Времето след Коледните и Новогодишни празници е време за страдание разкаяние и още празнуване. Широко скроения (когато опре до софра) българин се разпасва в края на годината и поглъща неимоверни количества храна. Това между впрочем не е само национална черта. Американците, например, освен всичко друго си имат през декември и “Ден на благодарността”, така че там плюскането започва много по отрано. Ние, обаче, си имаме един вагон януарски именни дни и то все с имена, които се носят от кажи речи 70% от българите, така че празниците продължават и през януари.
Всичко започва с корпоративните купони. Фирмите празнуват яко с алкохол и сандвичи (и не само). После празнуващите често ходят на купона на други фирми, където празнуват с алкохол и сандвичи (и не само) и така до Коледа всички са добре загрели. Коледната нощ е свързана с нетърпеливото чакане да стане дванайсет, “че да режем луканката”, както казва един чудесен човек и мой приятел. Следващите два дни са истинско изпитание за организма, тъй като той трябва да поглъща на равни интервали огромни количества меса, баници, сладкиши и алкохол за поддържане на настроението. Няколко дни след тази вакханалия, средния българин продължава да попръцква усърдно, скришно да уригва, да има безумни киселини и прочее такива благинки, “изядени” неволно на празничната софра. Следват два три дни на отчаяни опити да влезем в режим и да огладнеем щото се задава Нова година! Следва нова порция плюскане докато стомасите се увеличат двойно за да погълнат – къде от вежливост, къде от дълго контролирана лакомия – всичкото месо и въобще ядене на света (не мога да се пречупя и да нарека това ядене храна). Прасета мрат като покосени от война. Тиганите и скарите овъгляват труповете, а челюстите работят като на Олимпиада. Храната обаче е толкова много, че поне седмица след това, тя се доизяжда с подобни на празничните темпове. След това идва времето на разкаянието, заклинанията и обетите, че повече така няма да правим. Само че белята вече е сторена. В тези няколко отрудени дни, в които блажено сме се тъпкали с какво ли не, организма ни работи като хипер-маркет по празниците – на пълни обороти. Работи денем и нощем. Когато наплюскани се тръшне на дивана в невъзможност дори да дишаме от преяждане, на бедното ни тяло му иде да ни кресне – “Тъпак такъв, ти си полагаш задника на леглото, а аз трябва да работя като бесен да не умреш до довечера!!!!” И то работи. След празниците се чувстваме смазани. Аз се предполага, че би следвало да е обратното. Сами можете да прецените, след ускорените темпове на поглъщане на боклуци, и замяната на водата с бира, вино, алкохол и безалкохолни, от които терористична химическа лаборатория би изтръпнала в ужас, какво се случва вътре в нас. Ние сме на прага на срив. Средата в организма ни прилича на бунище обградено от мръсно блато. Това я раят за бацилите, бактериите и вирусите. Тогава ГРИПЪТ излиза зад ъгъла потривайки мръсни ръчички и казва – “Ох на батяааааа. Ся ше падне касапница!”
Това се случва всяка година. Ако се случваше веднага след празниците, повечето биха схванали връзката. Но тялото ни е много корава система. А и хората сме различни, така че епидемиите се забавят достатъчно, за да може обществената хипноза да свърже поредната, редовна грипна епидемия с някакъв нов, ужасно труден за убиване вирус, който най-вероятно идва от лабораториите на терористи или тайните служби на великите сили и прочее. СМАЙВАЩО е колко глупави може да бъдем когато се отнася до ужким най-важното нещо за нас – здравето. Смайващо е!!!… Готови сме да предположим че марсианци са дошли и са опърдяли атмосферата ни за да ни отровят, но не и да погледнем обективно какво слагаме в устата си и с какво пълним кухините на тялото си. После тичаме към аптеките за хапове, които да подтиснат болестта за да не ни мъчи без да се замислим как да помогнем на организма ни да си свърши работата и да се излекува. Смайващо е…. Защото да знаеш, означава да носиш отговорност. Много по лесно е да обвиним дебнещия зад ъгъла вирус, от колкото да свържем поредната доза храчки, температура, хрема и треска с начина си на живот и познанията ни за собствения ни организъм. “Нали има доктори! Що ние трябва да мислим за това?” И когато докторите не успеят да спасят жизнерадостните самоубийци, в които сме се превърнали, тогава жална им майка. Има некадърни доктори, както има некадърни инженери, учители, служители и прочее. Некадърните във всяка област рушат повече, от колкото дори една война е в състояние да оплеска. Аз говоря за другите – кадърните. Не е лошо всеки да помисли с каква отговорност сме решили да нагърбим тези хора, които не ни познават, и които най-вероятно също ще бъдат (ако не са вече) абсорбирани от масовата хипноза. За тях болестите са ежедневие, което стоварваме с надеждата, че те ще ни облекчат – ако може МОМЕНТАЛНО. Докторите това и правят – задоволяват желанието ни да получим моментално облекчение и ни предписват химия, която да направи нещата поносими и с малко повече късмет и боледуване (което значи в общия смисъл почивка на легло) може би ще се излекуваме.
