Преди около два месеца запитах един много интелигентен мъж как е започнал да се занимава с това с което се занимава. Той ми отвърна просто: “Исках да спасявам света и да намеря Истината”. Несмаян от прямотата на отговора аз продължих да питам: “И намери ли я?”. Той направи с глава един от онези нищо незначещи жестове, в които потъва всеки глупав въпрос незаслужаващ отговор. За това аз отговорих вместо без да осмислям предварително казаното – “Истината не е нещо което се търси и се намира. Тя е състояние. Не факт.”
Случвало се е често да споря разгорещено. Случвало се е често да споря много много много разгорещено…. Бил съм толкова безапелационно убеден в Моята Истина, че обратната гледна точка ми е изглеждала не само абсурд, ами по-скоро като Огромен-Обиден-Абсурд, който само един злонамерен опонент може да защитава. Съзнанието ми е изпадало буквално в състояние близко до кататония, неспособно да отреагира на Огромния-Обиден-Абсурд, който е противоречал на Моята Истина. Това кататоноподобно състояние ме пре-класифицира от разумна форма на живот към примат с ограничени средства за комуникация.
Този сценарий варира по отношение на темите в безкраен диапазон. От отнемането на предимство до онези катарзисни моменти в отношенията ни с най-близките, в които сякаш светът се срутва защото внезапно се оказва, че Истината се дели на Моя и на Друга.
В моето моментно (едно от изключително редките) просветление, нарекох Истината състояние, a не факт. Да помислим със здравия си разум дали е така или не. Нека вземем някой неопровержими факти: Столът на който седя за мен има нормални размери и това е неопровержима истина. Ако обаче попитам малката ми дъщеричка (която е на 8 месеца) какво мисли по въпроса, тя (ако имаше моя комуникационен опит) щеше убедено да твърди, че стола е не само огромен но и безкрайно неудобен за сядане. Това е лесен казус тъй като накрая и двамата щяхме да кажем – абе зависи колко си голям на ръст в крайна сметка – и с това Двете Истини щяха да се сближат в едно състояние на разбирателство и сигурност, че Светът е познаваемо и удобно за живеене място. С други думи оказва се че Истината ЗАВСИСИ.
Ние сме твърдо убедени в плътността на телата ни. Най-малко поради факта че не можем да мушнем пръст в корема на някого и да бръкнем в червата му. Няма как! Ние сме плътни! Не така “мисли” обаче едно неутрино, за което между ядрата на два атома има човешки километри разстояние. То ще премине през нас както ние преминаваме през въздуха, убедени че той е много много рядък.
ОК, до тук говоря само за истината на сетивата ни. Лесно е да се схване, че Истината на Сетивата ЗАВИСИ. Едно обаче не зависи от нищо и това е нашата нужда от ИСТИНАТА била тя зависима или не. За нас истината означава здрава основа, сигурност, отправна точка за всичко.
Да поговорим за Истината на Заключенията. Те не е една. Тя е Вселена от Истините на Другите и Моята Истина. Истините на заключенията са онова което оформя тухлите на вътрешния ни свят – нашите вярвания. Истината на заключенията също ЗАВИСИ. Но за разлика от Истината на Сетивата факторите от които зависи са в повечето случаи други Истини на заключенията. Така една Истина на заключенията се оказва функция на практически безброй други Истини на заключенията чиято твърда основа се губи в безкрайността.
Хайде обратно в ъгълчето на Здравия Разум. Цялата тази каша резултира в съвсем практически и житейско ежедневни последствия. По точно последствие – Светът не е представлява единна дефиниция а около 7 милиарда такива. Истината не е една а има около 7 милиарда версии. Зеленото не е зелено, а ЗАВИСИ…. Това е всеизвестната причина да има толкова много книги и книжки посветени на комуникацията.
Според една много здравосмислена дефиниция комуникацията е процес на предаване на съобщения. В контекста на изписаното до тук аз ще си позволя поредната дефиниция – комуникацията е процес в който двете комуникиращи страни се напъват до скъсване да разчетат Истината на Другия. Основно изискване в случая е напъна. Ако няма напъване – няма комуникация.
Истината на Другия не може да бъде променена или подменена с ничия друга Истина. Тя може само да еволюира самостоятелно, ако е убедена че еволюира самостоятелно а не под нечие давление. И това не зависи от Егото на притежателя на Истината. Зависи от неговата палитра….
Палитрата е метафора, разбира се. С нея “замествам” възможността на всеки един да нарисува Своята Истина или да се опита да си представи/нарисува Истината на Другия. Ясно е, че ако сме с различни палитри шанса да “разчетем” Истината на Другия е нищожен.
Е, как да обогатим палитрата си така, че да успяваме много по-често да разчетем възможно най-близко до оригинала Истината на Другия. Отговора е прост – с четене и тренировки:) Нищо ново. И нищо по-вярно! Палитрата е отражение на информацията, която сме метаболизирали до Знание и Мъдрост. Палитрата е нашето Знание и Мъдрост. Най-богатата палитра е намерила Истината, защото е в състояние да разчете ВСЯКА истина.
Каква е ползата от тази наглед логически издържана теза? За мен ползата е следната: когато съзнанието ми изпадне в кататоноподобното състояние, което описах малко по-горе в този пост, значи аз просто не съм в състояние да нарисувам в себе си Истината на Другия (колкото и наглед абсурдна да е тя). А това от своя страна е сигнал за мен, че следващия урок е или пред прага на ума ми или е току що привършил.
