Мдам… Едва десет и половина е а съм вече гроги. Или не.
Съпругата ми е от жените, които отдавна са надскочили рамките, срещу които феминизма се бори. Тя е световно признат експерт в един свят, в който мъжете все още правят напъни да се преструват на водещ пол – информационните технологии. Създаде собствена компания и уникална тренинг програма, поддържа общност от експерти, презентира в целия свят и всичко това докато двамата с нея си гледаме сами най-малкото ни отроче – Бубка. Вчера мама Маги замина да Стокхолм, а днес лети за Малмьо. А аз и Бубка сме у дома и я чакаме.
6:25 Някъде отвъд Света на Диска се чува невисоко, но настойчиво мрънкане. Съзнанието ми се завръща в обичайните си селения и установявам, че мрънченето идва близо 2 педи вдясно от мен. Бубка се е събудила. Жуми и си мрънка, щото така е редно. Автопилота превежда мускулите ми в действие за да отида в кухнята и да направя сутришната порция хомеопатия, вигантол и мляко на корем. Бубка се ококори и одобрително погледна в посока на кухнята, накъдето аз трябваше да съм вече тръгнал! Ако обичам! Автопилота върши манипулациите, а азучаствам само в някой от критичните чек-пойнтове – брой лъжички, брой капки, грамове вода и прочее. Пет минути по-късно, със заучени жестове на профи барман се връщам клатейки здраво шишетата с млякото (и останалите неща в него) при Бубка. Тя ме погледна доволно и зае стойка на очакване. Още съм на автопилот. Бубка папка, а тати дреме. Мога да откарам така два три часа. Откарвам 15 минути. Дори съм задрямал, а Бубка е напипала телефона ми и смело се упражнява в тач-контрол с палеца. Поглеждам със смесица от отчаяние, безсилие и сляпа надежда да не разпратила много смс-и на който свари и с последен напън превеждам телефона във флай мод. После ще го мисля.
7:20 “Айде тате да ставаме” – с измъчен ентусиазъм казвам аз (предимно на себе си). Бубка одобрително отговаря на своя перфектен клингоноподобен бебешки “Туе туе туе туе!!” и добавя бодро – “Прдхйкйхаихе!” С чувството, че се разбираме чудесно започвам сутрешния ритуал по обличането. Той е едно от онези малки неща, които си намират кътче в сърцето ти и заблестяват като диамант от обичане и благодарност. Бубка ме гледа с пълно доверие и примиреност, докато аз се опитвам да не я контузя (много) в процеса на смяната на пет-килограмовия нощен памперс (от къде бебетата я вземат всичката тая вода за да я изпишкат през нощта си остава пълна мистерия за инак напредничавия ми ум), свалянето на нощницата и навличането на останалите неща със странни имена.
7:35 Бубка вече е на собствен ход и със своя визия за следващите случки, които трябва да се случат през деня. Аз включвам на програма “две”, за да проверя какво се правеше обикновено по това време, когато в къщата се намират малко повече възрастни хора (разбирай мама Маги и аз). Да се оправи и проветри спалнята, да се хигиенизира хола (щото инак Бубка ще изяде всичко, което е а/. по-малко от яйце, б/. не е играчка и в/. лежи на пода). “Ще метем ли тате?” подхващам аз разговор като селски шегаджия. Дъщеря ни е Козирог и има вродена нетърпимост към неуместните прояви на популизъм и плитък хумор, за това с леко наставнически тон в гласа ми отвръща “Пъкя пъкя пъкя!”. Разбирам от половин дума и се заемам старателно с работа.
8:00 Хола е хигиенизиран, а от Бубка започва да се носи един красноречив аромат. За сега това не е беда, щото тя не ми го натяква по никакъв начин. Трябва да се хигиенизирам и аз. Когато сме повече в къщи това е нищо работа, но сега Бубка ще трябва да остане сама в ужасния, пълен с места за качване (и падане), кутии за изсипване, кофи и шкафове за пребъркване, хол. Вродената ми креативност и problem solving sklills налучкват вярната идея – бейби тиви. Мама Маги би се лишила от мъжествеността на съпруга си ако разбере, но извънредните обстоятелства изискват извънредни и изключително рисковани мерки. Бубка сияе! Аз се отправям със смесени чувства към банята (ами ако все пак мама разбере?….)
