Едва ли Алеко е подозирал какъв привкус ще даде на думата “балкански” слагайки я като фамилия на именития си герой. Когато мъдрих заглавието на поста имах пред вид да огранича нещата само географски, но след това осъзнах, че “Балкански” е много повече от география.
“Балкански” е континент в континента, култура в културите, история в историите, вид човек във видовете човеци. На юг от Виена и Будапеща всичко става по коренно различен начин. Дори в периферната за Балканите Словения. Не знам какви са били прадедите ни, но са ни оставили толкова много противоречивост в гените, че само едни балканец-нинджа може да се оправи с това.
Изкушен съм да се заровя в темата за Балканския нрав, но един Голям балканец вече го е направил по своя гениален начин. Аз седнах да пиша по “злободневната” тема, която все още е топла, макар и да не предизвиква вече чак толкова горещ ентусиазъм – изборите за Европейски Парламент.
Истината е, че аз отидох да гласувам не за Европейски парламент, а за да увелича бройка на хората, които са категорично против самозабравилата се, бясна простащина в политическото управление на България. Вечерта след изборите разликата междду ГЕРБ и БСП ми донесе удовлетворение, защото както и да го усукват червениет апаратчици, в очите на хората с мозък те бяха смазани от бой. Отново! И то от своя не дотам вещ в политическите пъзели враг. Това удовлетворение, разбира се, трая много кратко, защото тези избори не решиха и не промениха нищо. Баба често ми казваше като малък – “Бий магаре – по магаре!” Та и с червената върхушка е така – колкото и да ги бие човек, колкото и да бъдат отвхърляни от мнозинството толкова по-бригадирски се окопават в обора на властта и продават на света течности от мръсния канал за розово масло. Няма да ги променя. Никой не може да ги промени. Това са поколения промивани мозъци, които просто не могат да мислят по друг начин, затова, докато ги има ще правят това, което правят.
Сега да поговоря за Европа, че всъщност това беше идеята с която започнах.
Харесвам Европейските градове. И селата им ги харесвам. Всеки път, когато мина на запад от Хърватско или на север от Сръбско сякаш влизам в друг континент. Нещата изглеждат чисти и подредени. Чисти и подредени. Не казвам, нищо нито за корупция, нито за пари, нито за доминираща власт и прочее. Говоря за съвсем визуално впечатление – чисти и подредени.
За да изглеждат така нещата, няма нужда от някакъв вид власт. Има нужда от човеци, които имат грижата нещата да са им чисти и подредени. От задния двор, до върха на шапката им, ако мога така да се изразя. Словения изглежда като рай. На нея и Господ и е дал много. То и на нашата географска област Шефа не е спестил дадености, но някак не изглеждаме като рай. Вместо това броим незаконните сметища в хиляди (че и в десетки хиляди). Някой ше рече – “Ама словенците са много напред!”. Аз пък съм любопитен – в какво точно са напред? И преди някой да ме засипе с икономически данни нека да насоча пак темата за човеците, които имат грижата нещата да са им чисти и подредени. Та ако има нещо, в което словенците (като най-западни балканци) са много напред, то е именно това – всеки е възпитаван и има грижата нещата му да са чисти и подредени. За това и цялата им държава изглежда като райско кътче. А иначе, в политиката им има почти същите простотии като навсякъде. Но понеже политиците им са потомци на хора, които са възпитани в уважение към чистотата и реда – и там е малко по-различно. Но малко. Щото политиката си е политика. Питайте словенеца дали е доволен от ервозоната – ще получите толкова различни мнения, колкото словенеца попитате. Но това не им пречи да са чисти и подредени.
Когато автомобила излезе от тунела Караванкин, вече е “баш Европата”, както би се изразил бащицата Ганьо. Но тук искам да насоча мислите си в една малко по-друга посока – Европейския съюз и съответния му парламент.
Аз съм твърдо проевропейски настроен. Аз съм ЗА глобализацията не само на Европа но и на целия свят. Всъщност, в моите виждания държавите ще изчезнат по-скоро рано отколкото късно. Но това е лично разбиране за нещата,с което не ангажирам никого, и за което не искам да влизам в спор. Та както казах – аз съм твърдо за Европейски съюз.
И като такъв разпален привърженик на обединена Европа ми се ще да споделя три неща, които ме притесняват в сегашното статукво.
