Човечеството се е хванало за думата демокрация като за спасителна сламка. Тази дума е последната му надежда, че все пак нещо в него е конструирано по правилния начин. Може и да е било така. Но вече не е. Поне според мен. Ето какво мисля по въпроса.
Шаблона, по който човечеството се опитва да подрежда обществения си живот се състои от три основни прослойки:
- масова избирател
- политическа класа
- свръхбогати общности с малко на брой членове
Върховното проявление на демокрацията са така наречените “Свободни Избори”. Това всъщност е елемент №1 на безочливата демагогия, наречена съвременна демокрация. Без да се аргументирам надълго и нашироко, причината да мисля така е следната: Масовия избирател има пред себе си алтернативи, които едва познава. Те са представени във вид или на политически партии или на личности. И в двата случая масовия избирател трябва да направи своя избор по същия начин, както ако му се наложи да си купува кола втора употреба по Интернет. Толкова за “свободния избор”
В основата на взаимоотношенията между трите прослойки стои думата “закони”. Както е известно, това са писани правила, които се използват за разрешаване на спорове или за правене на разлика между добро и зло. Законите се приемат от политическата класа и определят правилата на играта, докато не бъдат приети друг закони или поправки в текущите.
Ето тук е интересно!
Масовия избирател живее с внушението, че избира своите представители за да пазят интересите му чрез закони. Според сайта pravoto.com, в България има 331 активни закона. Въпрос: с колко от тях е наясно Масовия Избирател? Втори въпрос: Колко от тези закони са създадени по волята на Масовия Избирател и защита на неговите интереси?
Да започна със втория въпрос. В България има близо 5 милиона избиратели. На света няма такова чудо, което защитава интересите на 5 милиона души едновременно. Това твърдение е в сила дори при трима души. Тогава чии интереси защитава Демокрацията и Законите? Отговор: най-различни, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО с асоциацията на Масовия Избирател за демократично общество, защото срещата му със Неговите Закони обикновено става, когато ги наруши и с изненада установи, че те са нечестни и несправедливи към него.
Хайде да чуем будилника най-сетне: законите са правилата на играта на Парите. Масовия Избирател има две функции в тази игра:
- Да осигури възприемчив имидж на играта, чрез ролята му на Суверен
- Да произвежда добавена стойност
Парламентите по света правят закони не за Масовия Избирател, а за третата прослойка – свръхбогатите общности, защото те играят играта на Парите,в която Масовия избирател играе … масов избирател..
Толкова за “Законите”.
След като “Свободния Избор” е твърде подобен на руската рулетка и законите нямат нищо общо с конкретната воля на Масовия избирател (поради чисто обективна невъзможност), тогава за КАКВО ОСТАВА? Логиката е проста: какъвто и закон да бъде създаден (дори и най-калпавия на света) той ще удовлетвори една част от Масовия Избирател и една част от свръхбогатите. Първите ще заживеят с усещането за свобода, вторите ще са доволни, че са спечелили един рунд от Играта на Парите.
И в края на краищата пъзела се подрежда. Свръхбогатите общности играят играта на демокрацията за да имат контрол върху правилата на Играта на Парите. Масовия Избирател играе играта на Демокрацията за да се чувства свободен. И всичко се свежда до това до колко са в синхрон целите на свръхбогатите с тези на Масовия Избирател.
Толкова за “Демокрацията”
Процеса се движи от сила (енергия). Тази енергия е далеч от демократичното обществено съзнание. Последното играе ролята на вода, която се трупа, направлява и използва при нужда. Ето това се нарича управление на общественото съзнание. В една по-груба редакция думата “Управление” се заменя с думата “Манипулация”. И докато “Управление” издава известна доза почтеност, “Манипулация” е откровено изнасилване на ума и емоциите на Масовия Избирател.
И в двата случая става дума за ДИКТАТ! Диктатура на парите, които поради модела на обществен живот в света ВИНАГИ ще се концентрират в една или друга точка, в едни или други ръце.
Демокрацията е маската на диктатурата на парите. И докато в богатите общества това някак може да се преглътне, защото има за всички, в най-бедната страна от Европейския съюз, този модел не е нищо повече от мародерство, защото единственото което остава да се вземе като добавена стойност от Масовия Избирател са златните зъби на труповете.
Това е обективно обречена тенденция. Говоря в световен мащаб. Докато обаче тази тенденция се самоунищожи и обществения модел се промени, Демокрацията ще продължи да маскира Диктатурата на Малцинството, така че по-добре да сме наясно с това и да спрем да нагъваме захарен памук.
А! И още нещо – ако се чувствате несигурни – изхвърлете си телевизора и правете повече секс.
Comments
Powered by Facebook Comments