КРАТКО РЪКОВОДСТВО
(или онова което всеки път ни казват в сервиза “Did you Read The F*cking Manual (RTFM)??“)
Обзалагам се, че поне веднъж сте изпадали в праведна ярост срещу гуру-съвет от рода – „Трябва да избереш това“ или „Твоя проблем е въпрос на избор“ или „Избери да си щастлив“ или „Избери да си богат“ и прочее леко дразнещи и с нищо-не-допринасящи-за-облекчаване-на-положението изречения.
Да се опитаме да поразсъждаваме.
Обичайните асоциации породени от понятието Свободен Избор са свързани с:
– Философска парадигма, за която всички са чували, но като цяло е оценявана с ниска практическа стойност в ежедневието;
– Възможност да влезеш в магазин и свободно да си избереш един или друг продукт;
– Свободата да решиш да идеш на работа или не;
– Политически локум напоен в олио и популизъм;
– „Глей сега как ги разбирам аз тез работи, пич!“
На мен лично ми се иска да знам твърдо – има ли практическа полза от това чудо и как в крайна сметка да го използвам. За това проучих въпроса четейки и слушайки размишленията на няколко дузини доказано по-умни от мен хора и съпоставяйки ги с личния си опит ми се струва, че нещата стоят по следния начин:
Първо: Свободния Избор е всеобща привилегия, съществуваща във всеки един момент за всеки.
В това, разбира се, няма нищо ново, но е добре да не се забравя в случай, че някой започне да се оплаква, че Нямал Избор. Практическата полза от това е да свикнем с мисълта, че в джоба ни винаги има поне един мъничък останал Свободен Избор, с който да си приказваме и да решаваме житейски казуси.
Второ: Използването или както се казва Упражняването на Свободния Избор е МИСЛОВЕН процес.
В случай, че вече сте готови да ме замеряте с яйца ще ви помоля за още малко търпение. Като казвам мисловен процес имам пред вид буквално, от край до край, от идеята до материализацията – тотално мисловен процес. Да избереш нещо означава да започнеш да мислиш за него. Ако щастието и нещастието бяха „неща“ във витрината на магазин за екзотични чайове, то продажбите на второто щяха да са катастрофални. Всички щяха без колебание да избират щастието, най-малко заради табелата му. Да ама те не са „неща“ и поради тази причина никой не е в състояние да каже със сигурност как изглеждат и по какво се разпознават. Какво да правим с щастието и целия тоя копнеж по него в този случай?
ОТГОВОР: ИЗМИСЛЯМЕ СИ ГО.
Ако има нещо по-забавно от това, то е да си измисляме още и още.
Щастието не е конфекция. То е плод на задоволени нужди. Семето – очевидно – са нуждите.
Нещастието не е конфекция. То е плод на незадоволени нужди. Семето – очевидно – са нуждите.
Мдам…
Поразгледайте копнежите/нуждите си и ще придобиете представа за двата артикула, които биха могли да се произведат от тях. Ето ви и още една подсказка – нещата стоят по следния крайно несправедлив начин – щастието се произвежда съзнателно, волево и с усилие, докато производството на нещастието е автоматизиран процес – сиреч, не е нужно да правите нищо. Буквално! (Е, ако сте фенове на нещастието можете да положите някакво усилие, колкото да засвидетелствате почитта си към него.)
Да се върнем на „мисловния процес“ за да обобщим. Понеже щастието не е нещо за пипане, ядене, гледане, галене,близане, хапане, хрупане или нещо подобно, то се приобщава към категорията „Неща Които Всеки Сам Трябва да Измисли и Произведе“ (това е популярното НКВСТИП). Суровина (нужди/желания/прищевки/осмислени цели/каквото_и_да_е_там_още) – дал Господ.
Нека още веднъж подчертая дебелo:
Ако не си измислите и произвеждате Щастие вие произвеждате автоматично НеЩастие.
Честито! Така, че мислете, търпеливи мои читатели!!! Свободния Избор е на ваша/наша страна.
Трето: Ползите от Свободния Избор идват със закъснение.
Ако това просто практическо правило бъде пропуснато Свободния Избор започва да генерира недоверие и неприязън в практикуващия го. Недоверието и Неприязънта са двете най-мощни оръжия познати на света за убиване на всякакъв Свободен Избор, независимо от геополитическите му параметри. Започнете да не вярвате и понамразвате Избора си и ви гарантирам, че до 24 часа той ще потъне в кърви и забрава. Всъщност не съвсем. Няма да го забравите, но на негово място ще окачите Голяма Желязна Табела с надписа „Никога повече не си пожелавай това!“. И ще си спазите забраната. Знаете ли какво означава това – още една затворена врата към възможното Щ. Хубавото е, че като цяло вратите, които остават отворени са безброй. Лошото е, че все по-малко бихте вярвали в това, след като затворите дори една врата. Изобщо тая работа с вратите е доста объркана…
Но – да говорим за закъснението. Има си твърде добра причина за наличието му. Закъснението е обусловено от факта, че от осъзнаването на нуждата и желанието тя да бъде задоволена до самото и задоволяването протича процес. Този процес по същество е обучителен (както е модерно напоследък да се казва). Целите му са две.
А: Развитие на потенциала ни да създаваме – първа част;
Б: Развитие на потенциала ни да създаваме – втора част.
Моя любим ментор все повтаря: „Поставяйте си големи цели, не заради това което ще получите като ги постигнете, а заради това което ще ви се наложи да станете за да ги постигнете“. Безобразно добре казано. Чак ме е яд!
Така или иначе иска се време. Туйто. Нетърпеливите и непостоянните стават едно от следните две неща:
Първо нещо (в 99% от случаите)- Недоволни и цинични полу и цели интелигенти, с недостатъчна заплата, криво-ляво крепено здраве и подобни на него взаимоотношения с бързо избледняващи зад тях следи;
Второ нещо (в 0.01% от случаите): Изобретяват нещо фантастично за да утолят жаждата си за миговенни резултати и бързат да пожелаят нещо друго, за което може и да не успеят да се справят така добре и попадат в нещото с 99-те %, което вече споменах.
Ако се питате къде са останалите 0.99% отговора е – не знам. Тях кучета ги яли.
Тъй че – дерзайте.
Гугъл ще ви свети по Пътя.
Comments
Powered by Facebook Comments