в годината която отмина умря баща ми. това се е случило на много хора, но моя живот е най-важния. поне за мен. всъщност само за мен. баща ми умря в ръцете на сестра ми докато аз бачках да изкарам пари в странство. това се е случило на много хора (поне на още един със сигурност). това ще си остане адски гаден спомен до когато спомените имат значение. ходя много рядко на гроба на баща ми. там всъщност няма нищо. баща ми е съвсем другъде.
в годината която отмина буквално се размазах от работа и стрес. при това крайния резултат е умилително нищожен, като изключа здравните показатели от изследанията ми. там има чувствителна прогресия. негативна разбира се.
в годината която отмина не станах по-добър човек. мразех, псувах, обвинявах, лъжех докато се запълних до тавана със собствената си отрова и реших в крайна сметка да ударя спирачка докато все още имам някакви шансове.
в годината която отмина най-малката ми дъщеря порасна и е вече бъбрива малка принцеса която знае почти всичко освен да казва “р”. но това е бял кахър. има 10 пластмасови принцеси, 6 барбита, почти по замък на принцеса и най-малко двайсе рокли за преобличане на пе-ве-це хубавиците. най-големия батко замина да учи фотография в худжествена академия в хага. другия батко нагази здраво в SQL технологиите, а кака вкУси корпоративния живот в юкейския офис на нисан като студент-стажант по маркетинг в ланкастър.
в годината, която отмина моята съпруга доказа още веднъж, че е една на милон. дори на няколко милиона.
в годината, която отмина мама остана все по сама в апартамента в сливен. тя си беше сама с размазаното от болестта тяло на татко, но поне срещаше още един чифт живи и познати очи. сега ги вижда предимно по скайпа.
в годината, която отмина моята кака напусна тоскана и заживя в сърнена гора. аз не бих го направил. но кака си е кака и е много по умна от мен. да не говорим колко по-човек е от мен.
грешките били уроци. ако беше така до сега да съм станал най-мъдрият сред мъдерците. грешките са си грешки и от тях боли. грешките не учат. усещането, че си оплескал нещата те кара да не правиш или правиш едно или друго за да не ти е пак гадно. но грешките не учат. все едно да наречеш горещия котлон гуру щото само с едно докосване те научава да не го пипаш. грешката само казва – тука братле е гадно. търси друга пътечка. и какво му е ученето на това? аз така или иначе ще търся всякакви пътеки. и освен това има такива грешки, за които времето не стига да ги избегнеш…
през годината, която започна едва ли ще стана по-добър човек, но със сигурност ще остарея още. времето в животомера ми ще намалее. ще продължа да се ядосвам на овчата тъпота във всичките и проявления и ще рева като мома в цикъл на всяка проява на човечност и любов, на която стана свидетел. големите ми деца ще продължат да се отдалечават по хиляда и една причини и хиляда и един начина. малката ми принцеска ще се научи да казва “р”. жена ми ще си остане “номер едно” и ще работи за това около 362 дни в годината. мама ще притъпи жалейката и ще изплете още много неща за внуците и за децата, гледайки индийските сериали по диема, в очакване на скайпа или на гости. кака ще е все такава каквато я знаят десетки хора – добра и всеопрощаваща като вулкан, на който трябва да бръкнеш с километрична сонда право в гърлото та чак до сърцето и да го набодеш на шиш за да изригне. но изригне ли…
обичам тези хора. обичам ги ужасно неумело и по начин който не ме прави щастлив, но това са те – моето семейство.
през годината, която започна ще се случат още абсурдно много неща. не само на мен. на всички. не знам нищо за тези неща. повечето вероятно ще са нищонезначещи за камбанарията на моето Невежество. надявам се гадните да са пренебрежимо малко, а хубавите – чувствително повече. пожелавам го на всеки който стигне до това изречение…
Comments
Powered by Facebook Comments