Клеча на виртуалния дувар и се питам плахо: докога всички ние ЕнтелЕгентни люде, владееши техниката на въвеждане на юзернейм и пасворд в ИнтернеДа, имащи достъп до истинска информация (от непеевските сайтове) ще продължим да дебилясваме в ядове и коментари, преповтаряйки и предъвквайки вече около един милиард пъти едни и същи заключения, хм? Дуварите, измислени от Цукъмбърг, да бъдат кичени с кифлени снимки замязаха на полит-табла от времето на Аврора, а коментарите под тях на мантри (разбирай нещо, което се повтаря, докато направи дупка в океана).
Ако се наема да преброя колко пъти е публикувана и споделяна във ФБ дефиницията на Айнщайн за малоумието, вероятно ще се доближа до броя на регистрираните потребители. Сиреч, очаква се тази дефиниция да е част от знанието ни и културата ни. Уви, изглежда това мое допускане е неакуратно.
Следва моята метафорична репрезентация на “лятото на нашето недоволство” – ако ми позволите фриволието да взаимствам от класиците:
“Битката” на Протеста се води на Марс, докато целите на тази битка лежерно пребивават на Земята. Протестът сипе залп след залп, кой от кой по мощен и изобличителен, с огромна поразяваща мощ, вследствие на което на Марс се образуват огромни нови дупки, кратери и малкото нефелен живот, който се надява да бъде открит от някой счупен марсоход , мре несретен. В това време враговете на Протеста прочитат радиограмите от Марс и пращат поредния контраудар на земята с картонени оръдия – бабата на някой от протеста, дядото на свакото на друг от протеста, представителна извадка от етническото малцинство в Гарнизон Н, позастарели комсомолци с дълги посивели коси, добре четящи се плакати и достатъчно количество медийно време. Марс остава незасегнат, а в БГ около 6 милиона приключват деня си с въпроса “Кой ще бие?” гледайки безучастно как едните местят планини и променят ландшафта на Марс, а другите местят химикалки и не им дреме на добре загорелите бутове.
Ако знаете как ми писна да чета и слушам израза “КАК МОЖЕ!?!?!?”!!
“Ама как може да са толкова нагли!? Ама как може да са такива подлеци!? Ама как може да лъжат така?! Ама как може така да манипулират?!”
ЕЕЕЕЕЕЕЙ СЪБУДЕТЕ СЕ БЕ!!! Ако не можеха нямаше да сме тук! МОГАТ го и ТОЛКОЗ!
Въпроса е ние какво можем! Ние – т.нар. ЕнтелЕгентни потребители на ИнтернеДа с “добри” доходи и остроумие, надминаващо пиковите постижения на Джером Къ Джером.
Колкото и да е отвратено или омерзено “зараждащото се гражданско общество” от политиката като такава, трябва да осъзнае една проста и многофункционална истинКа: Хирургията изисква хирурзи, касаплъка – касапи, бардаците – курви, а политиката – политици!
Срещу политици се противодейства ефективно само с политически щуротии и на политическа земя, тъй да се рече. Не на Марс. Или на улицата. Улицата бие камбаната. Дето се казва – и аз дърпах здраво въжето на камбанарията. Но максимума , който Улиците могат да сторят са революциите. А по същество революциите не решават нито един проблем. По правило, те създават всички проблеми наново, за да могат политиците да им търсят “нови” решения. Така че, ако Протестът от улицата иска да спре да си пълни памперсите с недоволство и въпроси от типа “баси майката как може да са толкова нагли тия бе!”, ще трябва да ражда политици по спешност! И да им повярва по спешност. Иначе – да отива и да целува ръка на “независимите от олигархията” синдикати.
Защото, както казва пичът от “Усещане за жена” – няма нищо по страшно от ампутирания дух. А нашия, колективен, граждански дух от площад “НЕзависимост” се държи “на кожичка”. И миков, станишев, надървеа, и цялата пасмина са наясно с това. Щото знаят как да ампутират и скопяват.
А принципно споделено, всеки може да си изразява гневът и несъгласието до безкрай, но както е казал Айнщайн…
Comments
Powered by Facebook Comments