Някак отказвам да приема случващото се в България. Не е истиснко. Нима наистина седемте милиона живеещи тук са толкова безпомощни и манипулируеми!? Нима наистина хората, затворени в решаването на ежедневните си драми не могат да проумеят, че неизразената позиция ги вкарва в нечий чужд, вреден за тях и децата им сценарий, от който не може да се излезе само с едно “Опа.. май оплескахме работата!”, а ще коства на тази нация нови десетилетия на трусове, мъчен недоимък и ограничения в личната свобода. Не мога да проумея, че хора с такава находчивост, която им позволява да оцеляват в тоталното беззаконие, ежедневния брутален грабеж на собствените им пари, ужасяващия срив на ценностната система и непрекъснат спад на уважението към живота могат мълчаливо да гледат какво им причинява една безнаказана банда, наричаща себе си политици, управляващи, правителство, парламент и прочее…
Това е тест за тази държава, в който тя е на път да се провали. Законите на живеенето са такива.
Ако не използваш нещо – губиш го.
Ако не изпозваш правото си на глас и позиция – губиш ги.
Ако не използваш свободата си – губиш я.
Ако не използваш правото си на избор – губиш го.
Ако не цениш бъдещето си – губиш го.
Не е важно дали темата е южен поток, Украйна, заграбването на пари, античовешките експерименити в здравеопазването, тоя или оня олигарх, скопената полиция, гестаповските способи на ДАНС и прочее. Важна е реакцията на това общество спрямо тези кривини. Обществото е единствения коректив за нещата, които се случват с него или му биват причинявани. Мълчанието, бездействието са проява на мълчаливо съгласие. Питам се кога ще свърши всичко това?! Когато сложим отново петолъчка на Партийния дом ли? Когато започнем да окачваме портети на Станишев, Местан и Путин по директорските кабинети? Когато отново започнем да говорим шепнешком на вечеря? Когато руския стане отново задължителен език? Когато за да идеш до Пирот дори, ще ти тябва виза? Когато започнем пак да караме лади и волги? Когато групичка садисти започнат пак да отпарят кожи и убиват безнаказано в килиите на властта, ли? Какво, по дяволите, трябва да се случи за да се размекне дървения мозък на Българина?! Колко още страх и примирение има натрупан в тази глава? Има ли място за нещо друго в нея?
И друг път съм го казвал – нямам сила да стигна до всеки един. Но ако имах – бих употребил всичко, което знам и мога да разочвъркам бетона, зад който се е свило човешкото в Българина и да го изкарам навън. Бих го питал и питал и питал докато започне да се дразни, да ме псува, да ме бие, да се оправдава, и най-накрая да започне да си дава отговорите, които знае прекрасно. Не мога да повярвам, че тази нация се е предала тотално и безвъзвратно. Не мога да се примиря с непрекъснатото търсене на нелепи обяснения за слуващото се докато в собствената глава на Българина е кочина от объркване, чужди планове, дезинформация и лъжливи примамки.
Българина живее в карцер, който сам си е изградил. Гол и гладен. И парадокса е, че ключа за килията му виси на врата му. Зад вратата на килията му е джунгла. Непозната за мнозина, които съставят събирателния образ Българин. Джунгла, в която трябва да оцеляваш, която тярбва да култивираш за да свършиш своята част от сделката с Господ. Джунгла, в която има изобилие от всичко. Джунгла, в която има и ужасни капани и опасности… В килията носят храна – ту от Европа, ту от Турция, ту от “братушките”. И резултата – “Може задника ми да търка ръбатите камъни, може да съм гол и бос, може да ме дерат жив, но поне няма изненади. ”
ЩО ЗА ХОРА СМЕ?!..
Нямам излюзии. Знам че тоя текст е за мен. Аз изливам емоция в него. Има яд, мъчно ми е, чувството ми за справдливост е раздразнено до границата на поносимото. Правя каквото мога. Говоря с всеки, до който достигна. Затворил съм входовете към ума си за помията, която се лее от обществените високоговотители. Гледам да не изпадна в омерзение защото това ще блокира желанието ми за промяна.
Хората, които сме поставили по един или друг начин в управлението ни като държава са вредни за нас. Вредни са! Знам че троловете само това чакат и ще скочат за своята надница на пост. Знам, че светът е арена, в която се борят винаги две противоположни каузи и на мен винаги ми се иска да победи моята. Но в случая е драстично очевидно, хора, че това което ни причиняват стотина човека, не са просто грешни управленски решения, а зачрекване на мечите на едно цяло поколение. И всичко това от алчност, страх и пълна ампутация на общоприетите морални ценности.
Спорете с мен, говорете, опитайте се да ме опровергаете, реагирайте някак, но не оставайте инертни… Били сме вече в този батак. Кому е нужно цялата тази свинщина, от която едвам се извлачихме след комунистическия преврат, да се случва пак?! От седемстотин години Българина живее по чужди сценарии, защото предпочита килия с храна по график, вместо да набавя храната си сам. Не ли?
Стига толкова писане…
Comments
Powered by Facebook Comments