Комуникацията не е само предаване на съобщения. Това е процес на взаимно обучаване и обогатяване на палитрите на хората. Този процес може да бъде доведен до съвършенство, когато палитрите станат подобни или почти еднакви. Така стоят нещата между хората за които си казваме, че сякаш са си много близки и мислят/комуникират с една глава .
Моя най-добър приятел – Джимарата – ми е разказвал една такава история. Един ден, на прогимназиална възраст, той ровел из двора на къщата където живееше, убеден че някъде там има гърне с жълтици. В това време дошъл приятеля на вуйчо му. Вуйчо му и приятеля му са били на по около 70 години по това време, а вуйна му – прегърбена на две старица – им сложила по ракийка на сайвана. Старците се здрависали и вуйчо му рекъл – “добре намина да си поприказваме малко”. Джимарата, продължил да ровичка из двора, но забелязал, че нито вуйчо му нито приятеля му обелват и дума. И така два часа. След това гостенина станал и рекъл ” добре си попкриказвахме ша си хода сега”. Станал, стиснали си ръцете и си отишъл. Случката се запечатала дълбоко в главата на Митака а след това е в моята.
Вероятно тези двама старци са имали съвсем еднакви палитри. Кой знае…
Comments
Powered by Facebook Comments
Комарад, здравей – реших да се включа и аз 🙂 (Отделно гледам, че полуинтелигенцията надига глава – тенденция, на която е редно да противостоим 🙂
Четох поста още преди няколко дни – по-пре-мислях историята за различните истини – не можах да не се сетя за прословутото „картата не е територията”, което води до 7те милиарда истини или карти.
Все пак, някои карти са объркани, а други безнадеждно объркани 🙂 По някои криво-ляво можеш да се ориентираш, по други само можеш да се заблудиш – т.е. все си мисля, че ол дат ис вери найс, но 220 волта например удрят лошо ако барнеш жицата както си трябва, каквато и да е твоята истина 🙂
Та рекох да повдигна въпроса за ценза (усещам как се раздвижва в този момент грозния призрак на сегрегацията) – и все пак – да мислим, че можем да храносмелим, приемем, добавим в палитрата си и пр. всевъзможните истини не е ли малко идеализирано?
Има си разни чудовища, народени от заспали разуми, които просто ще си вилнеят там – твърде примитивни може би, за да ги палитризираме 🙂 Някои може пък да хвърчат твърде високо – да кажем истината на Йехуди Менухин за цигулката вероятно ще й е тесничко в моята кратуна.
Струва ми се наистина полезно човек да отчете, че да, в отсрещната глава нещата са вероятно драматично различни 🙂 Но ол-акомодейтинг нещото някак ми се струва туу мач 🙂 Кво ша кайш?
Привет братле:)
Соу тру – картата не е територия.. Основополагащ принцип. Нарочно не закарах там съжденията си за да не изпадам в техника, но фактите са си факти. Картата не е територия. Дори да беше това не изчерпва нещата. Един пич казва – не е важно толкова какво знаеш а как те кара да се чувстваш това което знаеш. От там и директната връзка между истина и състояние и лисата на директна връзка между Факт и Истина.
Съгласен съм че има много изкривени истини. Но в контекста на това което казах те са си истини като всяка друга само че карат мен или теб да се чувстваме зле, а техните носители/разпространители се чувстват (вервам) повече от прекрасно, масажирайки душите си с техните Истини.
Ол акомодейтинг ис ту мач но даут. Признаам без бой. Но само ако наистина смяташ да акомодейтваш. Така си мисля аз. Не се опитвам да изгенерирам оригинален отговор. Просто търся практическо “хау ту” и мисля че когато човек мине определен праг на опитности и обмен с Истините на Другия, той започва да разпознава “the pattern” и симптоматиката на Другия чрез неговата Истина. И това комай е достатъчно да му скроиш карта:) Мисля че добрата метаболизация на иначе свободно течащата всуе и от всякъде информация може да те прехвърли над споменатия праг и да ти даде така желания трети ъгъл в комуникирането, който пък ти дава право да се видиш отстрани с чужди очи.
Убеден съм че и ти си имаш теория по въпроса така че споделяй:)
🙂 Хареса ми това за директната връзка между истина и състояние, както и липсата на връзка между факт и истина.
Рийл найс, ще похраносмилам над него – 10х 🙂
Инак ще се въздържа да плякам моя теория, понеже целта ти, ако правилно разбирам е да споделиш изстрадан, практически опит и ноу-хау, с които можеш да си полезен – а говорилни в нета има достатъчно, за който просто иска да си упражнява ума и устата 🙂 (а отделно май и нямам моя теория).
Инак въпросният праг май все още ми е високо над русата главица (бивша руса де, напоследък се попрошари). Чувства, мувства – добре си беше едно време, когато мъжете нямаше нужда да разбираме от тия неща – ама сега като това ни е дошло до главите, ше се учиме 🙂
С една дума има много Истини на Другите които те дразнят?:-) Ами мисля че така е с още около 98% от биомасата, надарена с правото да използва думи за да изкаже неизказуемото:)
Но като цяло, във всички съвети за добра комуникация липсва един елемент или поне е изказан наполовина. Казано е: добрата комуникация изисква умение за изслушване – аз бих добавил – умение ЗА ЧУВАНЕ…