75 трилиона клетки се нуждаят от кислород, вода и храна. Заслужават ги, защото дават енергията, чрез която безсмъртната ни душа манифестира своите пориви, използвайки тленното ни тяло. Единствения начин да получат този кислород, и храна е кръвта. Някой я наричат реката на живота. Споменах, че имаме около 100 000 километра рекички и поточета от кръв в организма си. Това са 100 000 000 (сто милиона) метра или над 50 милиона пъти повече от ръста ни. Ами доставките трябва да стигнат навсякъде! Иначе клетките умират. Мисля че термина беше нещо като “некроза”. А бе сигурно греша. Няма ме много-много в терминологията.
Нашата наивност граничеща с откровена глупост и подхранвана от обществената хипноза вярва, че кръвта е стерилна и само инфекции, докарани от враждебни буби, идващи отвън могат да я замърсят. Ето едно филмче, от което добре се вижда какво става в кръвта ни и как това има връзка с безценното ни здраве
Ако сте внимавали във видеото и владеете английски за да разберете тази кратка демонстрация. повечето от обясненията ми по-нататък ще са излишни за вас. Все пак, аз ще си ги позволя.
В началото на видеото, е показана картината на кръв, чието pH е нарушено в посока завишена киселинност. За лаиците като мен, това означава кръв, чието pH e по-ниско от идеалната стойност 7.36. Тази идеална стойност означава, че кръвта ни следва да бъде лееееко алкална за да може да изпълнява функциите на река на живота. В здравата кръв, червените кръвни клетки, които са куриерите на кислород и храна за клетките, не са слепени една за друга и са напомпани, гладки и пълни с живот, докато тези от началото на филмчето са като нанизани на шиш.
Това на практика означава, че тяхната подвижност намалява драстично. А от там и всичко останало започва да страда. Ако ви трябва метафора, мислете за това какво би станало, ако доставките на храна за хипермаркетите и кварталните магазинчета започнат да се бавят с по една седмица… Помислете за това.
Хайде пак да обобщя: За да бъде нашата кръв истинска река на живота, която носи храна на всичките ни 75 трилиона мънички клетчици, тя трябва да е с pH – 7.36, което означава леко алкална. В противен случай, червените кръвни телца започват да се слепват едно за друго, движението на кислород и храна до клетките се забавя. Процеса на изчистване на кръвта, който се прави от белите кръвни телца (гледайте филмчето. Там те са показани и описани по много хубав начин) се забавя. Кръвта се замърсява и … става едно от нещата, които до скоро науката не предполагаше, че е възможно – Червените кръвни телца се израждат в бактериални форми. Добре осмислете това и преди да се оплачете, че от всякъде ви дебнат вируси помислете дали не си ги произвеждате сами. Още по-удивителното е, че ако кръвта възвърне своя здрав статус (което не само е възможно ами е и много лесно), мутиралите в бактериални форми кръвни клетки отново се превръщат в здрави и годни труженици – нормални кръвни клетки. Процеса е наречен полиморфизъм.
Да се върнем на pH. Всички знаем каква температура трябва да има тялото ни. Толеранса на телесната температура е доста тесен 0т 36 до 41 градуса по Целзий. Извън тези граници нещата хич не изглеждат перспективни. Различните органи на тялото имат различно pH. В стомаха ни, например, върлува хлороводородна киселина, а доколкото помня (не претендирам да съм отличник) тази една от най-свирепите киселини в химията. Тук обаче говорим за кръвта. Тя трябва да е с pH 7.36. Точка по въпроса. Какво става иначе, можете да видите във филмчето. Толеранса е още по-малък.
