14.06.2013 12:30 Прибрахме от пазаруване. Взехме на малката ново столче за колата. На ход включих лаптопа си започнах да и приготвям храна. Видях, че имам бележка на скайпа. Отворих и прочетох: “Брато, ей ся си такова таковата в България”. Бележката беше от мой много близък приятел, който живее в чужбина. Помислих секунда две какво толкова може да се е случило и естествено отворих фейса. И разбрах.
14.06.2013 17:00 Пуснах последния си статус и тръгнах към площад “Независимост” (пред Министерски съвет). Във вените ми сякаш течеше восък. Притеснявах се много дали ще се съберат хора.
14.06.2013 17:45 На площадчето пред Президентството се събират хора. Дъждът вали сякаш някой излива кофи по главите ни. Някой се скриха в подлеза. Аз останах под дъжда. Имах нужда от този дъжда. И все още се притеснявах дали ще се съберат хора. Не знаех колко сме.
14.06.2013 18:30 Като по команда от няколко места тръгнаха колони с мокри до кости хора и се отправиха към железните ограждения на министерски съвет. Първото скандиране “Оставка” отекна.
14.06.2013 19:10 Пак вали. Вече се притеснявам по малко. Много сме. Всички викат. Всички гледат мъртвите прозорци на сградата на МС. И викат. Живи хора.
14.06.2013 22:00 В къщи съм и пускам телевизора. bTV – нищо. БНТ – нищо. НОВА – нищо. ТВ7 – нищо. Отворих фейса и се успокоих. Там имаше много хора и новини.
…….
18.06.2013 13:54 Пиша този кратък пост. Протеста вече гърми и трещи 5-ти ден. Довечера пак ще отида на площад “Независимост”. Лори ще играе с мама в градинката пред Народния театъра. После ще се приберем да къпем бебката. И утре пак така.
А когато това свърши така както трябва да свърши ще напиша пост за цветното зеле и ползата от вълнените шушони през есенно зимния сезон. До тогава #ДАНСwithme.
Comments
Powered by Facebook Comments