През тази година научих, че е трудно да викаш за помощ когато сънуваш, че срещу теб идва змия готова да те захапе за скъпоценната анатомия. Човек се страхува. Освен това се притеснява. Кое е по-страшно? Да се страхуваш или да се притесняваш.
През тази година научих, че онова аморфно понятие, което често го именуват Система си е налично и съвсем пипаемо. Освен това научих, че тя – Системата – е обшита със силово поле. И като обшита с такова е неподатлива на напън, опън, ритане, плакане, молене, спорене, уговаряне, гневни сатири, философстване, програми, директиви,възражения, вотове, шутове и чесън на прах. Системата е еволюирала хиляди години. Нарекли я демокрация и я напъхали на дявола в гащите. За да я вкараш в употреба така, че да ти е полезна ще трябва и ти да се нахлузиш в тези гащи. Гол. Така ще е докато на Господ му писне от опашати номера.
През тази година научих какво е да работиш до дупка. Бяхме няколко пъти на ръба на пълен банкрут. Някак си се задържахме в играта. И се скъсахме от работа. Знам какво е да работиш дълго време по двадесет часа и вече съм сигурен, че ако се наложи да го правя пак – ще го направя.
През тази година бях много гневен. Гневът ми получи своята манифестация във вид на думи, които хиляди хора прочетоха и споделиха, а в мен остави тонове токсини, с които тялото ми едвам смогва да се пребори през последните месеци.
През тази година почти не излизахме навън от нашия дом, който бе доскоро и нашия офис. Общувахме малко с приятелите си. Вероятно сме загубили някои от тях. На онези, които въпреки всичко все още държат на нас ще кажа – дайте ни още малко от търпението си и не ни съдете, че се обаждаме все по рядко. Ще се реваншираме!
Тази година почина един приятел. Не отидох на погребението му. Не съм ходил все още и на гроба му. Сякаш предпочитам да си мисля, че все още е жив и ще ме срещне с голямата си усмивка и голямото си сърце. Някой неща в тоя живот са много гадни.
Тази година за малко не си отиде и татко. Заради некадърност на лекари. Оцеля. Благодарение на друг лекар. Но случилото се го пречупи.
Тази година беше последната от моите “четирдесетеки”. През следващата, да е живот и здраве, ще стана на петдесет. Ако изключим смазващите болки в гърба и тридесетте кила над нормата все още мисля, че съм на около двадесет и пет. Психологическите тестове го потвърждават.
Какво искам ли? Ще го споделя само на Шефа. Разправят, че само той чува виковете ти за помощ, когато сънуваш.
Весело посрещане на следващата година!
Comments
Powered by Facebook Comments