Нека сме наясно с едно: Организмът ни има входове, изходи и канализация. Във всяка канализацията се трупат разни неща, които гният. Освен това по канализацията се завъждат мухъл, плесен и всякакъв вид друга флора. Тези нещица живеят и в нас и ние ги храним наравно с клетките си. Колкото по добре се поддържа канализацията, толкова по малко флора се завъжда. Флората води след себе си фауната във вид на всякакви паразитчета, чиято благородна мисия е да разграждат материята и да чистят вселената от образувания, които не носят полза никому. При хранене, по каналите за разнос на храната – от хранопровода през органите, които се занимават с това да отделят нужното от ненужното и накрая изходните канали през които ненужното се изхвърля – върви материя, която общо взето разчита на инерцията и помощта на каналите за да стигне от точка А до точка Б. Ако не предприемем крути мерки да облекчим трафика на тази материя от точка А до точка Б, тя се омързеливя и оставя разни частици по средата между двете точки. Тези частици не вършат нищо и законите на вселената се задействат за ги дезинтегрират и превърнат в нещо, от което може да се направи друго нещо – което да е полезно. Дезинтеграцията, казана на кирилица си е гниене и ферментация. Изгниването се дължи на буболечки, на които им викат микроорганизми. Колкото повече има за гниене, толкова повече микроорганизми идват на работната площадка. Викат си приятелите, роднините и ако и това не стигне, започват да отлъчват здрави клетки от служба и да ги превръщат в “чистачи”. Всичко това щеше да е супер ако тези буби не произвеждаха собствени екскременти. Изяли каквото изяли, другото се връща в кръвта. За успокоение ще кажа че хранопровода е доста голяма тръба, по която има оживен трафик, така че рядко би стигнал до такова замърсяване, ама като си представим колко път има да бие храната ни още… и по какви завойчета минава… и изобщо..
Айде сега да видим картинката по-отгоре. Ние сме създадени да ядем за да захранваме клетките си с хранителни вещества, които да се превръщат в енергия, която да използваме за живеене (който както я разбира тая работа). Това може би ще разтърси нечия емоционална парадигма, в която яденето е поне наполовина секс и се прави за да ни е кеф на душата. Няма да оспорвам. Всеки има право на башкъ (своя собствена специфична – б.а.) философия. Аз така и така рекох, че тук пиша за себе си и нямам намерение да карам никого да ми вярва или да ме анатемосва. Клетките са мънички, мънички. Пътя от всеки залък в устата ни до тях е труден и тялото върши адски много работа за да осъществи този процес. Тази работа включва, транспорт, асимилация и/или елиминиране. Както е известно на просветените (изключвам себе си от тази група) много малко неща от тези които минават през устата ни са годни за захранване на клетките ни. Резултата от това е много боклук и гладни клетки. Всичко щеше да е ОК ако този боклук беше безвреден, само че той не е. Той гние, ферментира, разгражда се до различни киселини или основи, някой от които са си чиста отрова. Така, че те не само утежняват работата на организма, но и избиват здрави клетки, щото са токсични.
Ако бяхме наистина крехки и чупливи, нямаше да изкараме и година на Земята. Само, че организма ни е невероятно приспособим към убийственото въздействие на навиците, възпитанието и познанията ни за себе си. Как го прави това? Някой ще каже – абе имунната система да е жива и здрава. Аз ще попитам кротичко – а къде е тази имунна система? Присаждат ли я или е част от същия този организъм? Ако е част от този организъм тя няма ли да се оцапа? Цапа се и още как… Така наречената имунна система действа много по просто и ефективно от академичността на статуса си. Тя представлява клетки или нещо такова, което като види боклук го изхвърля. Белите кръвни телца бдят ден и нощ за натрапници и щом ги видят, ги заобграждат и ги водят към изхода. Натрапниците се познават лесно. Те са или много кисели или много основни и освен това имат безобразен външен вид и електрически заряд, за който белите кръвни телца се лепват и се опитват да го разкарат. Да ама и те душа носят. Ако боклука стане повече, самите бели кръвни телца започват да изнемогват и започват да бъркат себеподобните си с врагове. На това докторите му викат автоимунни заболявания. От тях отърване няма. Стигне ли се до там….
ОК. Ясно е, че при много боклук трябва да намерим начин да го намалим. Хубавото е че начините са лесни и са два:
1. Спираме да вкарваме нов боклук (поне не и в унищожителни за организма ни мащаби)
2. Пускаме водата на казанчето (казано образно)
За начин №1 ще говоря по малко и по-нататък, защото ще трябва да дам списък на “боклука” който да спре да влиза през устата ни. Но за начин №2 мога веднага да кажа няколко здравосмислени думи. Ето ги:
Без кислород клетките ни живеят максимум около няколко минути. Бих казал, че ни надживяват с една две минути, след спирането на тока ни. Без вода можем да откараме няколко дни. За сравнение, без храна можем да откараме и месеци. Демек, второто по важност Божие чудо, от което организма ни се нуждае вопиющо е водата! Хайде пак малко цифри. Средното количество вода в организма ни е около 40-50 литра при средно тегло около 80-90 килограма. Говоря за СРЕДНИ стойности. Може би по-добре би било да използвам процентите. Около 60 до 70% от тялото ни е вода. Един непрокопсаник разправя, че ако изтеглят всичката течност от организма ни, могат да ни поберат в пазарска чанта. От тези 40-50 литра повече от 60% са вътре в клетките ни. Там водата е част от средата за химичните процеси, които клетките осъществяват за да си свършат работата. Останалата вода, извън тях е казано общи – транспортна среда. Това е положението.