Какъв е проблемът ни? Проблемът ни е, че нашата диета, дори когато ужким е “здравословна” влияе на кръвта ни предимно в посока на повишаване на нейната киселинност. Причината за това е съвсем елементарна. Всичко, което сме погълнали се резорбира в крайна сметка до киселинна или основна пепел. Нека приемем това наименование без да се замисляме много много, защото не и е и нужно. Важното е, че остават тези два компонента. И киселините са много повече от основите заради диетата ни. В резултат на това те не могат да бъдат неутрализирани и безопасно изведени от организма ни във вид на боклук. Картофите, тестените изделия, варивата, обработените растителни мазнини, месото, млякото и млечните деривати – всичко това допринася за повишаване на киселинноста на кръвта. Обратния ефект имат зелените зеленчуци, лайма, лимона, горчивия грейпфрут, авокадото и още много неща, които традиционно липсват на трапезата на огромната част от човечеството, включително и от нашата, българска трапеза. Още една техническа подробност – за да бъде неутрализирана една част киселина са необходими 20 части основа. С други думи – ако искаме да ядем “кисели храни” – няма проблем, стига да ги “обградим” с достатъчно храна, която да неутрализира киселината.
Какво става, когато не спазваме тази аксиома. Мисля, че писах някъде, че тялото има 8 елементни буфера. Един от тях е пълен с алкални елементи, които тялото използва за неутрализация на киселинността. Калций, магнезий, цинк, основно микроелементи в частта алкални метали на Менделеевата таблица. Тези буфери помагат тялото да поддържа киселинния баланс на кръвта. Някой от нас обаче са толкова настоятелни в яденето на “кисели” храни, че в крайна сметка киселите отпадъци попадат в кръвта ни и нейното pH пада. Логично е да се предположи какво става, когато през деликатните артерии и капилярчета тръгне кисела кръв. Тя може да пробие дупки в тях и ние да пострадаме от внезапен вътрешен кръвоизлив. а не говорим за ефекта на киселата кръв върху деликатните мембрани на клетките, за които доставя кислород и храна. Все едно пощальона да ни подава колетите от мама и тати в горящи кашони или сандъчета от нажежено желязо. За да защити кръвната си канализация от корозията, която киселата кръв може да причини, тялото произвежда изолираща замазка, широко известна като холестерол. Той е доста устойчив на промените в pH на кръвта, и когато организма не успее да се справи с неутрализирането на киселините той минава към “план Б” и уплътнява канализацията. Това е страхотно хрумване и щеше да си остане такова, ако отново в играта не се намесваше нашия начин на живот, заради който в тялото ни попада и маса “външен” холестерол, който е съвсем далече от благородната мисия на този който тялото ни си произвежда сам. Този другия може да запуши кръвните ни канали и от там… мисля, че всички са наясно.
Та като заговорих за план Б, може би по-точно казано би били да кажа план В, защото преди него има план Б. Моля хората с любовни дръжки да наострят очи за това което следва. План Б е много прост. Когато тялото не успее да се справи с киселините и те заплашват да влязат в кръвта, а от там и да направят сума поразии на органите и тъканите, тялото заделя част от мазнините, които поглъщаме, или които се образуват в следствие на метаболизма на храната ни и обвива в тях киселините. След това ги отвежда на места под кожата, които така и така няма да пречат много пък същевременно са наблизко – първо около кръста, после бузи, гушка, цици (няма значение мъжки или дамски), дупе и изобщо навсякъде където свАри само и само да ги държи далече от органите и кръвта. Какво? Кое му е толкова важното ли? Ами само това, че в огромния процент, наднорменото тегло и тлъстините са проблем на киселините в организма ни. Тези киселини идват с яденето на много захар, и много мазнини, но половината хора в света са слаби въпреки, че поглъщат неимоверни количества от тези две неща. Разбира се, че експертите ще ме опровергаят че става дума за метаболизъм. Аз пък ще отговоря, че тренировките във фитнеса, ускоряват метаболизма неимоверно, и все пак резултатите за онези които се опитват да слабеят са направо нефелни за героизма, който проявяват. От къде знам ли? От близо 40 години опити. До един безуспешни или в най-добрия случай с дву-три месечен ефект. Даже да я карам с шепа ядене на ден – все тая. Опитвал съм протеинови диети, мазни диети, плодови диети, 5-разови хранения с fat burning фитнес, маратонски бягания, ежедневен хайкинг от по десет километра какво ли не…. Резултат – в най-добрия случай, когато бях на 31 успях да сваля теглото си на 75 килограма, докато се готвех за една експедиция в Тян Шан. Това беше резултат от три-разови изкачвания на ден на денивелация от 800 метра по 4 километров маршрут с пълна раница посред късна пролет и ранно лято. После не отидох на експедицията и килограмите се върнаха в галоп. Нямах никакви сили и воля да повторя подобно нещо никога повече през живота си. Сега знам, че това е било пълна лудост, но вече съм на 50 и пред мен няма видим шанс и перспектива за експедиция в Тян Шан.
