Реших да си кръстя поста така за да избягам от вкиснатото клише “позитивно мислене”. От два дни във ФБ циркулира едно абсурдно интервю на тема позитивното мислене и неговия принос в нервотизирането на българина. Вече го наплюх няколко пъти в различни коментари така че съм си разчистил сметките с него. Сега ми се ще да направя опит да разчепкам тази концепция така че дори на мен самия да ми стане ясно какво е да живееш със знак плюс.
Някъде бях чул/чел че човек не е в състояние, т.е. абсолютно му е невъзможно, категорично недопустимо за него е да вземе решение, което според него самия да го накара да се чувства по-зле. Всяко наше решение има за цел най-малко да запази статуквото на духа ни или да ни стане по-хубаво. Дори когато човек взима саморазрушителни на пръв поглед решения, той го прави с идеята в дългосрочен аспект да получи дивиденти за това,сиреч да направи необходимата жертва за да пожъне по-добри и по-обилни резултати. Ако всичко това я вярно (а на мен ми се струва че е, защото не противоречи на собствения ми опит и интуиция), дори само това е достатъчно да заключа, че ние живеем бай дефолт със знак плюс. Изглежда просто сме устроени по този начин.
Наличието на свободен избор предоставено ни заедно с могъщата сила на мисленето ни дават възможност за колосален просперитет в рамките на кратък период от време какъвто е периодът на биологичното ни живеене. Както е добре известно обаче, всяка екстра идва с цена. И тази цена е, че Свободния избор и магията на мисленето могат да бъдат използвани и в посока обратна на просперитета. То е същото като да дадете моторна резачка на блондинка с хилави мускулчета, високи токчета и миниужуп, недвусмислено рекламиращ ценностите и (тези на блондинката) и да и кажете че това е най-новата четка за зъби, от която зъбите изглеждат като перли поне 168 часа. Има голяма вероятност блондинката да се опита да използва резачката като четка за зъби и то отново с мисълта че това ще я накара да се чувства по-добре.
Сега да подберем като субект човек със коефициент на интелигентност, позволяващ му да гледа бТВ без да иска да си пререже гърлото след това (надявам се огромното болшинство от нас да попадат в тази категория). Преобладаващата част от този клас човеци населяват долната до средната част на пирамидата на просперитета и ежедневно се занимават с проблема как да се качат по нагоре. В процеса на мислене и опити има много сривове, няколко мотивиращи победи и като цяло вътрешно състояние което може да се обобщи по следния начин “Трябва да се измъкна от тука колкото може по-бързо защото живота си тече, децата растат и ми писна от каквотоидабилотам” Подходящо би било да вмъкна, че лелеяното измъкване, е преобладаващо в посока нагоре по пирамидата и само в единични случаи – надолу, към физическото саморазрушение.
Сега искам да уточня нещо накратко. Това уточнение касае споменатата пирамида на просперитета. Веднага изпищявам иЗтерично че не иде реч за материалния просперитет, а просперитета по себеосъществяването. Оставям последното понятие за самостоятелно храносмилане, щото то подлежи само на самостоятелно храносмилане. Всеки си има собствена визия за тази пирамида, но всеки безпогрешно може да определи положението си в нея. Та думата ми беше за онези които се самоопределят в долната и средната част.
Какво да кажем за онези които са по-отгоре. Лесна работа! За тях темата за живеенето със знак плюс е изчерпана. За тях това е аксиоматичен факт от живеенето, еквивалентен по солидност с факта, че кожата им е ужасно необходима за да не им изпадат вътрешните органи, например. Сиреч, тях няма кво да ги мислим.
Та след като всички сме априори проектирани да мислим в положителна посока, какъв тогава е проблема? Принципно няма проблем. По-точно казано няма специфичен проблем свързан с мисленето в позитивна или негативна посока. Проблема е друг и е единствен във Вселената, както казва Боб Проктър. Нарича се Невежество. Използването на мощните инструменти на живеенето за постигане на просперитет и щастливост е просто но ВСЕ ПАК изисква поне да се знае от коя страна се държат, така че да не ги хванем за острието например. А това предполага процес на обучение, който ползва по равно лесните и трудните начини за приучване на обучавания.
В този процес всички поне веднъж (някой от нас много повече от веднъж) хващат таковата откъм острието а не откъм дръжката и като резултат от това пищят и кървят. И понеже това отвсякъде погледнато е неприятно изживяване, повече не желаят да рискуват да хващат каквото и да е за дръжката. Та в този смисъл негативизма не е да мислиш че нещо няма да стане а да се откажеш от всякакви опити да учиш как да използваш проклетите тулове (от англ. tool – инструменти – бел. на ав. щото не вс гов. англ.)
И така подхождам към края на този мелодраматичен пост в защита на позитивното мислене като крайно неприятно изживяване.
KEEP TRYING TO GET DA FUCKING TOOL FROM THE RIGHT SIDE!
което на български се превежда така: “Ако ся не стане е.. му майката. Следващия път ше стане!”
Приятна седмица!
P.S. Поради липса на редактор в текста липсват няколко десетки запетаи [липсваща запетая] но разчитам на вашия остър ум да си ги поставяте интуитивно където решите [липсваща запетая] че им е мястото.
Comments
Powered by Facebook Comments