Едно от хубвите неща на копирането на големи файлове е че ти дават малко time out да пографоманстваш в личния си блог.
Не съм писал тук от сума време. През това сума време се случиха какви ли не случвания. Умря Тери Пратчет. Новата година остаря. Малцина поумняха. Мнозина оглупяха съвсем. На мен пък все по-малко ми пука и за двете. Виж, за Тери Пратчет много ме е яд….
Глобализираната комуникация прави по лесно да виждаш нещата като на онези супер яки филмчета, в които разни сгради никнат като гъби, а човеците приличат на пощурял мравуняк. По лесно се наблюдава как се меси тестото, наречено колективно съзнание. Как от него излизат безброй различи курабийки, които си умират да се напъват да са различни курабийки , но все някой ден осъзнават, че всички курабийки миришат на джинджифил. Та когато курабийката стигне до фазата да осъзнае, че и тя и всички останали си миришат_на_джинджифил_и_туй_то настъпва смирението познато като златните_години_на една_всеощенеспаружена_курабийка.
Ще ми се да вярвам, че съм нагазил във въпросното смирение макар да е видно, че съм се спаружил яко. Все пак сякаш схванах как да ставам обтекаем за абсурдните случвания в живеенето на това толкова объркано население на иначе свястната ни (от всяка гледна точка) и предимно синя планета. Това си е повече от нищо.
Като цяло човеците продължават да си падат предимно по смъртта и страданието, съдейки по рейтингоформиращата информация която се експлоатира от онези_които_могат. Труповете, ужасите, катаклизмите, по-голямата_бройка_изтрепани, думите като клане, разчлененяване, блудстване и прочее пълнят с въодушевление вс еоще доста по-голямата част от хомо-ненамсикво. Друга част рита срещу това с ярост, която заплашва да резултира пак в същите информационни хроники. Изглежда абсурдно, но не е. То си е процес на съзряване на цивилизация един вид.
И ако има нещо което ме притеснява, то това е посоката на съзряване. Подозорам, че цивилизацията ни изглежда ужасно нелепо от страни. Направо абсурдно си изглежда ако ме питате мене. И в основата на това е парадигмата за недостига на ресурси. Всички слоеве на чергата на човечеството са споени здраво от твърдото убеждение, че трябва да се доберат до полагащия им се пай, правейки две неща – да вземат още и да решат, че не им стига. Аз не правя изключение, разбира се.
Парадигмата е калъпа от който се правят убежденията и тези убеждения са удивително повтарящи се в умовете на цялата палитра от човеци – от дрипавия циганин до напудрения великокралски аристократ. Дори и да ни хрумне тази идея и да се съгласим че в нея има доза истина, времето на този свят и начина по който растем, живеем и учим не ни оставят шанс да ги променим съществено. Живеенето е дяволски кратко. В парадигмата в която съществуваме днес, времето е ужасно недостатъчно да преминеш еволюцията от пълен кретен (фаза от която неизбежно започва съзнателния ни самостоятелен житейски път. израстваето ни до пълнолетието не го броя) до същество способно да живее в общество без да се чуди как да го издои, изчука, осакати или нещо по-екзотично и по възможност обвързано с точене на кръвчица.
Във Вселенски мащаб всичко е точно. Безкрайността може да поеме лудоста на човеците, независимо, че никога няма да успее да разбере защо, по дяволите, тази така благословенна биомаса се самопрецаква с такова усърдие преди да и хрумне, че всъщност не е нужно да го прави. Но тъпотата се менажира ужасно трудно. Бих подискутирал доста по въпроса дали управлението на космическа совалка е по-сложно от управлението на аморфната маса от нереализиран потенциал на едно човешко добиче, пренатегнато от напъна да се добере до своя пай (ако може от лежане, без да му се налага да става, освен да се изсере разбира се).
По времето на златните_години_на_една_всеощенеспаружена(докрай)_курабийка човешкия ум става по-податлив на идеята, че “няма_време”. А всеки световен капацитет по управление на времето (още една дивотия производна на тъпата ни парадигма) ще изтъкне, че цаката е в определянето на приоритетите. Човеците на границата между тук и ТАМ (по силата на очевидни обстоятелства имам пред вид.. не че всички не сме все на тая граница, но някой са по наясно с това… та тях именно визирам) много добре биха разбрали какво имам пред вид. Колкото по-близко е човек до тази граница толкова по-малко му пука за пая, който ще успее да отскубне и все по-ясно му става, че накрая този пай ше му се изплъзне като шибания лешник на онази катерица от Ледена Епоха.
Добрата новина е, че на всяка единица ултратъпак в човечеството съответства най-малко един надежден с по-правилна нагласа към живеенето. Тенденцията е винаги от неграмотност към просвещение, но е важно в какво се просвещава умът. В днешната цивилизация това е истиснкия проблем, защото просвещението е твърде достъпно, а мозъците твърде неподготвени да го метаболизират добре, в следствие на което вместо добри идеи болшинството човеци генерират умствена диария. Изглежда сложно, но всъщност не е. Създателя, познат още като Единствения Собственик На Интернет е вградил почти като черна кутия в главите ни така наречените принципи на Здравия Разум, които са така създадени, че никой да не се заблуди. Проблемът с черните кутии е че съдържанието им става интересно едва след фатална катастрофа.
А до катастрофата ще продължим да слушаме за други катастрофи, за циците на една кърмачка в някакъв си мол, за убийците със самочувствие на хиперсексуални рапъри и пишки като на хамстери от някакъв дрг мол, за детски трупове в куфари, за показни рязания на глави, за призиви от страна на едни другите да станат на кайма, за играта на Черен Петър със света в който всеки с два лева повече от другия променя правилата в движение без да съзнава, че над главата му някой друг вече му е подменил картите и така нататък. Светът се бори с недоимък вместо да се радва на изобилието. Ужасно тъпо е, но тази парадигма е по-страшна и от руските ядрени оръжия, които са особено страшни с това, че се контролират от представители на една нация с изроден (от един сифилистик с френско “р” и един грузински маниак) генотип.
Но както вече изтъкнах, работата е там, че времето не стига за един живот да преживееш цялата еволюция от нивото на примата до нивото на създателя. И от тая работа са се нароили такива бъркотии….
Comments
Powered by Facebook Comments