8:30 Кафе! Изпито на три глътки за под десет секунди. Обещах, че ще сготвя… (на какви ли не глупости е способен човек, когато изпраща съпругата си отвъд цяла Европа и самонадеяно решава, че “няма койзнайквъф проблем”. Можеше да кажа че ше поръчам едно “Happy”…)
9:15 Манджата е във фурната. Кухнята прилича на сирисйки град след люто стълкновение между бунтовници и правителството. Бубка е леко поизнервена, защото котарака не е съгласен да му дърпа опашката. А и си позволих да и спра телевизора. Аз лекичко се припотявам. Пиша смс на мама – “Почвам да правя хляб. Бог да помага!”. Представям си тънкото притеснение с което мама Маги ще посрещне новината, но самоуверено изравям един намачкан лист с рецептата и подхвърлям небрежно на Бубка – “тати ше прави хляб!”. Бубка отвръща кратко: “Дюа дюа!” (Това е същото като “туе туе” но примесено с нотка на недоверие и презрителност). Борбата с Вселената, наречена “татко прави хляб” се оказа епична. Сбърках пропорциите, пишех с една ръка на мама а с другата продължавах да бъркам пропорциите. Обади се сина ми да ме пита какво правя, и аз с телефон залепен на ухото и две ръце заети с пакети брашно му казвам “правя хляб!”. Той се провиква весело – “Аааа, лесна работа!!”. Аз не намирам за нужно да споря и след малко затварям за да потъна пак сам в мъките си. Някак насипвам всичко, с пропорции близки до правилните в машината за хляб.
9:45 “Айди да правим сокчеееееее!” ентусиазирано се обръщам аз към Бубка в отчаян опит да се добера до проста човешка комуникация и (ако може) мъничко съпричастност към усилията ми. Бубка снизходително ми се усмихва и с готовност се отправя към столчето си, от където обикновено наблюдава как мама прави сокчето. Вероятно си мисли – “леле, това ще е забавно!”. Не с тези думи разбира се.
10:00 Пием сокче. Няма нищо по банално от това нали? Да ако това не бяхме Аз и Бубка. Не знам колко мъже на планетата са се опитвали да научат бебче на година и по-малко от три месеца да пие сок от чаша. Майките някак си го могат. Мама Маги – със сигурност. Аз успявам да ливна чашата в устата на Бубка, която се задави няколко пъти и благодарение на природните си инстинкти изпръска из хигиенизирания хол всичкото некъдърно налято в устата и нещо. Все пак е по-важно да се оцелее отколкото тати да се чувства горд с постиженията си. Втори опит. Една глътка влезе по предназначение. Трети опит – още една глътка. Мисля че ми стига. Бубка ме поглежда с благодарност. Трябва бъзро да оправя ко.. това което се случи с околното пространство. Наистина бързо щото за Бубка е време за сутришен сън.
10:15 Хола е демилитаризиран, Бубка е с чисто дупе и навлечена нощничка. И съм я гушнал да я приспивам. Още един от онези диамантени моменти на живеенето и обичането… Зайченцето бяло е изпято седем пъти (за да съм сигурен). Бубка спокойно спи. Пиша смс на мама “Всичко е под контрол” и сядам на компютъра за да напиша поста “Мама за един ден”
И започвам: “Мдам… Едва десет и половина е а съм вече гроги. Или не.”
Сега всъщност е вече 12:00. Хляба е готов, Манджата също. Бубка се наспа. Отиваме да ядем:)
Бубка ме гледа внимателно и с одобрение. Повече от убеден съм, че дочувам мислите и: “Само още 24 часа и мама се прибира!”
Ставам да и направя кашата…
Comments
Powered by Facebook Comments