Петък е. Гледам без да ми омръзне как малката ни дъщеричка, която от вчера вече е прехвърлила първата си годинка в тази шарена лудница наречена “бял свят”, опознава същия този свят предимно чрез опити да го изяде. Прехвърлям статусите във ФБ и подреждам бъдещите събития в главата си във формата на неясен план от твърди намерения.
Аз съм фен на целепоставянето. Фен съм и на планирането. Не само фен но и разгорещен проповедник на тези два прости механизми за задвижване на нещата. Но както мъдро отбеляза моя некръвен брат Джимарата – Ако искаш да разсмееш Господ кажи му, че имаш планове. Джон Уинстън Ленън също казваше, че животът е онова което се случва докато си правим други планове. Забавно е и е наполовина вярно. Както наполовина вярно е и обратното – че единствения начин да ти получиш това, което искаш е да планираш и да следваш стриктно плана. Истината както винаги е по средата. Като във всичко. Винаги нещото, което наричаме вероятна Истина е по средата.
Един мъдрец казваше – “Светът е съставен от безкрайно множество конфликти на противоположности и ние сме по средата.”
Всичко това е ясно за хората, които имат достатъчно ум да научат таблицата за умножение. И каква е поуката?!..
Поуките са много интимни аксесоари. Имам пред вид че те са толкова лични, че ако решиш да ги обобщиш в принцип на живеенето, най-вероятно ще оплескаш нещата. За това аз ще споделя някой мои поуки от живеенето в цепнатината между всички дуалности. Ето ги:
“Всяка Поука е функция поне на Времето. Всяко знание е отражение по-скоро на тенденция от колкото на неизменими факти. Във всеки конфликт има преобладаваща тенденция. Всяка тенденция може да бъде превърната в преобладаваща чрез думите”
Вън от кавичките, това означава, че на мен ми се струва (леле колко съм обтекаем), че светът е направен от пластелин. Божието участие е в създаването на достатъчно добър пластелин, от който може да се прави всичко, а останалото е изцяло наша работа. Щото все пак без пластелин..Същия мъдрец, който цитирах по-горе казваше и друго: “Ние имам сключена сделка с Господ и трябва да сме доволни от нея, защото по-трудната част се пада на Него.”
По отношение на плановете моята Поука е малко по-различна от тази на Джон и звучи безкрайно конформистки: “По-скоро е по-приемливо да планираме живота си от колкото не”.
Защо плановете в повечето случаи се… променят и в крайна сметка резултата много често е в страни от целта ни. Тук отговора ми е категоричен – защото в процеса на осъществяването или неосъществяването на плановете си ние учим. Тук “тенденции” и “струва ми се” няма. Категорично! Каквито и глупости да съумеем да сътворим ние просто учим. Учим и натрупваме в себе си данни, информация, знание и мъдрост. За да стигнем до момента в който нашите планове започват да се изпълняват много по-често отколкото по-рядко.
Ако на някой му трябва метафора за този процес – ето я: Доближаваме се до Създателя.
Леле! Дали пък не започвам да пиша Още По Нов Завет?! ОПАЗИЛ МЕ СЪЗДАТЕЛЯ!! Не и не. Казвам само, че колкото повече неща успеем да съобразим в плановете си, колкото по-добре управляваме очакванията си, колкото по лесно приемаме неопределеностите и най-вероятните тенденции, колкото по убедени сме че не резултата от изпълнението на плана а пътят е съществен толкова сме по-близко до начина по който Създателя си е вършил работата когато нещата са се случвали първоначално.
И защо?
А защо НЕ?
Моята малка дъщеричка вече е опитала почти всичко от това което е считала до този момент като “светът около нея” – всички играчки (независимо от материята), дамаската на дивана, ъглите и ръбовете на тоалетката, кожата по ръцете на мама, случайно застаналите на пътя и Неща от земята, салфетките – абе всичко! Това което ще направи (и ще прави през целия си живот) е да разшири границите на този свят и да научи всичко ново до тези граници. После пак и пак…Любопитството и е непресъхващо и вече крои планове как да прескочи загражденията и да опита книгите от импровизираната ни библиотека, USB кабелите, мрежовите кабели и изобщо всички онези интересни дълги неща дето стоят закачени за нещо от двете си страни са много яки за дъвчене.
Много е вероятно плановете и да не се изпълнят точно по начина по който си ги е представяла но несъмнено ше се изпълнят и тогава трябва да съм наблизо. За да не изяде всичко, щото не всичко което алабала се яде. За да я опазя. И ако е нужно да коригирам плановете и в движение. И ако се наложи да я плясна по ръчичките с много обич. И ако е нужно да я оставя да пореве малко със свито сърце, надявайки се да разбере поуката. И ….
Не ви ли прилича това много, ама много на това как Шефа (Горе) се държи с нас?…
Comments
Powered by Facebook Comments