заглавието си е леймърско, но и писанието не е с претенции. думата иде за това, че въпреки зилионите тонове информация за това какво да правим, че нещата да се получат, те се получават сравнително рядко във вида, в който очакваме. за това още по-рядко се пише, защото не е мотивиращо.
ако човек не е предубеден, думата “успех” не мирише на лошо. но понеже ценностната ни система все още е с дълбоки травми, наследени от годините на диското (когато в беге царуваше друг ред) дефиницията, която даваме на понятието “успех” варира в нелепо широки граници. според мен това се дължи на лъжливото чувство за срам, че успеха може да се обвърже с нещо (боже опази!!) метариално.
ако в училищата се учеше поне нещо за занаята на живеенето за сметка на една-две дълги въглеродни вериги или един-два безкрайни реда на някойситам, вероятно щяхме от малки да знаем от какво се нуждаем, за да извървим проклетия път до върха на пирамидата на мазлоу. но не знаем. опитваме да наваксаме с това знание, търсейки подходящи даскали/ментори/презентатори/инфлуенсъри/приказливи милионери-до-милиардери/книги/филмчета/гурута/вълшебни кристали/царичини дупки/и най-вече под вола теле.
аз не съм встрани от този мейнстрийм. и аз завърших всичките си формални образования тъп, дресиран и абсолютно невеж в занаята на живеенето и естествено нацвъках житейската си пътека със срамно количество издънки и откровенни провали. и като ми омръзна да ме е срам и да се самосъжалявам и аз тръгнах да си търся нещо за помагане. намерих. четох, слушах, гледах, прилагах наученото и криво ляво нещо по-различно взе да се случва. това е окуражаващо един вид, но повечето не стигат до тази черта.
най-честата причината нещата да не се получават е, че няма достатъчно силна причина да се получат. мързела е вроден рефлекс и е неизкореним. срещу него стои само една боса воля, която по същество е ментално свръхусилие. а менталното свърхусилие е непосилна задача за 97 (непотвърдени от никакво научно светило) процента от човеците.
всички тези фактори предпоставят много голям превес на вероятността нещата да не се получават пред вероятността да се получат. за да се стигне до осъществяването на чиято-и-да-е дефиниция за успех е необходима ужасно много умствена, физическа и емоционална работа, за дълъг период от време. подчертавам – Дълъг Период.
дефницията за Дълъг Период е – период, който е по-дълъг от най-дългия период, на който си склонен да се съгласиш. в книгите и презентациите тази дефиниция удобно се премълчава. щото не е мотивиращо. подобни са дефиниците на всички неща, които съдържат мярка в рецептите за успяване. или обобщено – на въпроса “колко” отговора е “повече отколкото си мислиш, че е колко”.
ако към тези чисто първични принципи на занаята се добавят и метафизичните, тогава работата просто загрубява. кармичността, ефекта на пеперудата, интерференциите между човешки енергии, влиянието на ретроградия мертакова плюс още един милиард подобни ужасии увеличават пречките експоненциално и върха на пирамидата на мазлоу рязко губи привлекателност. положението се омазва дотам, че даже да имаш вълшебна пръчка предпочиташ да я използваш за безболезнена ефтаназия, отколокто да направиш още една шибана крачка напред. но и за това не пише кой знае какво в наръчниците.
както е писано, за да ти се получи нещо трябва да грабнеш възможността. метафизиците ще добавят – “да грабнеш възможността, обстоятелствата, за която си създал самият ти с мисълта си”. законът гласи – много по-често ще изпуснеш възможността, отколкото да успееш да я хванеш. което казано по друг начин звучи така – ако разчитап на една-две възможности по добре си купи билет за халеевата комета. кой разбрал – разбрал. съществено е да се повтори ясно следното – пич, ще изпуснеш топката със сигурност за това или тренирай или ходи при жабетата в тенджерата.
и понеже ме мързи да пиша много, ще приключа с още един фактор нещата да се не се получат, който е и фактор нещата да се получат. после отивам да спа. много важен момент нещата да не се получат е да се намери добро обяснение за това. ако човек измисли добро обяснение защо нещата не се получават, той се чувства почти толкова щастлив, колкото ако са се получили. даже по-щастлив, ‘щото вече със сигурност ще се знае, че той няма нужда повече да се напъва, докато ако се получат – ще трябва пак да такова до незнамсикога. измислянето на обяснението защо нещата няма да се получат е точката в която човешкия ум най-сетне успава да се самоампутира. многократно. с други думи, ако не успееш да измислиш причина нещата да не се полчуат има много добра вероятност те да се получат.
айде лека
Comments
Powered by Facebook Comments