Напълно съзнателно оставям заглавието на този пост такова каквото WordPress му дава след инсталация. Блогът ми беше хакнат два пъти, което в края на краищата ме принуди да се ограмотя на тема защита, така че сега се надявам моите споделяния да поживеят по-дълго в мрежата преди някой чекиджия да тръгне да се доказва колко печен хакер е.
Преди тези драматични “хаквания” бях написал няколко неща на тема здраве и общи споделяния. Понеже пиша направо в блога без да имам документи на локалните си устройства тези постове няма да бъдат възстановени. Изтрих всичко до ниво база данни заради усещането за замърсеност и инфектираност, което получих след хакванията.
По тази причина днес ще пиша пак за здравето.
И пак за прословутото pH.
И пак за алкализацията.
И пак.
Причината е проста. От момента в който се заинтересувах по темата (а именно преди около месец и половина) до вчерашния ден, две много важни числа се промениха в благоприятна за мен посока. Първото е килограмите ми: от 122 на 103 (днешно измерване на съшия кантар). Второто е кръвното ми: от 145/90 на 125/85 (отново вчерашно измерване).
Ще кажете, “не е чудо голямо” и ще сте напълно прави. Моята сестричка винаги ми е казвала че аз редовно се мяткам между двайсетина кила плюс-минус. И е права. Само, че има малка разлика. При предишните ми “мяткания”, свалянето на двайсе кила беше следствие на умопомрачителни лишения и каторжнически фитнес. Проблема в момента е, че нямам време нито за едното нито за другото. От 30 години воювам с килограмите си и от опит знам колко нетрайни са бойните ми успехи. Така че в текущия период на живота ми, където всяка милимунда енергия/време ми е скъпа като звездни перли въобще не възнамерявах да вадя нож (образно казано) на дебелините си а просто да се детоксикирам поне отчасти след безумно тежкия период на зимата и пролетта.
Верен на скоро усвоения принцип, че каквото и да правя, по-добре е да знам как да го правя изчетох няколко десетки статии. Изслушах три четири програми и изгледах няколко филмчета, докато в главата ми се оформи кътче “здрав разум” по темата. Здравият разум е по природа скептичен и не се доверява на думи, за това започнах да тествам. Сутрин със събуждането си изпивам половин литър вода (не студена) с разтворена кафяна лъжичка спирулина на прах (продава се и в български магазини/сайтове). Час по късно в блендера окашавявам едно авокадо, краставица, обелен лайм, три-четори стръка магданоз, една две “китки” от броколи (сурово разбира се) и вода. Окашавявам е дума която Гугъл не разбира но се надявам че е достатъчно красноречива. Кашата ми стига да направя три порции по половин литър доразредени с вода, които изпивам в следващите три часа. Последната порция се пада току преди да хапна на обед. Обяда е подчинен на друг прост принцип – огромна зелена салата и малко твърда храна. В зелената салата наслагвам предимно краставици и … зелена салата, каквато намеря. Краставиците са “голема раота”!!:) Твърдата храна се старая да не е животинска макар че в началото на тази тестова сесия си хапвах пилешко. Пиенето на вода продължава в подобни темпове и след обед и така до вечерта, когато вечерята повтаря шаблона на обяда. Това е. Не съм изпитал глад до този момент а мазнините ми се топят с умерен и постоянен темп. Поне за сега.
Сега малко нАука по въпроса.
Идеята на този начин на хранене (винаги наричан със страховитата дума диета – от анл. diet и с малко повече въображение die-hard) поемането на продукти с високо хранително качество (съдържание на минерали, соли, ензими, белтъци, въглехидрати и полезни мазнини, както и на “жива” вода – водата в свежите зеленчуци), които благоприятстват pH баланса на тялото. Огромното количество вода е критично, поне в първоначалния период за спомагане на процеса на детоксикация. Като стил на живот е добре да се опитаме да докараме храненето си до 70% вода (питейна и съдържаща се в свежи зеленчуци) към 30% всичко останало, поради простия факт че ние сме “направени” в такова съотношение вода към всичко останало. Свикването с пиенето на толкова вода (3-4 или 5-6 литра в зависимост от теглото) си е предизвикателство, но както Хелън Келър казва – животът трябва да бъде приключение.
