Този пост е провокиран от един водевил за пистолет и оркестър. Но не е за самия водевил, а за това как той ще се трансформира в История и някой ден може да се изучава от наши, ваши и чужди. Постът е за ужасяващата ГЪВКАВОСТ на Вселената, която е причинила, причинява, и – ако Някой (по-точно ТОЙ, който и да е) не приеме спешно становище – ще продължи да причинява неудобство на всички пеперуди в Китай (онези дето като размахат криле и…), които се бъзикат с Мексиканския залив и периодично травматизират невинните афро-американци, родени само за да посвирят няколко десетки години качествен джаз.
Известно е, че данните са нищо незначещи битове сурова материя и антиматерия, която населява ирационалната Вселена, за която никой не си задава въпроса от какво е направена. Данните възникват и изчезват със същата динамика, с която това се случва там с ермалък-бузони или ненамквобешетуйточно. Данните, с голяма вероятност могат да бъдат забелязани и със същата голяма вероятност могат да останат незабележими – ерго: първи постулат на Нещо Си гласи:
– данни има само там където решим да ги забележим
И кво от това
Щеше да е нищо, ако забелязаните данни отмираха безпоследствено в пустошта на Невежеството без да създават ядове на когото и да било. Но не би.
Забелязаните данни са като манджата, която всеки биологичен вид осланящ се на яденето за да съществува, поглъща. Забелязаните данни са особено вкусни, за онези биологични видове, на които освен инстинкти са дадени и системи с естествен (до колкото това е коректно предположение) интелект. Системите с естествен интелект се нуждаят от данните така, както живата биомаса от аминокиселини, ензими и прочее. Така че суровите забелязани данни се метаболизират и както споменах в предишния си пост – произвеждат нещото наречено информация.
Информацията също е суровина. Като пържолите в месарския магазин. Те не са прасе, но не са и храна. Макар, че всъщност са и двете. И трите. В зависимост от контекста. ХА! Контекста!… Сложи един пържоли в контекст (тиган, скара или друг подобен) и ги попреработи и ще станат храна. Сложи ги в друг контекст (на слънце например) и ще станат отрова. Сложи ги в трети контекст и ще станат трупове на убити животни. Сложи ги в четвърти контекст и ще станат част от БВП (брутния вътрешен продукт). Сложи ги в.. хладилника и после ги изяж ако искаш.
Излиза че Контекстът е, както казва един познат “яката работа”. Вземи малко информация, избери и един хубав контекст и имаш произволна по род и предназначение ИСТИНА. Избери друг, малко по-изчанчен контекст и съшата тази ИСТИНА става ЛЪЖА. Вземи един трети контекст и ИСТИНАТА+ЛЪЖАТА стават ИСТОРИЯ. Вземи КАКВАТО И ДА Е ИСТОРИЯ, поопечи я малко, сложи и малко черрррно пиперче (както казва Ути Бъчваров), сминдух, и послушни глашатаи и ще имаш ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА. Да се вземе под внимание, че Историческата Истина е дразнещо нетраен продукт, със също толкова дразнещ потенциал да поврежда системите с естествен интелект, особено онези, със нефелен файъруол (файъруол – метафора за ценностната система, която по идея трябва да ни казва кое да пуснем в съществото си (б.р. – онова което Е) и кое не ). Така че втория постулат на Нещо СИ е:
– всяка информация да си знае контекста.
Ако не си го знае – шукар (б.р. – яко, супер, върхът, жестоко и прочее одобрителни възклици)! Ше и дадем един от наш’те (б.р. – “наш’те'” е събирателно понятие, включващо наш’те, ваш’те, чуждите и други)!
Каква е ползата (б.р. както и вредата) от Историческата Истина? Тя става част от индивидуалното и, което е особено ОТРОВНО, от колективното Знание и Съмнение. След тази метаморфоза, Господ му изпуща края и ни оставя сами да се оправяме, от където идва и добре познатия израз “Абе не ме занимавайте повече!”, което предполагам е била първата реакция на Господ, след като независимите експерти Адам и Ева са метаболизирали данните за змията и ябълката до Историческата Истина: “Кой к’вото ще да разправя ама секса (б.р. в по-нецензурен вариант това има малко по-пиперливо звучене) е голяма работа!” И след като двамата са се бенефицирали от това Знание, въпреки различния КОНТЕКСТ, който небесния отец е имал пред вид казвайки – “Вървете и се множете!”, и са го обърнали на молба да бъдат върнати в Рая, Отецът Наш е рекъл “Абе не ме занимавайте повече!”. Та така и до днес…
Така, Знанието и Съмнението се загнездили в наш’те пра-Мама и пра-Тати и от тогава до сега освен, че сме се наплодили, сме създали ужасяващи бъркотии и простотии, щото Отецът Наш ни е дал правото да си туряме какъвто искаме контекст на информацията, породена от непрекъснатия библейски потоп от данни, в които се давим от ден Едно (че и от по-рано) на наш’то съществуване.
В тази връзка, нищо чудно, че се случват неща като водевила за пищов и оркестър, неумело представен, но независимо от това – безспорен блокбастър благодарение на:
- добрите глашатаи,
- нефелния файъруол на огромен куп биоединици и
- Новия Контекст дошъл с Новия Грип тип А, Б, В, Г, З, и ЕРМАЛЪК
Приятно довършване на неделния информационен метаболизъм и умната, че напоследък са се нароили едни Контексти… не ви е работа.
Comments
Powered by Facebook Comments