Анди и Лана Вачовски впечатлиха едно цяло поколение със своята The Matrix. Нео стана нарицателен герой, а пича с очилата – Морфей – казано лирично “напрао кърти мифки”
Пъргавият ум веднага схваща метафората на този филм и на това се дължи и голяма част от неговия успех (плюс разбира се серията иновации във визията, за не толкова пъргавите умове)
Сега следва въпроса какво ме накара да изровя този вече прашасал филм от гардероба. Едно нещо. Нарича се обществена хипноза.
Моите познания за хипнозата не надхвърлят границите на абсолютното аматьорство, но все пак съм убеден, че всеки който може да чете, поне един път или повече е виждал какво представлява хипнотизирания човек. Преди около 20 години на едно новогодишно празненство, за което не искам да си спомням, ударих една стена с такава сила, че счупих пета метакарпална кост на дясната си ръка. Оперира я един приятел. Трябваше да пробие с бургия три дупки в три от метакарпалните ми кокали и да набучи там едни игли като куки за плетене. Целта беше да не остава козметичен дефект от накриво зараснали кости. Резултата – накриво зараснали кости и следи от дупки. Приказката ми обаче е за хипнозата. Не знам кой беше дежурния анестезиолог, обаче очевидно е бил веселяк. Натъпкал ме е с някаква дрога, от която човек си казва всичко и два часа докторите са се забавлявали славно с моите изповеди. Това разбира се не е хипноза, а упойка, но ефекта е някак подобен на хипнотизирането, при което потърпевшия е доста безволев.
Нека да го кажа пак – хипноза е дума която съвсем интуитивно води до асоциацията безволев.
Социалната хипноза е базирана на колективните вярвания, които обществото формира. За разлика от личните вярвания, колективните са ужасно инертни. Необходими са от години до векове, тези вярвания да се отместят в някаква посока. Когато тези вярвания са насадени изкуствено, т.е. не на базата на опита на обществото а на базата на внушения, тогава аз имам правото да говоря за тях като за обществена хипноза.
Най-лесно осъществими са хипнозите свързани със ЗДРАВЕТО. Причината за това е страхът на човек ос смъртта. Въобще нямам намерение да обсъждам този страх. Много повече емоции в мен предизвикват хипнозите свързани с него.
Човешкия организъм е невероятна система. Ето няколко цифри. Той се състои от около 100 000 000 000 000 (сто трилиона) клетки. В тялото ни има около 100 000 (сто хиляди) километра кръвоносни съдове (включвам и капилярчетата). Ако всички мускули на тялото ни (отнася се и за жените) се напънат в една посока вместо да се свиват в противоположни (както е редно) те са в състояние да поместят няколко тона. Запомнящия капацитет на мозъка се равнява на сторидж (устройство за съхранение на информация съставено от много твърди дискове) с големината на разрушените на 11.09. кули близнаци в Ню Йорк. Такъв сторидж би се нуждаел от охлаждане, за което би била нужна река Хъдсън. Забравих да спомена, че мозъкът тежи около кило и половина. Човешкото око прави 10 000 000 (десет милиона) разграничения за секунда за да можем да сме наясно какво става наоколо. Всеки ден, сърцето ни бие по 100 000 (сто хиляди) пъти, а за средната продължителност на човек, то осъществява около 3 000 000 000 (три милиарда) контракции, изпомпвайки към клетките на тялото 180 000 000 (сто и осемдесет милиона) литра кръв и всичко това без да се налага да мислим за този процес. Белите ни дробове осъществяват около 23 000 (двадесет и три хиляди) вдишвания само за 24 часа. Всяка минута в тялото ни умират 300 000 000 (триста милиона) клетки и други 300 000 000 се създават. Носът ни е в състояние да разграничи 50 000 (петдесет хиляди) аромата. И още и още…
Здравето е нещо което масовата хипноза е приела за даденост, или работа на докторите. Повечето смятат, че здравето е отсъствие на болест. На мен, лично, тази дефиниция ми се вижда доста нескопосана за такова важно нещо. Важно е, инак нямаше така настървено да ровим в баницата по Нова Година с надежда да извадим късметчето със Здравето.
Ще си позволя да споделя моето мнение, моята философия за здравето и моите вярвания свързани с това. Аз не съм специалист със лекарско образование, не се занимавам с билки, нито със събиране на корени, нито с йога, нито с аюрведа, прана и не разбирам нищичко от енергийните полета и невидимите същества които разправят, че се навъртат около нас. Всичко, което съм научил за здравето е било малко или много свързано със стремежа ми от 16 годишен да сваля любовните дръжки на кръста си и да не ме е срам да се съблека гол до кръста. Това е било толкова важно за мен, че представлява един от факторите, които са ме оформили като личност.
Това с което ще започна е, че и до днес не съм свалил любовните дръжки от кръста си. Занимавал съм се с какви ли не спортове за да се сборя с тази напаст, включително и със катерене, за което физиката ми се оказа абсолютно неподходяща, но влечението ми към камъните, разджуркано със страха от високото ме свързаха завинаги с това приключение. На младини бягах по 6-10 км на ден. Свалях килограми но не и мазнини. Плувах, играх тенис, вски ден правех преходи в планината, не ядях или ядях някакви неща, които четях в “мега-успешни” диети и… нищо. Накрая се примирих. След като узрях достатъчно, че да смекча остротата на суетата си започнах да мисля не за дръжките, а за здравето като цяло.
