около един през нощта ми се дояде шоколад. изстрелях се до буркана с био (!?) какаово-лешников крем и бързо вкарах две лъжици. на път за възглавницата осъзнах че датата е вече онази която отбелязва рожден ден #52. и кво от това. заспах докато обмислях дали да заспя
в просъница дочувам едно гласче да чурулика откъм банята с джапащи крачета и разбирам че е ден и най-вече час за ставане. отивам да си отскубна една целувка за да се заредя със слънце и почвам да правя зелено. сещам се че днес е денят който се бележи като рожден ден #52
на Бубето му е излязло ечимиче на окото, трябва стерилна марля а в домашната аптека артикула е свършил. нахлузвам гащи шапка обувка и яке (не в този ред) и отивам до аптеката. връщам се и ме посрещат две момичета и двете мои. и двете ми казват честит рожден ден. да. това е рожден ден #52.
вземам малката принцеса да я навлека с домашния екип за играене. мама е вече зад машината в терминална сесия с някъде и с нещо си. хиляда осемстотин и петдесета събота подред без почивка. стиска зъби и бори поредния ескюел. започвам да преобличам мъничката. оппа! имаме си варицела. и това на рожден ден #52
излизам да си изпия кафето на балкона. посягам към цигарите и паля една. напъло ми е ясно и без картинките че намалявам шансовете си да стигна до рожден ден #100. но безволието ми проявява по-силен характер от волята ми. запалвам и зяпам. по улицата минава автобус на градския транспорт. върху него има кървавочервен надпис “Живите мъртви”. вероятно е реклама на тъпия сериал но в главата ми идва на ум мисълта че едва ли има по-сполучлива метафора за возещите се в автобуса. най-вероятно а от рожден ден #52.
обещах да семейството да направя пълнени тичквички. тръгвам да си спазя обещанието. няма ориз. отивам да купя. вървя по улицата и оглеждам силуета си във витрината. имам бръчки и брада но все по малко коса. имам шкембе но за първи път в живота ми не ми дреме въобще за тая работа. панталоните ми са не по мярка но и от това не ми дреме. якето ми компенсира липсата ма на mojo в цялото излъчване. балсъмго. това все пак е рожден ден #52
сядаме да обядваме. през минута отговарям на честитки във фб. веднъж – мисля за рожден ден #49 – бях решил да си правя експеримент и скрих рождения си ден от стената си. почувствах се ужасно самотен. и после прекратих експеримента. виртуалното ми аз е около 30 пъти по-популярно от физическото. предполагам времената се менят. все пак днес е рожден ден #52
денят залязва. струва ми се рано. по това време на годината все така става. едно от непреходните неща. по тях ужким мерим преходните. само че за несъществуващото Време и двете са един и същи пустиняк. и кво от това. за моето време всяка година е важна. на рожден ден #52 стават все по-важни.
боже чий болен мозък е боядисал рейсовете с тоя надпис “Живите Мъртви”. понякога ми се приисква лоботомирания мисловен недоимък да има една глава. за да му плесна един зад врата не за друго
отивам да взема мама от рейса. бубето нарича тази операция “да донеса в къщи мойта майка”. пълнените тикчвички са готови. мама Маги най-сетне може да се поусмихне без да гледа екран пред себе си. тази вечер ще отворя едно бургундско. преди около тридесет рожденни дни само бях чел за такова. ех…. и какво като е бургундско. преди 30 бях на 22.
числа.
едно знам със сигурност – няма да има още толкова рождени дни пред мен. това е някак…
Comments
Powered by Facebook Comments