Но нека спра да се отдавам на спомняне и да го кажа пак – хората, които според популярния израз са склонни да пълнеят всъщност имат много добър защитен механизъм срещу калпавата храна, която цивилизацията ни е възпитала да поглъщаме. Дори нещо повече: слуховете твърдят, че пълните хора, макар и по-застрашени от сърдечно-съдови заболявания са като цяло по-здрави от хората, които са “слаби” и не могат да използват мазнини за защита.
Лесно е да се предположи, че ако това по-горе е вярно, то вероятно има много лесен начин за решението на проблема с излишните мазнини. Достатъчно е да алкализираме диетата си и да пречистим организма си от киселините и мазнините ще станат ненужни, поради което тялото просто ще ги изхвърли. Дори няма да си играе да ги гори. Всъщност това си е негова работа. Аз така и така не участвам с ума и познанията си в този процес, така че напълно му се доверявам. Дори и план В обаче, не е достатъчен да се справи с киселините, които поглъщаме или образуваме в тялото си. Тогава те все пак отиват към тъканите и органите и са настаняват там, където тялото ни е най-уязвимо, т.е. там където те не могат да бъдат неутрализирани. Тогава се появява болката. Някой умници казват – “Болка=киселина”. Решението – спешна алкализация.
Последно, ще спомена и това: Всички сме виждали как старите хора се смаляват. Ефекта е толкова очебиен, че народът е измислил даже метафора за това – “връщане към земята” му викаме. Всъщност ефекта се получава поради факта, че в даден момент, костите остават единствения източник на алкални елементи (калций), който може да бъде използван за поддържане на pH баланса в тялото и най-вече в кръвта ни. Така че, когато нищо друго не остане, тялото почва да изсмуква калция от костите ни. За това старческите кости се свиват, стават трошливи и какво ли още не. Мога да дам още много подобни примери…
Ами това е. Алкализация му е майката. Плюс хидратиране разбира се. Преди две готини за пръв път изпитах изумителния ефект от този прост принцип. Тогава от мен паднаха 30 килограма без да стъпя нито веднъж във фитнеса. Само сменях дрехите в гардероба и заприличах на тийнейджър в тесни гащи и колан под пъпа, ама не заради шкембето, а защото така било по секси. Тези 30 килограма паднаха за около 2 месеца и след това просто застинаха там докато поддържах начина на хранене с предимно алкализиращи храни и много вода. Нещата се промениха около Коледа, когато изпаднах в много тежка стресова ситуация, заради близостта на банкрута на семейството ми и липсата на работа по това време. Повече от 50% от всички токсини в организма ни се дължат на стреса. Повече от 50!!! Тоест дори да ядем както Създателят ни би предпочел да го правим (което всъщност се оказа много лесно), вътре в нас все още действа ужасно ефективна фабрика за токсини, захранвана от емоциите ни. Тя също не е злонамерена по същество, но човешката ни незрялост, съчетана с клишетата на обществената хипноза и изначалния страх, насаден в нас по всякакви начини, въздействат на биохимията ни така, че да подготвят тялото ни за екстремни изживявания (които така и не се случват в повечето случаи). Наричаме това “притеснение”. Кръвта забучава, пулса се ускорява, чувството за безпокойство е ужасно. Предполагам, че тялото отделя адреналин, който причинява всичко това. А адреналина, по същество, е отрова. Та, по време на онази Коледа, аз си имах достатъчно дебит на адреналин и токсини в кръвта и започнах да се тъпча на нова сметка с шоколад, месо, мляко, кашкавал, сирене и още какви ли не гадости като по 3 кутии бисквити на ден, вафли… а бе каквото се сетите. За два месеца мазнинките ми се върнаха по местата си, прилежно опаковайки балите с боклук, с които се тъпчех. За цяла година нито веднъж не се почувствах достатъчно спокоен, за да обърна внимание на здравето си, в следствие на което, в края на миналата година се чувствах с двайсе години по-стар, вдървен, обездвижен, болен и увехнал. На 4-ти януари си направих изследвания и въобще не бях изненадан от високия холестерол и безобразно високото ниво на триглицериди.
