“Burnout is a psychological term that refers to long-term exhaustion and diminished interest in work” – цитат от Уикипедия. Един друг вид бърнаут обаче се загнезди в главата ми – този на българина, който е почти до край изтощен да бъде българин и трайно е загубил интерес да се идентифицира като такъв.
Пустинята (за предпочитане Сахара) барабар с керваните, туарегите, оазисите и всичките подробности е доста сполучлива и често използвана метафора. И аз ще я яхна за целите на този текст. Преминаването на пустинята ще го съпоставя на “прехода” – сакралната дума обобщаваща 60% от времето, което съм прекарал на Земята в сегашния си биологичен конституент (мале майко!!!). Кервана ще подкача към другото продънено от употреба клише – “българско общество” или ако трябва да туря щипка патриотарство – “български народ”. Останалите подробности, които се срещат из пустинята ще съпоставя на двете категории – възможности и препятствия.
Кервана се движи със скоростта на най-бавните. Защо? – не ме интересува. Важното е, че е така. Колкото и активен да е авангарда, колкото и сръчен да го дава, докато не се извлачи опашката резултата е все такъв.
Възможностите в пустинята не са под път и над път, но ги има. Иначе никой нямаше да тръгва да я прекосява, за да иде незнамсикъде, където било по-хубаво.
Препятствията, от друга страна, са под път и над път. Те са в изобилие. За това и не всеки се напъва да минава през пустияната. Всъщност, точно заради тези препятствия, в кервана е пълно с мрънкачи, с крадци, тук таме по някой убиец и солидна доза паразити, които се хранят от тези неща, уреждайки административните формалности с нормативни актове. Те са ужасно зловрдени, но същественото в случая е, че няма да изчезнат независимо от зловредността си. Те са част от кервана и той е длъжен да закара и тях от другата страна.
Кервана е с бавен и дълъг ум. Докато в началото му вече пият вода, в края му някой се гътва от жажда. (Как да не ги напопържаш тия доволни маскари отпред). Началото на кервана вече е било в зоната на гътването от жажда и който не е удържал се е гътвал, докато края е долежавал блаженно в предния оазис, но това не се брои. Има неравнопоставеност и разделение, нали раз’и’аш?
Тук таме из кервана препуска по някой луд напред-назад да осъществява комуникацията на предника със задника. Ама е трудна работа. Еле пък в дългите кервани си е направи безнадеждна. Другата мъчнотия е, че в най-трудните места е такава теснотия, че кервана се удължава до толкова, че на моменти предника аха да застигне задника, щото нали се сещаш – Земята е кръгла. Хиперболизирам един вид да наблегна на някаква точка. В такива ситуации лудите дето се борят за комуникиране на реалния статус изпосталяват и се гътват от бърнаут.
Изобщо, това с кервана и прекосяването на пустинята е дебела работа.
Разправят, че едно време и евреите тръгнали след някакъв пич с тояга, да прекосяват пустинята. Носят се слухове, че от ден първи част от кервана се отдал на мрънкане и други подобни. На някой им се струвало по-добра идея да си останат в робство пред това да следват пича с тоягата към обетованата земя, други мрънкали, че водата преди да тръгнат през пустинята била по-инаква, по-вкусна, нали се сещаш? Нищо, че по онова същото време, чат-пат обесвали по някой и друг, изнасилвали нечия жена или колели нечие дете – все пак водата била по-така, не като в тази шибана пустиня. Непотвърдени данни навеждат на мисълта, че дори на Шефа му втръснало лекичко от тоз мрънкащ паноктикум и позипратил там някакви неща да го позачисти. Така, че и тоя керван, макар и воден от симпатягата дето с един замах цепел морета на две и прекарвал магистрали през тях (абе поне през Червените) без нито един евроцент финансиране – пак е минал през катарзиси и прочее.
