“не съм далече” поватряше преди 36 години Проданов (лека му пръст) под Еверест. но се оказа толкова далече, че и до днес не се е върнал…
аз съм далече от площад независимост. преди 7 години търках жълтите павета и се дерях, бесен на ченгесарщината и човешката мърша, която яде данъците ми и си бърше задника с красивата ми и умна физиономия.
да, това остана от предишния протест – нарицателни като “красивиТе и умниТе'”, “жълтопаветаджиите”, “соросоидите” както и мегаяката ченгесарщина наречена “контрапротест” – щото и една капка катран е достатъчна да осере каца мед.
гледам това, което се случва в татковината ми по “интернеда”. отдалеч. този път мълча. мълча по много причини, но вероятно най-съществената е, че не знам какво да кажа. говорил съм/писал съм много. “много” за моите стандарти, разбира се. мълча и заради това да не ‘зема да урочасам тази енергия, дето реши да излезе от фейсбук и да потърка пак жълтите павета.
и както обиковенно става, когато сеира започне, люпилнята на сеирджиите заработи. клишетата заваляха като помощи от брюксел. гледните точки, унищожителния фейсбук сарказъм, фоторепортажи със и без фотошоБ, противоположни менния, гняв, мразене, още гняв още мразене и изобщо всичко което е необходимо на един адски болен организъм да се опита да се отърве от болестта си с диария, обриви, повръщания, температура, кръвозиливи, диета, химия и прочее ескалира както си му е реда.
не е толкова трудно да се схване, особено когато си отдалечен сеирджия като мене, в колко болно тяло, наречено българско общество живеем. не е трудно да се види колко отрова изтича все ден от отделителната система на това тяло. не е трудно да се усети постоянното болезнено възпаление, с което така сме свикнали, че температурата от 40+ градуса я имаме за нормална, а симптомите на тотална интоксикация приемаме за любовна игра.
всеки средно начетен българин знае как се варят живи жаби. всеки средно начетен българин поне веднъж е сравнил битието си с това на жабата, която дори на прага на смъртта си от сваряване на вътрешностите и външностите си не осъзнава, че плува във вряла вода с подправки. нямам идея от къде е този корав корен, който все още ни крепи като нация при всичката отрова, която ежедневно консумираме и отделяме, но колкото и устойчив да е този корен и той си има предел.
Та, модерно е напоследък да се сочи с пръст и умно да се споделят за и против “протеста”. в тази връзка ще се изкажа и аз, защото знам колко тежи мнението ми и как колелото на историята ще изскърца под него.
Не само, че са нужни тези шествия/протести/блокади/кафета и прочее ами са единствения шанс на това тяло поне малко от малко да се отърве от отровата, която тече във вените му. Да го има този протест е жизнено важно и за тези, които са на улицата и за тези, които кибичат и ръсят акъл, щото протеста е кръв, която се движи и се чисти. Няма значение кое лайно ще застане начело на държавата заедно с всички запъртъци около себе си. Това в момента НЕ МОЖЕМ да го оправим. Със сигурност ще дойдат лайнари. В момента няма от къде да се пръкнат други управляващи политици освен лайнари. Не е важно. Важно е да има протест и той да е дълъг, многоброен, крещящ, отпушващ, освобождаващ, мърляв, харесван, мразен – все тая. Дори в най-наглите мозъци “безобидното” крещене на умните и красивите” и всички, за които още не е измислено подигравателно меме/нарицателно, та дори и в най-наглите мозъци този “шум” оказва въздействие. Рано или късно въздействието отключва прага на действието и нещо различно започва да се случва…
На улицата са част от хората, с които търках паветата преди седем години и част от следващата вълна недоволни българи. Стискам палци на всички тях да имат енергията и търпението да останат по-дълго на улицата въпреки всичко, което болезнено изсмуква соковете им. Щото както казах проблема ни като нация не са политиците, а болестта, която не ни дава възможност да си отгледаме барем малко по качествени лайнари, на които да си даваме добволно десятъка. Трябва ни протеста защото шумът от него се чува и зад граница. Слабо, бавно но се чува. И там рептилите предпочитат да си заврат тиквите в задника щото нали “гарван гарваново око и прочее”, но ако шумът продължи дълго и силно – главите им ще излязат от сенчестите им отверстия със сигурност.
Да, режимите, които страхът и насилието налагат разболяват, отравят и осакатяват тялото на една нация. Ганди обаче даде лек за това. При това безплатен. При това 100% работещ.
За това, ако някой още не е наясно – нека да го кажа пак – протестът е единствения шанс, който имаме да източим критичното коичество гной, което ни дави като нация. За това той се случва. За това хората – колкото и да са все още недостатъчно на брой за свикналия със статиски за катаклизми изроден човешки ум – са навън. Това чисти кръвта ни от гной. И за да имаме шанс трябва да изтече много гной. Майната им на прогнозите кой и как ще дойде на власт. НЯМА ДА ДОЙДАТ свестни хора. Ние самите не сме свестни за да се надяваме, че такива ще ни управляват. Имаме толкова да учим и да променяме в собствените си кочини, че ще са нужни десетилетия на подмяна на тази болна, изпълнена с горчива отрова кръв във вените ни, докато лелеяния “преход” към справедливо гражданско общество рече да започне. Преди 30 години предпричемчивите “играчи” на социализЪма решиха да излязат на светло и да се порадват на паричките си като “гнилите” капиталисти. Ние приехме това за “преход” към едно, второ и трето. Не. Това беше само началото на прелюдията към евентуалния преход. Той – “прехода” – за сега е под въпрос. Зависи от …
Comments
Powered by Facebook Comments