Сега му е времето да си обясня защо потенето само по себе си не значи слабеене. В младите си години тренирах като луд и не пиех вода за да се изкефя на показанието на кантара. Едва ли някой, който е стигнал до тук с четенето, би пропуснал да съобрази що за дивотия съм правил. Общо взето аз елиминирах единствения възможен начин теглото да напусне тялото ми, като изпомпвах водата от него, чрез която бих могъл да изхвърля всички боклуци съставляващи наднорменото тегло. Кантара падаше до едно дереже , след което организма взимаше контрола в свои ръце и аз наваксвах с водата. И понеже този процес е съпроводен със страдание, аз асоциирах неимоверно количество болка към всяка диета на света. Пристъпвах към периодите си на отслабваща диета и упражнения като на война – с чувство на обреченост. Нито едно начинание, започнато по този начин не води до успех. За това, зад гърба си имам около 40 години неуспешни диети.
Всеки ден си мием ръцете. Всеки ден взимаме душ. За да сме чисти отвън. Нека да задам един въпрос – а как стоят нещата отвътре? Нямам пред вид духовната чистота. Тя е друга бира. Говоря за вътрешната ни хигиена по канализацията, входовете изходите, тъканите органите и прочее. За болшинството от нас тялото ни е черна дупка, в която слагаме пържоли и вадим някаква друга материя като част от сутрешния ритуал. Всъщност вътрешната ни хигиена е БЕЗОБРАЗНА! Поради тази причина тялото ни прави всякакви чудеса за да се пречисти някак от неимоверното количество боклуци с които го задръстваме ежедневно. Както е добре известно, пътищата на боклука за извеждане от тялото ни са 4 – през кожата, през устата и носа, чрез урината и разбира се дебелото черво. Ако тялото ни е добре хидратирано, боклука може да излезе с потта. Ако не, кожата си прави разни дупки през които изкарва боклук във вид на гной и нашата суета се гърчи в болезнени спазми. За това вземаме веднага мерки и запушваме тези дупки с висококачествени кремове за ненамсиклко лева на ненамсикой козметичен гигант. Интересно как ли бихме се чувствали с тапа на задното отверстие? Но кой то гледа задника, когато на лицето имам пъпка. Обществената хипноза нито за миг не допуска, че тази пъпка е шанса на тялото да се отърве от боклук, който вероятно сме ,у вкарали един два дни преди това и той вече се е видял в чудо как да се справи с него.
С други думи, всеки път когато на организма му дойде до гуша, той взима контрола в свои ръце (разочарован от тъпоглавието на собственика си) и създава авариен канал за изхвърляне на боклука, за да не патладиса въпросния крехък собственик. Почва да кашля, вади обриви, създава диария, вдига температура вследствие на ускорените процеси на обработка , повръща, хвърля ни в безсъзнание за да използва всичката ни налична енергия да оправи работата докато не е късно, абе изобщо прави всичко по силите си. Обществената хипноза нарича това болест. Хайде да го припомня пак. До тук се стига когато боклука в нас стане толкова много, че няма нормален начин да го разкараме от себе си запазвайки нормалната работоспособност на тялото си. И на това му викаме болест. А всъщност болестта е начина на тялото ни да се излекува. Повтарям: това което обществената хипноза нарича болест е начина на организма да се излекува.
При кажи речи всяка болест, в тялото ни могат да бъдат открити изменения на флората и фауната. Това е направил Пастьор навремето. В тежко болните той е намирал разни бактерии, които са обуславяли симптомите на болестта. Така се родила теорията, че болестите се причиняват от микроорганизми – вируси, бактерии и други. Няколко века вече, традиционната медицина се опира на тази безумна теория и хвърля всичките си сили да трепе бактерии. Това е все едно целокупното човечество да вярва, че плъховете носят боклука, а не боклука да вика плъховете при себе си. Или пък, че комарите заблатяват водата, а не блатото привлича комарите. Истина е че при натрупване на боклука в нас се натрупват и много бактерии, които се хранят с него и изхвърлят собствения си боклук в нас. Това създава порочен кръг от който тялото излиза с болест. Но истина е и друго – почти във всеки човек тези бактерии си живеят славно и не му правят нищо, ако той не създаде СРЕДА, в която те да се множат безконтролно и в крайна сметка да нарушат баланса му до такава степен, че понякога той да не може да бъде възстановен.
Проблемите със здравето (ако не са генетично заложени или предизвикани от травми) са проблем във вътрешната среда, която всеки създава в своето тяло, чрез това което прави, яде или чувства. Казано другояче – екологичен проблем. Ама не на планетарно ниво, а на ниво човешки организъм.
Водата е от голяма полза в тази екологична битка.
Сега е периода след новогодишните и коледни празници. Времето, което грипния вирус е чакал цяла година за да ни гепи за гърлото и да си отмъщава наляво и надясно заради лошото ни отношение към него. Това се случва всяка година, неизменно, по график и с досадна неизменност. Изглежда грипния вирус има зъб на човечеството. Дали?
/следва/
Comments
Powered by Facebook Comments