Тетраедърът е стереометрична фигура, триъгълна пирамида. Важното за мен в тази фигура е че има 4 върха на които мога да поставя четирите неща, които са ме оформили като социален обект в социалния граф.
В един друг пост споделих идеята за 5-те елемента на пъзела на живота. Първият елемент беше философията.
Преди време, докато още работех в HP и бях в началото на периода на преоткриване на основните принципи на живеенето, персоналното развитие, лидерството и прочее, трябваше да направя една презентация на тема “Смяна на парадигмата”. За да го сторя първо трябваше да си изясня какво е парадигма. Изчетох десетки дефиниции. Изгледах сума презентации и изслушах няколко лекции по въпроса. След това установих, че моето понятие за парадигма не се е променило след натрупването на външно знание по въпроса.
Второто заключение което направих е че моята парадигма и личната ми философия са синоними със съвсем малки различия по същество.
И третото ми заключение беше свързано с удобството да правя каквото си искам с личната си философия и съответната и парадигма. Стига да съм наясно със съставките на тези абстрактни по природа понятия. Според мен, тези съставки са четири групи и верен на принципите на self-help литературата аз ги положих по върховете на един правилен тетраедър, надявайки се да се оцени оригиналния ми подход и новаторското ми мислене. Смятам да защитя тази концепция като закрепя към нея едно кръгче с буквичката “с” вътре. Не знам по каква причина, това заклинание е по-ужасно от средновековна стигма и пази разни неща от разни зли духове
Първия връх на тетраедъра е Знанието. Знанието е продукт, който изисква поне двойна дестилация. Добива се от данни, които се рафинират до информация, която се дестилира до знание. В общи линии това е технологията. В резултат на това знанието е с доста по-малък абсолютен обем от данните например. За илюстрация, всяка секунда, само чрез очите си ние поемаме около 7 милиарда байта информация и правим около 5 милиона разлики в нещата върху които зрението ни се спира (волно или неволно). Много по-малко от процент от тези данни се превръщат в информация (данни навързани така че да имат смисъл за нас) и също толкова незначително количество от информацията ние усвояваме във вид на знание (нещо което ще използваме в бъдеще за наша полза).
Важно е да знаем. Също така е много важно какво знаем. И докато в първото от последните две изречения ролята на сензорите ни е решаваща, то за второто изречение се впрягат други ресурси, които по стечение на обстоятелствата са ситуирани по другите върхове на тетраедъра.
Втория връх на тетраедъра съм резервирал за вярванията ни. Преди време се опитах да поразсъждавам върху понятието и да му дам такава дефниция, че дори аз да я разбирам. Резултата е следния: Според мен вярванията ни представляват онази част от знанията ни, която не подлагаме на съмнение. Ерго, вярванията са дестилат на знанията. Пречистването на съмнението от знанията ни става по два начина – чрез многократно доказателство или чрез презумпции, плод на личния избор.
Очевидно много по-солидни са вярванията ни, които са плод на повтаряеми ситуации с еднакъв или сходен изход. Този механизъм на чиста методиевица му се вика кондишънинг а на кирилица дресиране. Дресирането е една от предпоставките за неустоимия чар на живота. Ние, за разлика от създанията водени само от инстинктите си, можем да бъдем дресирани и пре-дресирани и пре-пре-дресирани неограничено количество пъти за ограниченото си биологично съществуване. Красотата на този процес е в транформацията – явление което в повечето случаи ни прави щастливи, тъй като ни носи чувство за личностен растеж и значимост. Но за чувствата ще бъбрим по-после.
Вярванията по презумпция са много пестеливи откъм консумация на психическа енергия нужна за процеса на дестилация (наречен в някой източници мислене). На нас ни се иска да вярваме, че тези вярвания са продукт на безпогрешната ни интуиция, но в голям процент от случаите, презумптивните ни вярвания са плод на мързела и паразитните му вериги в мисленето. А от там следват голям брой бъркотии в живеенето. Съвета ми към мен самия и онези, които решат че си струва да възприемат концепциите ми е: добре се ослушайте преди да решите, че ви говори Интуицията а не Мързела.
ОК. Два върха паднаха. Два остават.
