което търси изява. С други думи започвате да приказвате много, и разгорещено, и начесто, и пред кого ли не, кое как трябва да стане и колко очевидно е това и колко много тъп народ щъка наоколо и „не осъзнава очевидното“ (познайте от къде знам това). Хей, блоговете са пълни с хора в капана на знанието. Те споделят (предимно чужди) идеи. Те знаят кое как е и кой какъв е. Те хвърлят на публиката картинки и постове с „Десет начина да..“, „Петте основни …. за …“, „Десет златни цитата на Майка Тереза/Оскар Уайлд/ Далай Лама/Сун Дзъ/ Конфуций/ Чомски/ Дейл Карнеги/Ал Гор/Чърчил/Снуп Доги/и разбира се Черната Златка. И ако ви се отдаде случай да попитате всеки един от тях – „До къде стигна ти?“ най вероятно ще получиш солиден, изчерпателен, рационален, аргументиран, внушаващ напредък отговор, че са под кривата круша. Там където все още се намирам и аз (както споменах и аз си патя от Капана на Знанието и то здраво).
До преди известно време водех разни курсове и семинари. Сега не го правя (насявам се временно). Причината е проста. Не се чувствах комфортно да поучавам как се живее докато не приложа сам всички принципи и идеи, в които се заклевах и които проповядвах. Всеки път, когато започнех да говоря за финансовата независимост и абсурдно-нелепо простия принцип за натрупване на богатство нещо ме бодваше в стомаха (там обикновено боде язва или съвест) и в главата ми като из мъглявина се носеха думите – „ами ти до къде си с материала?“. И си отговарях – „Работя по въпроса“. Това чисто и просто означаваше, че аз препредавах чужди идеи, напъвайки се хората да ги възприемат и приложат без самия аз да съм тествал и постигнал резултатите, които се кълнях, че те ше постигнат. Т.е. липсваше съответственост.
Второ: Появява се съмнение, че наученото може би не е най-доброто, че може ни има по-нови, по-добри и по-лесни начини за това или онова и се стартира един нов циклично обновяващ се процес на събиране и трупане на знание. То от своя страна периодично се превръща в съмнение за да се потърси ново знание и т.н.
В общия случай това си е чисто нежелание да започнеш да действаш, проявено по странен начин. Начин, който общо взето приспива Съвестта или мами Свободния Избор.
Пример: едно от челните места във всяка анкета на тема „Кои са най-важните неща в живота“ държи разбира се здравето. Проблема е, че това се е превърнало в клише, което не буди никакви чувства в огромния процент хора.
Проблема е, че здравето е сведено до формули в главата на повечето от нас от рода на – ами да ядем по-малко мазнини, да се движим повече и да не пушим.
Проблема е в това, че дори тези клиширани формули не се прилагат независимо, че имат убедителен ефект.
За това, търсим нова информация, която да е по-близка до статуквото ни. Аз, например, си примрях от кеф, когато започнах да чувам от тук от там че според „най-нови изследвания“ шоколада бил полезен, кафето спомагало за ненамквоси, мазнините били ненамквиси и прочее тъпоумия, които дрогират живеца на човека за да забрави прастарите принципи насаждани от баба му в детството като например: „зеленчуци който не яде… „ или „ябълка на ден….“.
Ето я грубата истина. Статистиката за продължителността на живота на мъжете в България показва, че те живеят средно до около 69 години. За тези, които се успокояват от цифрата ‘щото са далече от нея ще кажа следното: Това е статистика. Усреднен резултат. Или още по просто казано – това означава, че половината мъже в България ще умрат след 69-тата си годишнина. Яко нали?
Момент!!! ДРУГАТА ПОЛОВИНА ЩЕ УМРЕ ПРЕДИ да навърши 69… Това не е хич куул.
Ти от кои искаш да бъдеш?
Чувал съм различни отговори на този въпрос, но като цяло мъжете са отговаряли като нормални човешки същества, посочвайки първата половина като предпочитана. И тази почти масова проява на интелигентност остава неупотребена и захвърлена умърлушена. А може да бъде толкова лесно – като ябълка на ден… Но! Както казва един от моите любими ментори: „Не е важно какво знаеш, а как се чувстваш за това което знаеш“. Така че, ако не ти дреме от статистиката, забрави за здравето и следващия път като те попитат кои са най-важните неща в живота, отговори искрено: „Ами де да знам!“….
Трето: В мислите ви започва да се настанява цинизма.