На първо място – безобразно раздутата и неспособна на гъвкави и резултатни решения бюрокрация. Аз не я познавам, но я “надушвам” чрез последствията от работата и. Това не е екип, който има обша цел, а конгломерати от типа “орел, рак и щука”, които дърпат колата в посоката на силния на деня.
На второ място – имам чувството, че идеята за обединена Европа от вероятно социална е отдавна запратена в чисто икономическата област. По мое усещане, Европейския парламент работи предимно за контрол на парите – от къде се изкарват, къде се харчат и кой печели най-много от това.
На трето място – обединена Европа не може да въздейства на политическия живот на своите страни членки. Не знам дали това е добре или зле. На мен това не ми харесва, защото ми е повече от ясно, че сами, вътрешно, не сме в състояние в разумно срокове (демек преди да сме изпаднали в тотален фалит) да се справим с идиотията на комунистическите апратчици и ефендитата с барбекютата. Щеше ми се обединена Европа да има някакви федерални лостове да удържа нещата в полза на човешкия просперитет, който е далеч в страни от идеите на споменатите “герои”.
Дето се казва – “иска ти се ама няма”
Все пак аз съм силно “ЗА” обединена Европа, защото се надявам, че макар и труден, обучителния процес на Балканите ще приключи преди Слънцето да изстине. Надявам се, докато ми е дадено да се събуждам сутрин в дома си на територията на България, да дочакам и тук да започне да е чисто и подредено. Надявам се пейзанчетата с възстаричките беемвета (и всякакви други таралясници), които паркират на места за инвалиди, пред чужди гаражи или на две паркоместа да се научат да четат поне приказки и да си вадят поуки – да пораснат дето има една дума. Съзнавам, че в думите ми има много сарказъм, но все още не съм се научил да давам и другата си буза без лоши чувства.
Не ми харесва това което е казал Чърчил за шкембе-чорбата и Европа, но в крайна сметка аз се изживявам точно като онези поучители, които все повтарят – ами като не ти харесва нещо – ПРОМЕНИ ГО!
Аз съм балканец. Обожавам филмите на Костурица. В мазата ми има домашна ракия и винаги слагам в салатата с домати лук (поне когато я правя аз и съм у дома). Когато се случи да пийна повече отколкото за дезинфекция (колкото и рядко да употребявам алкохол) – пея. Смея се на мръсни вицове и знам поне дузина такива. Грижа ме е за приятелите и ме е яд на глупаците и наглеците. Обичам много смеха и обичам да съм гостоприемен.
Аз съм и европеец. Работя като бесен защото знам, че няма кой да работи вместо мен, а аз да му легна под вимето. Дори и да има – не искам да е така. Когато имам проблем му търся решение. Когато оцапам – чистя. Когато сбъркам – уча урок. Знам, че мечтите са зад купична некомфортни усилия, които се полагат с идеята да станеш повече от колкото си бил вчера и да са ти сладки успехите. И т.н. и т.н.
Аз принадлежа към социална група, която носи тези два белега в себе си и намирам това за очарователно. Ние (нацията българи) не сме нито по-горе нито по-долу. Ако излезем от този баланс – то това е или по наш избор или заради паветата, които мъкнем на обществената си шия.
Ванга (истинската, а не тази без цензурата) била казала, че българите носят тежка карма зарди това което са правили по тези земи когато са нахлули и са си я присвоили за да си направят държавата. Един Господ знае дали баба Ванга наистина го е казала и дали наистина носим тежка карма, но очевидно българите живеем по сбъркан начин – имам пред вид като общество. И ластика е опънат не толкова между богати и бедни, а между грамотни и неграмотни. Моето най-голямо притеснение за обществото, част от което съм и аз е, че ниското общо ниво на култура е признак за липса на уважение към безценния дар – да имаш шанса да живееш. Мръсното, неподреденото, занемареното, окраденото не е нищо друго освен частички НЕживот, с който българите като цяло сякаш нямаме проблем да съжителстваме.
Драмата е за онези, които имат очи да видят това. На другата част, която влияе на общия резултат в негативна посока въобше не и дреме за кармата и морала, тъй като те (кармата и морала) нямат връзка със срока на годност на киселото зеле. Онези които виждат, по правило винаги са по-малко. Те се дразнят от видяното. Усещат го несправедливо. Недоволстват. Протестират. Отчайват се. Падат духом. После им минава. И накрая намират начин да променят нещата. Как? Като помогнат на останалите също да започнат да виждат. Лесно е.
Comments
Powered by Facebook Comments