Третия връх на тетраедъра си е сам по себе си планина. Това са емоциите. Както не веднъж съм цитирал по-умните от мен: не е важно толкова какво знаем, а как се чувстваме след като го знаем. Та, знанието като полуфабрикат на вярванията ни и вярванията ни като такива, по някаква причина пораждат в нас емоции. Аз предпочитам да мисля че емоциите са обратната връзка, която всичко около нас ни дава за да коригираме при нужда състоянието си на съществуване и ефектите от него. Емоциите са си съвсем наши и ничии други, но при формирането им сякаш всичко се е наговорило да ни се меси в процеса. Емоциите изискват следващо ниво на дестилация, в което участват и полуфабриката на Знанието и завършените продукти на Вярванията ни. Тази дестилация се осъществява чрез друг процес, различен от мисленето, който много често наричат действия. Хрумна ми, че това е така поради факта, че като цяло, процеса на действия в повечето случаи води до резултат дори когато не води до резултат. А когато има резултат се появява нуждата от обратна връзка. Тя се джурка отново от данни, информация, знания и вярвания, но ни се поднася в един много сгъстен сос наречен емоция. Чрез тази емоция ние правим прост извод ОК ли са нещата или пак сме я оплескали. Извода го наричаме учене. Това е процес, който лека по лека рафинира висшето ниво, до което способността ни да обработваме заобикалящата ни действителност може да достигне – мъдростта. Мъдростта не стои на нито един връх на тетраедъра. Ако трябва да я геометризирам с уникалната си метафора, ще я туря във вътрешния обем на тетраедъра. Пък каквото стане. Абе я по-добре да не се занимавам за сега с нея. Само да кажа че в уикипедията има дефиниция за понятието мъдрост, което е доста сполучливо щото аз поне успявам да го разбера.
Онова което оформя тетраедъра на житейската ми философия, бидейки неговия четвърти връх е ценностната ми система. Ценностната ми система е също продукт на дестилация, рафиниране и метаболизиране и се характеризира с известна първоначална нестабилност, която с Времето става все по-рядка, а системата от ценности все по-устойчива и солидна. В изграждането на ценностната система са замесени и знанията ни като полуфабрикат на вярванията, които пък ни дават основания да действаме и да стигаме до резултат, който ни кара да се чувстваме по определен начин и от качеството и интензитета на тези емоции ние започваме да градим сложната система от неща които ценим и не ценим. Едните заради това че ни карат да се чувстваме по-добре, а другите, че ни кара да се чувстваме по-зле.
Емоциите са фина материя. А когато от една фина материя се изисква да се съгради нещо солидно като бетон, единствения начин това да се случи е натрупването на зилиони пластове и последващото им пресиране до образуване на плътна и устойчива маса. Това, всъщност, е моята метафора за процеса на изграждане на ценностната ни система.
И както може да се предположи, след като ценностната система се явява нещо като краен продукт на няколкото нива на дестилация на възприеманата от нас действителност, то за да бъде тя валиден елемент от Вселената трябва да е свързана с началната суровина която захранва процесите на дестилиране – възприетите данни. Ей Богу това си е точно така. Ценностната ни система е естествения ни филтър, през който данните за действителността се “прецеждат” до фабриката на нашето съществуване. Така ние започваме главния процес, наречен живеене без филтър, бидейки способни да възприемаме Всичко без да се замисляме. По късно данните, знанията, вярванията, емоциите и всички останали суб-елементи започват да изграждат паяжината на ценностната ни система и в резултат нашие възприятия стават много по-ограничени но за сметка на това ние се чувстваме (и сме!) много по-защитени от влиянието на онова което наричаме заобикаляща ни действителност. Ще попитате – за какво ни е тази защита?! Струва ми се, че най-вероятния отговор на този въпрос е – за да можем да започнем да влияем на тази действителност. С други думи от консуматори да станем генератори. От създания да станем създатели.
Е, философията си е Голяма Работа. И най-Голямото на тази Работа е, че умеейки да работим върху структурата й съзнателно и целенасочено (сиреч знаейки какво искаме), ние най-вероятно, по съвсем закономерен начин ще достигнем до нивото на зрялост, в което ще можем да създаваме тази действителност такава каквато я искаме вместо да се задоволяваме да живеем във вече съществуваща действителност, която най-вероятно не е била създадена с идеята да се чувстваме безкрайно комфортно в нея.
Сега пийте една чаша айрян да не ви приседне от толкова много данни без сос.
Comments
Powered by Facebook Comments