на разсъмване светът е тих. поне половината от него. онази която спи. след още няколко градуса въртене, Земята ще вкара светлина в прозорците на спящата половина. и тогава лудостта започва. само в тъмното сме нормално страхливи. след това идват думите. те не са много. но звучат различно. казаното и чутото никога не е едно и
Има wikipedia за всяко понятие и е ясно, че всеки може да си погледне там и да разбре какво е популизЪма. Моите мисли са свързани с недоумението ми, какво позволява, един такъв модел на поведение, който по правило, би следвало да има влияние над сравнително малка част от населението на европейските страни, е набрал такава
не че съм се засилил но дет се вика – по добре да си го кажа докато е време преди малко изгледах някакъв фрагмент от “The Bucket List”. кефа да гледам рошаф дебел и остарял джак никълсън е съизмерим само с този да слушам елегантния несравним наратив на морган фрийман. всеизвестно е че в тоя
преди около три месеца се подадох за последен път на изкушението наречено “скъпо платен наемник” (в IT индустрията, разбира се, не в екшън мисии). дойдох в софия преди 14 години за да започна кажи-речи всичко отначало. тогава бях убеден, че моя шанс се крие в енигмата наречена “голямата корпорация”. смятах, че тя (голямата корпорация) е
понеделник: – Добро ууутро краченца, добро уутро ръчички – почвам аз събуждането на малката принцеска с отчаяно подмазване След 5 минути принцеската се събужда – Мама оттатък ли е? – Мама отиде в един град, близо до кралство Арендел миличко – подло започвам аз, с надеджата да насоча идеите към Фрозен, а не към факта,
в годината която отмина умря баща ми. това се е случило на много хора, но моя живот е най-важния. поне за мен. всъщност само за мен. баща ми умря в ръцете на сестра ми докато аз бачках да изкарам пари в странство. това се е случило на много хора (поне на още един със сигурност).
някой някъде сигурно е казал, че единствения начин да се отървеш от една обсесия е да и се отдадеш напълно, след което да се опиташ да я надскочиш. сто процента някой умник (или глупак) вече го е казал. някой друг пък, някъде другъде се е осветлил, че промяната е постоянна съпротива. борба на ленността с
този е глупак… онзи е влечуго… третия е пияница… следващия мутра… всички са лайна този пост е хейтърски. писан от хейтър за хейтърството. за нашето българско хейтърство – хейтът на страхливците. в средствата за масово дезинформиране имаме достатъчно храна за хейт. от шофьор убиец през беге политическия елит до путин. те предизвикват в праведните толкова много
малко нехигиенично е да озаглавявам претенциозния си пост с такова мърляво клише но се налага търпимостта ми към него явно е изчерпана след като решавам да затрия няколко минути от живота си в писания за него без да правя справки в уикипедия или други източници на “единствената истина” позовавайки се единствено на нестабилния си здрав разум
аз не съм живял в социализма живеех на село в махалата в квартала в даскалото в казармата и къде и още не не ме е възпитавала никаква партия възпитаваха ме мама и тати улицата даскалото казармата собствените ми провали носил съм синя връзка и адски и се кефех щото беше готина и копринена и понякога можех