живота ми започна на село. едно от забавлянията ми беше да гледам мравуняците. мравките са заети създания. бързат и сноват непрекъснато насам натам. носят по нещо. влизат излизат в някакви дупчици. аз ги гледам отгоре и виждам целия им свят. понякога, ей така от скука, забивам пръчка в мравуняка. пръчката вероятно смазва една две шепи
“не съм далече” поватряше преди 36 години Проданов (лека му пръст) под Еверест. но се оказа толкова далече, че и до днес не се е върнал… аз съм далече от площад независимост. преди 7 години търках жълтите павета и се дерях, бесен на ченгесарщината и човешката мърша, която яде данъците ми и си бърше задника
Мистър Прон имаше съмнения за диабет, подута простата и непоклатимо доверие в пощенските дилижанси. Годината на раждането му беше известна само на майка му. Тя от своя страна, беше неизвестна на мистър Прон. Във всеки случай, раждането му би следвало да е било доста след пощенските дилижанси, защото в противен случай, сега трябваше да е
Мдам… Миналата седмица преброих 53-тия си 20 ноември. Стана доста набързо, щото кво толкова има за броене. Аз съм средностатичстически пълнеж в съвременната цивлизация. Познавам около 300 човека. Най-вероятно и мен ме познават – поне на външен вид и частична биография – 300 човека. За такива като мен, Господ едва ли би си навил алармата,
помните ли онова за ню-йоркското метро? дето сменяли стъклата и миели мотрисите и така свалили с 60% престъпността в голямата ябълка. вероятно повечето които ще хвърлят поглед на тоя текст са чували за това. ако не – има гугъл. в последните дни софия започна да се пълни. отпуските са на привършване. по тази причина зачестиха
С пълното съзнание за клишираната тема се заемам с този пост, за да отразя моите лични възгледища по нея. ‘Щото мога. И щото имам причина. Както е казано и преповтаряно, единствения проблем във вселената е неграмотността. Тя има толкова измерения, колкото и грамотността. На най-висше ниво, грамотност и неграмотност са едно и също и само
заглавието си е леймърско, но и писанието не е с претенции. думата иде за това, че въпреки зилионите тонове информация за това какво да правим, че нещата да се получат, те се получават сравнително рядко във вида, в който очакваме. за това още по-рядко се пише, защото не е мотивиращо. ако човек не е предубеден,
около един през нощта ми се дояде шоколад. изстрелях се до буркана с био (!?) какаово-лешников крем и бързо вкарах две лъжици. на път за възглавницата осъзнах че датата е вече онази която отбелязва рожден ден #52. и кво от това. заспах докато обмислях дали да заспя в просъница дочувам едно гласче да чурулика откъм
айтизъм – човек прекарал в пъти повече време разговаряйки с OS/App от колкото с други човеци хеле пък с добрия Господ колкото повече време прекарвам на тази земя толкова по неясна ми става идеята на Шефа да ни завъди размножи и разсели за да продължим да се множим самостоятелно. причината за текущите ми мишления е
на разсъмване светът е тих. поне половината от него. онази която спи. след още няколко градуса въртене, Земята ще вкара светлина в прозорците на спящата половина. и тогава лудостта започва. само в тъмното сме нормално страхливи. след това идват думите. те не са много. но звучат различно. казаното и чутото никога не е едно и