От какво се отказах:
1. Захар и всичко онова, което я съдържа (вкл. мед, и всякакъв род “диетични” сладкиши)
2. Месо (с изключение на филе от риба, която не живее по дъното и не се храни с боклуци)
3. Мляко
4. Сирене (само много малки количества от време на време)
5. Хляб
6. Пържени храни (позволявам си от време на време “грехът” да му прасна едни пържени картофки)
7. Шоколад (който преди ядях на килограм особено в стресови дни)
8. Бира
9. Всякакъв вид алкохол (категорично). Цигари не пуша отдавна.
10. Много сладки плодове
11. Всякакъв вид естествени и изкуствени плодови сокове
12. Кола, фанта, спрайт, сода, зуп (7 up) и прочее упадъчни продукти на западналите консуматорски общества
13. МкДоналдси, КаЕфЦе-та, СъбУейи, пицарии, дюнери и прочее гнезда на изкушенията сатанински.
Какво възприех:
1. Вода (мнооого вода). Между другото един лесен трик е да изстисквате малко лайм във водата преди да я пиете.
2. Броколи (ти да видиш…)
3. Аспержи
4. Всякакъв вид зелени салати и “зеленьочи” каквито съм чул че се ядливи и се продават някъде.
5. КРАСТАВИЦИ (в промишлени количества)
6. Хумус
7. Нахут
8. Сурови ядки от (предимно) бадеми и лешници
9. Спанак
10. Моркови
11. Тиквички
12. АВОКАДО ( в суб-промишлени количества… всъщност по едно на ден:) )
13. Пълнозърнест хляб без глутен и мая (това ми е “твърдата” храна в много случаи). Има един германски, който не прилича на нищо обаче започна да ми става даже вкусен. Има го навсякъде.
14. Тофу (все още много рядко)
15. И за да не пропусна нещо добавям и категориите “Други” (все пък съм IT консултант на свободна практика)
За скептиците: Можете да изчакате месец-два за да видите дали този пост ще се повтори и как ще стоят нещата тогава.
За авантюристите: Тествайте тази концепция за десетина дни. После – правете каквото ви е кеф:)
За останалите: Ето малко линкове на които можете да получите повече и по нАучна информация за концепцията “алкализиране” (линковете са произволно избрани и не претендират за най-добър източник на информация)
http://www.spasovo-pyramid.com/hrani.htm
http://healthfree.com/nutritional_power_robbins.html
http://www.vegebg.org/materiali/vegetarianstvo.html
Comments
Powered by Facebook Comments
…че то това живот ли е… :))))
Пробвай:)
Е можеш ли да седнеш на маса с приятели на … нахут и аспержи? Поне бирата ако може 🙂
Ваньо за сяда не на масата – ами можеш принципно:) И без нахут и аспержи става даже. И без бира става. Наверемето се изживявах като Трубадура на всеки купон и си дерях гърлото по 5-6 часа в пиянски/мръсни/революционни/любовни/патриотични и още кви ли не песнопения. Тва ОК. Понякога даже ми липсва. Какъв е проблема обаче? Един път жена ми ме попита – трябва ли да се напиеш като прасе за да се разпееш?:)))) Та – трябва ли да сложа между мен и хората които ме кефят бира (чието pH е около 2) и мъртва животинска плът с високо съдържание на токсини и лош холестерол за да споделям с тях колко е шибан тоя свят дет само се раждаш за да умреш:)
ОК – малко съм краен но мисля че схвана гледната ми точка:) Освен това съм изпил толкова бири с приятели че ако я изпикая в Сахара, там ще се роди нов Ниагарски водопад.