айтизъм – човек прекарал в пъти повече време разговаряйки с OS/App от колкото с други човеци хеле пък с добрия Господ
колкото повече време прекарвам на тази земя толкова по неясна ми става идеята на Шефа да ни завъди размножи и разсели за да продължим да се множим самостоятелно. причината за текущите ми мишления е наскоро изчетена статия в която един споделя едни мисли и заключения за най-голямата гордост на менеподобните – мозъка и начина по който той си върши работата
не че някой е наясно с тази работа и точно какво трябва да се върши от това кило и половина в черепа ми, което генерира милиардите си команди за да мога да скверня с клавиатурата хостинг пространството си, но аз поне бях голям фен на фон Ноймановата метафора за работата на мозъка. сиреч, напълно бях съгласен да си мисля, че мозъкът ни е организиран по стройната фон Нойманова архитектура – процесор, оперативна памет, постоянна памет и входноизходни шини/устройства.
ако Шефа беше докарал нещата до този пуристичен дизайн вероятно вече щяхме да сме овладели всички дименсии на битието и небитието. но не е. вместо това налице е една система с отворен код, ужасно бъгав софтуер, чийто прожект мениджмънт е оставен в ръцете на безчет религии, бъкащи от вируси масови комуникации, изгнили от проказа политически общества и тук таме по някой читав програмист. разправят че гурутата дето знаят всичко за тая система мънкат по цял ден в Тибет и я Пазят щото така и така.. все едно да си инсталирам авира в будилника и да се надявам да ми пази свещенния виндос
та четейки тази статия която задава повече въпроси отколкото отговори започвах да осъзнавам, че пюрето в главата ми всъщност хич не прилича на фон ноймановата сметачка. ако беше иначе – онова което се запомни щеше да е достъпно винаги а то не е. напротив. спомените не само избледняват но търпят и метаморфози. демек постоянната памет хич не се връзва с фон нойман. малко повече четене по въпрoса започна да ми изгражда идеята че мозъка не е бинарен а по скоро следва напълно непознат аналогов модел на помнене в което всяка информация е формирана/деформирана биоструктура. мисленето, което би следвало да е успешно метафоризирано от процесора в стройната архитектура на фон нойман, всъщност , вместо да е една стройна верига от компаратори, които да сравняват стара информация с нови данни, за да ги превърнат в нова такава за запомняне, е процес на бясна организация/реорганизация на биоструктури, наподобяващи онези рибки в окена, дето се святкат като ударени от ток от време на време и правят разни суперкрасиви формирования
ако тези безкрайно хилави хипотези имат някакво мегамикрониво на истиност, то става ясно първо – ‘що нямаме нищо общо с компютрите (или по-точно те с нас) и второ – ‘що мейнстрийм съзнанието тази клета цивилизация се движи с около 300 години след познанието, което се разкрива пред нея във вид на всякакъв род артефакти.
човек запомня по правило трудно. по същество ученето и развитието на човек ужасно много зависи от две неща – първо: колко информация ще натъпче и второ: какво ще я прави. това с тъпкането е физиологичен процес. казах вече – може да е едно може да е друго но във всеки случай става трудно и изисква много енергия(за сравнение, компютрите – даже тези на леново – се оправят с тая работа е тъй – фюит! и готово)
наскоро слушах една лейди от гърция чиято заплата се плаща от г-н Сатя Надела. тя говореше за ивскувствения интелект пред 200+ представители на софтуерните умения. презенацията беше ок и даже добра. хареса ми. но нямаше как да не усетя физически множеството дупки в нея. дамата цитира мантрата за 4-те индустриални революции и за това как всяка една от тях пести време как AI ще знае че имам нужда от 560 калории да бустна мисловения си процес, какво точно си мисли че желае да купи някой си и прочее и прочее.
мисля си – това е ужасяващо. човек не е в състояние нито да използва нито да контролира собствения си интелект а се пъне да създаде ивсзскувзстен такъв който да наподобява неговия. ЛЕЛЕ!!!! AI е бинарен. няма друга алтернатива. и като такъв винаги ще бъде набор от правила колкото и те да са адаптивни самоубочаващи се и прочее. но това НЕ Е ИНТЕЛЕКТ. нот ивън клоус както се казва. това е алгпротъм. точка.
човешкия мозък респектвно интелект очевидно не работи по заложен алгоротъм. по мои изключително съсредоточени изледвания на личния ми интелект съм достигнал до извода че той работи на принципа на по силния в махалата а именно – измисля си сам правилата и ги променя постоянно. при това има доста слаба памет. и оперативна и постоянна. а за I/O просто ще се въздържа.
компютрите и фон нойман нямат нищо ама нищо общо с нас освен че по дефолт знаят таблицата за умножения на числа с 50+ цифри и помнят като нищо друго на света. и създавайки самоубочителни алгоритми които анализират намсиколкомилиарда бита информация за да ни подадат точно кексчето което харесваме без да сме го посикали не го прави интелект (освен ако не подменим дефиницията на Създателя за това понятие)
AI е неотменима тенденция така че най-вероятно дори в моя лайфспан хладилника ше ми вади марули вместо прошуто за да се грижи за холестерола ми. няма лошо. и когато всичко това стане много съвършено за чий хикс ще ми е собствения интелект? може би колкото да направя избор … но за какво?!
моя интелект е почти сигурно много аналогов
защо почти?
ами имам съмнения
я накарай AI да се съмнява…
Comments
Powered by Facebook Comments