Доктор Айзък Дженингс дълги години практикувал като всеки лекар алопат (последовател на традиционната медицина). Повратния момент в неговата практика се случва, когато една година се получило така, че му привършили медикаментите и нямало с какво да лекува прииждащите пациенти. Доктор Дженингс бил от истинските доктори и не можел да си позволи да остави пациентите си без грижи и напътствия. За това започва да съветва своите болни няколко простички неща – да поемат повече течности (предимно вода и чай) и да си почиват. Хайде сега да видим дали има смисъл в тези съвети!
Почивката дава на човек възможност да освободи ресурсите си от работа, което предизвиква по-малко консумация на енергия. Клетките ни обаче не ходят в отпуск или болнични. Те работят докато са живи и ни захранват с енергия. В състояние на болест, ние не сме в състояние да бъдем активни и произведената енергия се оползотворява за друго. За какво? Отговор: за подпомагане на процеса на отделяне и изнасяне на боклуци от тялото! С всеки дени, ставаме все по-силни и се чувстваме все по добре. Защо ли?! Мисля, че ако сте чели до тук активно, вече можете сами да съобразите. А защо течности? Още по лесен отговор: защото водата е отлично средство за транспортиране на мръсотията. Освен това водата неутрализира, поне отчасти, ефекта от работата на микроорганизмите. Ако замърсяването не е надхвърлило всякакви критични нива, тези две неща могат да излекуват организма. Фармацевтиката убива бактериите, вирусите и бацили, но не работи върху средата. Това е все едно да избием комарите по блатата. Те ще се появят пак! Или пък да избием плъховете около бунищата. Съжалявам, но те ще се появяват пак. И така – почивка и течности. По този начин Доктор Дженингс практикува още 20 или 30 години (не помня вече) и за всички тези години документира всички случаи, които успява да излекува с оцветена вода, и съвети за стилът на живот. Резултатите го смайват, защото разбиват на пух и прах всичко онова, в което твърдо е вярвал като традиционен лечител-алопат. В края на кариерата си написва книга “No Medicine Approach to Medicine”, в която описва всичките си случаи в практиката си, и за която мисли, че ще получи Нобелова награда за медицина. Вместо това, обаче, той бива бясно атакуван от традиционната медицина и обявен за шарлатанин. Противниците му дори успяват да убедят няколко негови пациента да го осъдят за измама с основанието, че те са плащали за истински лекарства а той им бил давал цветна вода и червени бонбони. Днес е добре известно, че плацебо ефекта съставлява между 25 и 30% от ефекта на ВСЯКО лекарство, продавано в аптеките. Но не това е важното. Важното е, че този доктор за пръв път внася смут в обичайната обществена хипноза, заявявайки, че болестите са резултат от стила на живот, а не в резултат на буболечки.
Нека уточня, вирусите, бактериите и бацилите са контрибутори в процеса на заболяване и боледуване, но не са основната причина за тях. Тази аксиома е вече в учебниците на медиците и те са наясно с това (поне се надявам да се така). Онова, което причинява болестите е енергийния ни дисбаланс и замърсяването на вътрешната ни среда. Аз вярвам в това. Звучи ми смислено и просто. Мога да го разбера и да ориентирам всичките си действия, които считам за нужни за моето здраве според тази парадигма.
Почти съм готов да премина към онези десет лесни стъпки, за които съм научил от материалите, с които се образовам, и които съм тествал върхусобствения си организъм. Резултатите от тестовете са смайващи за мен по няколко причини, но за това ще стане дума по-нататък. Не мога да премина към тях преди да съм поговорил малко за така нареченото pH и малката вселена, населяваща реката на живота – кръвта.
/следва/
Comments
Powered by Facebook Comments