“Здраве” е голяма дума. Когато я произнася, човек го прави с някаква мистичност и в съзнанието му винаги изплува сянката на мисълта, че здравето е Божа работа и ако даде Господ ще сме живи и здрави. (И това ако не е хипноза…) Това, което осъзнах в един момент е, че аз не съм наясно с принципите на действие на човешкия организъм. Моите вярвания ми казваха, че здравето е работа на докторите и че е твърде сложна тема за да я осъзная и просто няма никакъв шанс да науча каквото и да е за да знам как да се грижа за него освен да спазвам общоприетите правила за здравословен живот като от време на време включвам към тях и някой нестандартен елемент от мъдростта на различни гурута, неангажирани в традиционната медицина. Приемах на доверие и по препоръка всякакви неща и съвети и добросъвестно ги изпробвах. Някой даваха резултат други не, а трети си бяха направо вредни. Но, както се казва, когато човек търси – намира.
Както споделих, при всичките си експерименти аз така и не схващах принципите на действие на организма, а от там и на здравето (или не си давах сметка за тях) и я карах с убеждението, че това е твърде сложно за мен за да го осъзнавам и още повече да поема отговорност за него. Така или иначе, по телевизията винаги предупреждават за грип и зарази и почти веднага след това идва и лекарството, което да ме отърве от тази напаст. В края на краищата, попаднах на концепция, която коренно промени вярванията ми и ме извади от хипнозата.
Първо ми трябваше нещо по убедително като дефиниция за Здравето. И я намерих. Звучи долу горе така: здравето е балансирано състояние на човешкия организъм, при което всички негови органи функционират в оптимален режим, и в което ние усещаме достатъчно енергия за изпълнение на всички активности, с които съзнанието ни решава да се заеме. Ако трябва да съкратя тази дефиниция до много късо изречение, то би било – Здравето е енергия. Ще добавя – истинска енергия, а не състояие на превъзбуденост, в която изглеждаме енергизирани.
Здравето е енергията, която поддържа живота ни. Не е лошо да си имам и някаква дефиниция за болест – всяко състояние на дисбаланс на организма, което води до намаляване на жизнената ни енергия е болест. Въобще не претендирам за научност. Аз имам нужда дефинициите да звучат смислено разбрано и просто. Без капани и сложни понятия. Те не биха ми свършили никаква работа. Та, значи енергия и баланс.
Като изключим всички метафизични енергии, тялото се движи от електричество. Това е. Всяка команда към всички механизми представлява електрически импулс. Дишането, сърцето, ходенето, яденето, мисленето – всичко работи на ток. Ние сме ходещи био-електрически централи. Централи изградени от 100 трилиона клетки. От къде се пръква тази енергия. Отговор – от клетките. Тя се генерира на клетъчно ниво. Това ми е напълно достатъчно. Значи, ако моите клетки са добре обгрижени, шанса да си вършат работата като генератори на моята жизнена енергия е доста добър.
Има различни клетки, които правят различни неща. Разправят, че клетките на черния дроб, например, правят по 50 хиляди химически реакции в секунда за да пречистят кръвта от боклука, който прилежно създаваме. Но така или иначе всички клетки, всичките 100 трилиона, искат основно 3 неща.
Първото и най-важно нещо за да могат те да функционират и да правят енергия и да стоят една до друга в здрави тъкани и прочее е кислорода. Не храната, не химия а кислород. Той им се доставя чрез кръвта. За това имаме 100 хиляди километра пътища за кръв вътре в нас. Тези 100 трилиона население трябва да ядат кислород. Иначе…
Накратко, без кислород, част от клетките умират. А друга, немалка част – мутират. Образованията от мутирали клетки им викат рак.
Второто нещо от което клетките ни се нуждаят са нутриенти (хранителни вещества). Не ядене, а храна. Тая тема с нутриентите ми е най-сложна и за това ще я поотложа малко.
Третото нещо от което се нуждаят клетките е тоалетна. Принципа на действие на тялото, спрямо всяко нещо, което попадне в него е или да го асимилира и преобразува в енергия или да го изхвърли. Това е толкова важно че ще го напиша пак с дебели букви.
Всичко, което попада в организма и в клетките или се асимилира и преобразува в енергия или се изхвърля.
Точка по въпроса. Клетките също имат своите екскременти. Нещата влизат през мембраната на клетите, донесени от кръвта и излизат пак през мембраната за да бъдат отнесени пак от кръвта и лимфата. Отново подчертавам, че познанията ми за понятията са на пълен лаик. Но дори те са ми достатъчни за да схвана, че клетките не са черна дупка и не са перпетум мобиле. Т.е. те трябва да бъдат захранвани и да изхвърлят ненужното. Сиреч, ако клетката не може да изхвърля тя просто ще се отрови и ще умре.
Да обобщя: Здравето е жизнена енергия и състояние на баланс на организма ни. Той от своя страна е съвкупност от стотина трилиона клетки, които произвеждат енергията, така че не е трудно да се заключи, че каквото е дережето на клетките ни, такова е и нашето. Клетките имат нужда от кислород, хранителни вещества и добра тоалетна. Ако това е ОК, всичко с нас е ОК.
Това мога да го схвана. Ако започна да правя разбор на всички видове клетки вероятно ще зарежа всичко на петата секунда и ще си остана хипнотизиран, но идеята, че дори най-завъртяния чарк в организма ми, е съставен от клетки, до които трябва да стига кръв, която да им носи кислород, да ги храни и да им дава шанс да се чистят е супер ясна и логична. Това мога д аго разбера. Мога да разбера и другото. Ако по някакъв начин, направя така че да лиша тези клетки от кислород, храна и мръсен канал те ще умрат. Да не забравяме че умрялата клетка е също боклук, който трябва да се изхвърли. И както казах, за минута 300 милиона клетки измират. Това е доста боклук. Когато към него добавим и боклука отделен от живите клетки, нещата стават сериозни. Какво се случва когато се натрупа много боклук? Отговор – идват плъховете.
/следва/
Comments
Powered by Facebook Comments