1994: Вестник “24 часа” “България четвърта футболна сила в света!”
2012: Плакат за посрещането на волейболистите ни: “Четвърти на олимпиада, но първи в нашите сърца”
Моето дълбоко убеждение е, че и в двата случая отборите нямаха никакви пречки да бъдат №1. Освен една – не го поискаха. Поемам спокойно риска срещу последното твърдение да се надигне лавина от запалянковски ревове или аргументирани заклеймявания, но факта си остава непроменен. И през 1994 и през 2012 аз видях на какво са способни пичовете. Настръхвам всеки път от кеф като се сетя с каква елегантност смачкахме германците в Щатите през 94-та. Не ми достига речник да опиша волейболния шедьовър, който сътвориха нашите пак срещу германците на олимпиадата в Лондон.
И после дойдоха истински важните мачове. Онези, които излъчват победителите. Онези към, които всички се стремят за да оставят дълбоката и истинска следа зад себе си.
От един друг пич научих следното: “Не е загубеняк онзи който може да изкара 10 лева и изкарва 10 лева. Загубеняк е онзи който може да изкара милион а изкарва сто лева.”
Не бих употребил думата “загубеняк” нито за бандата на Стоичков от ’94-та нито за волейболистите ни олимпийци 2012. Но принципа е същия. Момчетата не пожелаха истински да докажат, че са най-добри. Те вървяха с мисълта – “Да дръпнем още малко напред – пак ще сме герои… Четвърти на олимпиада – че какво повече можеш да искаш бе!!” или пък “Ей ние сме четвъртата футболна сила в света след Бразилия Италия и …. Швеция бе!! Трите най-големи сили в света! Кво искаш повече?”
…………………….
Никой никога не е станал шампион без да е мечтал за това, без да е повярвал в това и без да се изчерпал до дъното на резервите си за да постигне това. Нашите нямаха нагласа на победители, а на хора от село на които са им позволили да се повозят на лимузината и бързат да слязат. И пак ще кажа – нямаше да се роди това писание ако не вярвах с цялото си сърце, че както преди 18 години така и през това лято българите МОЖЕХА да постигнат 4 пъти повече от 4-тото си място. И то не защото “4” е кофти число, а защото МОГАТ. Имаха уменията. Имаха всичко нужно в играта да го сторят. Показаха го. И когато победителите отиват надъхани за победа на всяка цена ние си казахме – “И да ни бият – направихме предостатъчно. Никой не може да ни обвини или да е недоволен. Герои сме.”
Около седмица след като размазахме италианците в предварителните групи те играха на полуфинала за да спечелят и си взеха своето. А ние – предимно запалянковците – останахме с жълтото по гащичките след уникалното три на нула, което ни направи еднолични лидери в предварителната група…
През 94 шведите направо ни унижиха на малкия финал обаче ние бяхме горди щот вече си имахме МЕДАЛ а пък и както се знае шведите са много неудобен съперник и въобще – знаете как е… или пък “А бе къде ше се мерим с Бразилия бе! Ние сме малка държава и т. н. и т. н. Ние сме малки (разбирай нищожни)
WHAT THE FUCK!!!………………..
Когато попитали големия Джон Макенроу, първото лошо момче на тениса: “Кое е онова единствено и най-важно качество, което шампиона трябва да притежава?”, той казва:
“Бих искал да кажа, че това е желанието. Да си там и да печелиш мачове дори когато не играеш чак толкова добре”
Джон печели общо 17 турнира от Големия Шлем (на сингъл, двойки и смесени двойки), има 175 турнирни победи (пак общо на сингъл и двойки). Кой друг ако не той е един от онези които най-добре знаят как се се стига отвъд четвъртото място.
И за край: Гордея се, че видях тези невероятни волейболни импресии, сътворени от нашите. Доставиха ми невероятен кеф!!! Но шампионите остават и побеждават, дори когато не играят толкова добре.
Comments
Powered by Facebook Comments