Обещах преди около 3 месеца да напиша продължение на първия си пост в който се възторгвах от трансформацията на собствената ми диета. Ентусиазма е много заразно зло. Но само за този който го изпитва. Нека уточня: начина на хранене продължава да си работи. Вече съм 95 кг и не считам че правя чудеса. Но думата ми беше за ентусиазма.
Всеки който ме познава ще се подпише с две ръце, че едно от отличителните ми качества е ентусиазма с който живея и за добро и за зло. Заразявам с мотивиращ ентусиазъм когато съм в градивно настроение и отравям с градиращо желание за самоунищожение когато ми се вкисне зелето.
Преди време си дадох обещание че ще споделям всичко научено което считам за полезно за живеенето на всеки който търси начин да научи нещо полезно за живеенето си. Лошо няма. Има само един pitfall както се казва на чист грузински – преценката за полезност идва от моята субективна камбанария. Не веднъж с изненада съм установявал как „изключително полезни идеи“ (според мен) са нефелно аплодирани от публиката пред която ги разтръбявам.
В същото време всяко джабуркане със „злободневни“ теми (да ме прости Господ за клишето!!) предизвика неистов ЕНТУСИАЗЪМ за реакция и „вземане на отношение“. Ето какво разбрах – това няма да се промени.
Ето какво още разбрах – отварянето на нови празни кутии в мозъка, където да се настаняват нови идеи и неща които правят живеенето „още по и още по“ е изключително индивидуален процес на който може да се въздейства чак когато от това вече няма никаква нужда. Това се отнася дори до случаите, в които опитите за отварянето на кутиите (или очите) се прави от далеч по мъдри или по разпознати личности в сравнение с такива като мен, които още търсят решение на казуса на Сизиф.
Е ли това отстъп от обещанието, което съм си дал? Не разбира се. Ще продължавам да търся начин да съм полезен с думите си както го прави всеки на тази земя, особено след пръкването на мрежата и ФБ най-паче. Това което ще коригирам чувствително са очакванията ми.
Споделянето на worthy идея е като отхапването на шоколад (нека е Lindt) . Отначало е мега яко докато не изчакаш малко и да усетиш леко нагарчащия вкус. Идва ред на следващата баналност, която я пише по книгите, и която за съжаление (на егото ми) трябва да приема – всяка worthy идея за която говоря, и която споделям има задължителна публика от един човек – аз. За всеки друг е въпрос на СНИЗХОЖДЕНИЕ да я чуе или не.
Та пиша това по повод на първия „Hallow World!“ в който разкрих на всеки имащ СНИЗХОЖДЕНИЕТО да посети блога ми „тайната на здравето и секси осанката“. Днес видях ФБ една снимка публикувана от една моя бивша колежка от HP на която има подредена маса с храна за двама създадена изцяло от постни неща и реакцията под снимката. Ентусиазиращо! Докато не стане горчиво.
Идеите са си идеи. Те са безчувствени и това им е най-хубавото.
Приемете всичко това със снизхождение и се хващайте за зеленото ако ви стиска:-)
Comments
Powered by Facebook Comments