Та, какъв ми е проблема с дресирането?.. – отговор: ЦИМЕНТИРАНЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЯ в човешката ценностна система и вярвания.
Хората започват да вярват, че винаги има НЯКОЙ, който или стои зад тяхното благоденствие или е виновник за бедствията им
Хората започват да вярват че са КРЕХКИ ОРГАНИЗМИ, които са постоянно обект на атака от свирепа и злонамерена среда пълна с микроби, бацили, вируси и зли духове
Хората започват да вярват че УСПЕХА Е САМО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ИЗВАДЯТ УЖАСНО РЯДЪК КЪСМЕТ, а всички останали изживяват последствията от лоша карма или кофти “начални условия” в семействата им и така ще бъде до края им.
Хората започват да вярват, че им е писано да им се случва онова което им се случва и не могат да направят нищо по въпроса.
Хората започват да вярват че ако им се случи нещо хубаво то “това е на лошо”.
Хората започват да вярват в НЕСИГУРНИЯ И ОБЪРКАН СВЯТ
Хората започват да хранят СТРАХОВЕ
Хората започват да вярват, че ХОРАТА СА КОНКУРЕНТИ ЗА ТЯХНАТА ПОРЦИЯ
Хората започват да вярват, че да си БОГАТ Е ЛОШО
Хората започват да вярват, че мечтите са празна работа
Хората започват да вярват, че такова чудо дето му казват “голяма любов” няма
Хората започват да вярват, че въпросната любов рано или късно наранява и не си струва да я търсиш
Хората започват да намират оправдания да остареят
Хората вярват че това е неизбежно
Хората започват да умират от мига, в който заживеят дресирани…
Аз живях дресиран и все още, когато чуя от някъде “Скачай”, питам “Колко високо” и рипвам. Живях дресиран от себе си и от желанието си да мина тънко. От неспособността си да не вярвам в дресировката, а да се доверя на интуицията си и желанието си да създавам. Живях като хлапе, което само се облизва пред витрините и вярвах, че “това не е за мен”. Живях като зомби, програмиран от това което съм дочул, недовидял и недоразбрал. Живях като паразит, който вярваше че е важно да изсмучеш колкото може повече от “няма-значение-какво”, щото “такъв е живота”.
Все още съм далече от това което искам да бъда. Живея в трансформацията на живеенето си. Там където фаловете са ежедневни, а напрежението е безумно изстискващо. Живея в нещо, което навремето бих възприел като “невъзможно” за да направя колкото може повече от “невъзможните” неща. Живея на върха на игла, която е надвиснала над балона, с който съм тръгнал към Земята на Мечтите ми.
Отказвам да съм дресиран. Нищо, че в мен живеят демоните от миналото, на които създадох безумен дискомфорт с отказа си от дресировката. Те ще живеят с мен докато живея и аз. Защото те съм Аз. ДресираНОТО Аз, което се опитвам да променя.
Отказвам да съм дресиран и да мисля, че НЯКОЙ е този, който е виновен за доброто или лошото. Отказвам да съм дресиран и да вярвам колко съм чуплив и безпомощен, след като съм създаден от 75 трилиона шедьовъра на Създателя, които могат да живеят вечно и са толкова адаптивни, че издържат ежедневните БЕЗУМИЯ, на които съм ги подлагал почти 50 години. Отказвам да съм дресиран и само да чета за успеха, който “не е за мен”. Защото, както казва моя ментор “Успехът е да направиш от живота си, онова което ТИ ИСКАШ той да бъде”. Отказвам да съм дресиран и да вярвам, че лошото е наказание за хубавите неща, които ни се случват, защото след всяка есен на жътва и плодородие идва зима. И след всяка зима идва пролет и нова надежда. И светът не е измислен за да те наранява, а да те учи да бъдеш повече, от колкото си мислиш, че можеш да бъдеш.
/Няма продължение/
Comments
Powered by Facebook Comments
Краси, пиша чак сега, понеже съм дразнещо съгласен с нещата, които пишеш 🙂 Винаги е по-интересно като има несъгласие, само „да, да” каква полза да пише човек 🙂
Така де, една добавчица – на тема „циментирането на ограничения” – ти си описал някои, които са така да се каже на негативната страна.
Много любопитно е, че може да се циментират ограничения и на наглед позитивната страна. Да кажем някой е решил да поразчупи матрицата, неочаквано се оказал с криле на гърба, аха да литне – гледа насреща си друга крилата твар. Тя му рече „ние крилатите сме такива и такива, вярваме в това и това…” Човекът се зарадва, нахлузи си чуждата риза и изведнъж пак се окаже циментиран – този път в новата, крилата вяра. Предполагаемият крилат другар лесно може да се окаже търговско лице: надежда и вяра срещу уважение и малко пари, нот бед, ъх?
Така както „материалистите” са застрашени от „материалното” – дето се вика могат да поизгубят хоризонт, така „идеалистите” лесно стават жертви на идеологията. Тя е „бързият и лесен” начин да стигнем от грозното сега до предполагаемото красиво утре (пътем евентуално затривайки хора, връзки, уотевър).
Ето, леността и интерцията, за които говориш, гледам си съществуват чудесно и в ню-ейджи дрешки, нашарени с обещания за материализации, чудотворчество, изцеление и какво ли още не. Или пък облечени в достолепните, или мистични одежди на древни учения.
Ноу проблем, докато не се налага да се зориш, мислиш и да си носиш собствената отговорност.
Заедно със зора, мисленето и отговорността идват проблемите, но пък отпадат циментите.
Това май е труден избор – дали да се бориш с проблемациите, като си знаеш през цялото време, че отговорността за всяка издънка си е само твоя, че и да чоплиш многото цимент, който още си стои (и като пада ти уцелва примерно палците на краката), или просто да идеш в бетоновия възел, да си налееш още малко у чутурата и да си хепи 🙂
Бро, едва ли мога да “затворя” с някакво желязно правило нещата около дресирането и циментирането. Това което знам от опит е че човек минава през това иска или не иска. В положителен или в отрицателен аспект. Все тая. Минава и това е. Няма как да го избегне. Това което е във властта на всеки е да осъзнае този феномен и да го използва за своето благо – каквото и да разбира всеки един под това заклинание. Умът, който си другарува със Здравия разум е неспокоен и си задава въпроси, а те са (добре известно е) най-късата крачка към отговорите. Та ако човек се запита “защо богатите са толкова малко и толкова богати а другите са или по средата или на дъното” дресировката ще отвърне: “Ами късмет и богати роднини”, а здравия разум ще попита: “Да де ама как богатите роднини са станали богати” и прочее докато не си маложи да п р о у ч и живота на тези или онези и да види “как стаа тая раота”. В друг случай човек може да се запита – Абе маа му стара клонирме овце пък с едни вируси не моем д сеоправим и всяка година ме гепи няккъф шибан грип… ЗААЩО? – след което да започне да п р о у ч в а докато здравия му разум каже – “Разбрах. Вече мога да изградя собствения си модел”. И разбира се това е цикличен модел. Дори продуктите на така уважавания от мен Здрав Разум търпят ревизии и развитие. Нищо ново..