Почти от месец се върнах към нормалния начин на хранене с предимно алкализираща храна и много вода за почистване отвътре. Ефекта е абсолютно същия, какъвто вече го познавам. Килограмите взеха да падат буквално ежедневно и разликата само за 4 седмици е осезаема дори за хората, които ме виждат ежедневно. А! И само да добавя – не съм стъпвал във фитнес. Всъщност нека съм честен – стъпих. Два пъти. В началото на януари.
Нямам представа колко килограма съм свалил. Не искам да меря килограмите. Не го правя заради тях а заради чувството на лекота и енергичност. Вече върнах колана с една дупка и го качих над пъпа (бях го свалил отново под него ама този път заради шкембето). Силуета ми вече е нормален и след няколко дни ще си направя отново изследвания за да видя какво става с холестерола и триглицеридите.
Не споделям всичко това за да евангелизирам нова теория или да обявя, че съм намерил отговора на всички въпроси. Споделям го като второ или просто още едно мнение. Една от най-чувствителните зони с вярвания на човека е зоната на здравето и храната. Над нея вероятно се намира само секса и желанието за споделена любов. Не съм наясно с това. Никого не искам да карам да вярва на думите ми, които изредих в четири поредни поста. Аз повярвах, защото виждам и усещам ефекта вече втори път и то без никакви драми. Теорията, която доста нескопосано се опитах да представя е много смислена за мен и обяснява всички онези неща, които до сега не успявах да си обясня. На всичко отгоре е достатъчно проста за да повярвам, че е истинска. Моето дълбоко убеждение е, че Създателят ни не е имал въобще идеята да направи здравето ни низ от комплексни, ужасяващи на момента взаимовръзки, за които хората трябва да учат по половин живот за да лекуват други хора. Медицината е екстремно важна наука, най малко заради възможностите за диагностика, която тя развива и с алоцирането на онзи критичен проблем, който в даден момент заплашва здравето ни. Причината, обаче, за всеки проблем свързан със същото това здраве е начина ни на живот – какво правим, какво ядем какво мислим и какво чувстваме. Вътрешната ни екология се манифестира чрез здравето ни. Ние се стремим към духовна чистота, вярвайки, че след смъртта на телата ни, душите ни ще продължат по своя път. Това е хубаво, но ако това беше всичко, чудя се защо изобщо някой би си играл да ни сътворява от плът. За мен причината е проста. Материята е единствения начин, духът да изрази себе си в Нещо което да остане в хармония с Нищото.
Разправят, че Библията съветвала да се отнасяме към тялото си като към храм. Ако е истина, това е много хубав съвет. Аз лично, се отнасях с тялото си достатъчно дълго време както моята баба (Бог да я прости!) се отнасяше с кофата, в която всеки ден правеше помия за прасетата на село.
Нямам представа дали ще напиша какъв е точно хранителния ми режим в момента. Сигурно ще го направя. От десет човека, преминали през писанията ми вероятно половин човек ще реши, че в тях има здрав разум, но както казах нямам намерение да евангелизирам, а да разкажа още една история, и да дам още едно мнение. Останалото е въпрос на избор.
/може и да следва, не знам още/
Comments
Powered by Facebook Comments