Това е кажи речи крайния ефект от Капана на Знанието. Цинизма затваря пътя към добрите идеи, защото това му е работата. Докато здравословния скептицизъм ги проверява, нездравия скептицизъм прераснал в цинизъм ги отхвърля без да се впуска в пояснения. Цинизма е отровено знание. Появи ли се у вас, значи сте прекарали толкова време в Капана на Знанието, че сте мухлясали. Спасението от тази фаза на интоксикация е спешно преживяване на катарзис (ако речете да се лекувате разбира се).
Та като заговорих за спасението ето и някой идеи, които смятам че сработват за излизане от капана на знанието (поне при мен е така)
Първо: Напишете на един картон следното „Да знаеш и да не прилагаш знанието е като да не знаеш нищо“ (и това не съм го измислил аз, дявол да го вземе!). Закачете го на хладилника и/или над тоалетната чиния.
Второ: Заемете се с правене докато знаенето ви се трансформира в можене.
Трето: Овладейте инстинкта за поучаване, характерен за всеки знаещ човек, щото както вече споменах, оказа се доказано, че знаенето са първите двайсе процента от материала. Като наваксате с останалите 80% публикувайте веднага къде е следващия ви семинар!
Четвърто: Създайте си навик да тествате знанието. Мозъка е много бърз, а въображението светкавично. И тъй като всички усещания са въпрос на тези два инградиента твърде лесно е да решим, че сме се справили с целите си преди изобщо да сме си мръднали задника, и то поради единствената причина че сме намерили знание, което да ни покаже начина. Неостаряващо добра метафора в това отношение е твърдението, че знаенето на всичко за фитнеса и диетите не е достатъчно за да отслабнем.
Пето: Упорито и целенасочено придобийте умението да сте любопитни. Това ще ви държи гарантирано далече от Капана на Знанието.
Шесто: ПОМНЕТЕ ЧЕ ТЕЗИ СЪВЕТИ СА НАПИСАНИ ОТ ЧОВЕК КОЙТО Е ВЪВ А НЕ ВЪН ОТ КАПАНА!
Comments
Powered by Facebook Comments
Попаднах през фейса, я да си сложа и мойто мнение 😀
Браво за написаното, до колкото разбирам, автора се опитва да свърже знание и образование с реализация в живота.
Бих рафинирал и обобщил по малко по друг начин – учил един човек в университет, разширил си кръгозорите, и естествено иска да си подобри живота някак (дали ше е пари или секс или дрога, все тая), обаче почва да го шубе – “тва ли да направя, онова ли да избера, да ли е най-доброто, дали ще се набутам, …” и като резултат, мнозинството си губи времето и не действа. Междувременно, по-ниско (уж) образования, си фокусирал цялата енергия в 1-2 “грешни” неща, пробил 2-3 стени, и … успял да си оправи живота и реализира!
Това е истинското проклятие на високото образование – че смазва с количеството възможности.
За да се излезе от това, трябва още едно много специфично знание, където се преподава, но на неочаквани места – бизнес курсове разни, ръководене на проекти, и т.н. А именно – “как да пригалаш знанието” – т.е., има си време за гледане на алтернативи, след което “забравяш” за тях и просто действаш, за да материализираш нещо в реалния свят и собствения си живот. Дори да не е оптималното академично. Трябва да се действа и същевременно душевен мир!
Единствено не съм съгласен с формулировката
“Ако не беше така академиците щяха да са най-богатите хора на света.”
Като си богат кво? 90% за студени дехуманизирани психопати. Всъщност, повечето “академици” са си много доволни от каквото имат.
Привет Даниел! Първо – благодаря за мнението!
Сега ше донадя към твоето моето мнение за твоето мнение за да се получи един хубав суджук:)
Да се захвана първи с това: “Това е истинското проклятие на високото образование – че смазва с количеството възможности.” Леле как не съм съгласен!… Не образованието, а избора на консумиращия това образование е причина за “смазаните възможности”. Избора да не направи да не пробва да не рискува да не измисля да не рискува да не се накъква от страх при мисълта за провал и прочее.
Второ ще захапя ей тва: “Като си богат кво? 90% за студени дехуманизирани психопати. Всъщност, повечето “академици” са си много доволни от каквото имат”
Въпрос – Какво ако си беден или среден? 90% са студени дехуманизирани психопати, търсещи “цаката” на парите, която все им бяга (да и таковам мамата)
Колкото моето твърдение е вярно толкова е вярно и твоето. А за академиците – ти познаваш ли някой от тях на живо?:))
Благодаря ти още веднъж за мнението!!