В нашенския керван няма пичове с тояги, които да си говорят с Шефа. Наместо тях, бавния му и дълъг ум назначава онез, които първи си закачат шарени пискюли на задниците на камилите, та да се поклащат весело при всяко камилско попръцкване. Що така? Ами щото не му се занимава. Нашенския керван е търпелив като вол, цапнат в устата като перуанска лама (тез дето плюят, нали се сещаш), издържлив като бивол и дава мляко като бременна Сивушка. Хубав керван.
Както и да го погледна, началото на кервана е в средата на пустинята. А края на кервана?! – ами нали се сещаш… Дълъг керван. Дългия керван по-лесно го ръфат пустини вълци, чакали, банди, олигифрени (които кой знай що ги наричат олигарси), нездрави каси, псевдошамани, а да не говорим и за инхаус паразитите.
Аз се влача в тоя керван почти 50 години. Бил съм му и в задника и в предника. Бил съм и от лудите дето се мотаят напред назад. От всичката пустиня разбрах очевидното – пустинята се прекосява по-лесно и по-бързо акто кервана е компактен и се движи по-стегнато, по-дисциплинирано и с по-малко мрънкЯне. Разправят, че всеки керван си е имал собствените проблеми но няма керван, който да не е пристигнал от другата страна. Всичко е въпрос на време и на оцелели. И друго разправят – нито един керван не се е върнал обратно, след като веднъж е нагазил толкова дълбоко в пустинята.
И този керван ще мине оттатък. Защото в него има и много от онези, които не се отказват. А като има такива – другите които ги гледат и чакат да видят дали ще се откажат, че да се откажат и те, в крайна сметка разбират, че няма отказвае и вземат, че се затътрят след инатлиите. Ще стане бавно и мъчно, но неминуемо ще стане. И няма да е изненада, че като мине оттатък кервана ще установи, че там нещата са се променили много и идва следващата пустиня. Или тундра. Или савана. Или скалисти планини. Или ненамсикво. Кервана, малко по малко ще свикне с факта, че неговата съдба е да се движи и колкото и да го мързи, да хитрува, да търси лекото, да мами, да краде и прочее, не само ще мине целия път ами и ще помъдрее до толкова, че да върне излакоменото. Кервана ще се научи, защото пустините били баш за това – да учат на разни неща керванлиите.
Буда, разправят, било лесно да го следваш. Онези, които не сме го виждали, вярваме на слуховете. Аз познавам Буда от тенекиени барелефчета, или разни панаирджийски статуетки. Тук таме съм прочел и някоя негова мъдрост. Познавам го точно толкова колкото познавам Христос и Мохамед или който и да е друг от техния сой. С една дума – слабо ги познавам тези момчета. Славата им я знам добре. Я колко време вече е минало от как са се метнали оттатък, а имената им карат керваните по света направо да пощуряват от време на време. Та тях било лесно да ги следваш, разправят. Само, че на един керван му трябват един друг вид Буди – с гащи и проблеми, с регулярни хигиенни навици, жиесем и профил в мрежата, кофти началници и велики приятели, търпимо поведение и морал съобразен със закона, които да спояват кервана. На дългия керван му трябват Буди, Христоси и Мохамедовци на всеки петс’тин метра дето се вика, щото ако са повече метрите Будата, Христос или Мохамед не се виждат и отзад достигат само слуховете и анализите на поповете.
Един приятел и бивш колега все ме ръчка за това, ‘що умниците не щат да стават политици. Ами аз мислих, мислих и измъдрих, че вероятно тяхната работа е да ‘земат та да станат едни малки будичета, христосковци и мохамдчовци или майки терзи или не!деви марии, които да държат кервана в едно, че да са повече оцелелите оттатък, не ли?
А пък аз верно съм един бурнаут българин, който е до почти край изтощен да бъде българин и траино е загубил интерес да се идентифицира като такъв. Дано се намери някой Буда/Христос/Мохамед/Далай Лама/другоподобно наоколо, че да се сопикясам дет има една дума.
Comments
Powered by Facebook Comments