за да пишеш е нужна провокация отвътре. тя идва в резултат на всичко което съвкупното “аз” поглъща от вън и го разгражда до каквото може. от там нещата трябва да излязат навън. без значение дали през задния или друг изход
сега ми се пише зa невъзможните неща. невъзможността съществува. незрелите намират в нея оправдание. презрелите пък с носталгия броят цицините си от общуването си с нея. останалите усърдно блъскат чела в устрем да обърнат невъзможното и да го сторят възможно.
внимание клише! – “няма невъзможни неща!” ооо, има разбира се. и наказателна отговорност за това носи весдесъщото, несъществуващо време. според скриптовете скътани в мозъка ми и ненаписани от никакъв неизвестен автор, времето е усещане за процес. тъй като основната част от хляба си го изкарвам спазарявайки експертния си потенциал на гуру на процесите ще добавя – а процеса е набор от активности (по дефиниция).
невъзможните неща са обратната страна на съзиданието. което пак е съзидание. щото няма блок само с предна фасада. или монета само с “ези” без “тура”. за монасите отвъд голямата навъзможност може и да има звук от пляскането с една ръка, но аз твърдя упорито, че да плеснеш ти трябват точно две ръце. другото си е невъзможно и туй то.
невъзможността се създава. с упорит труд. иска си основи, време за втасване (втвърдяване), зазидване в ценностите и публикуване във философските въжделения. те (философските такова) съпътстват и дефинират баналния живот на човек, придавайки маркетингова атрактивност на индивидуалната му изключителност. защото доказано е, че индивидуланта изключителност има свойството да е изключение (по дефиниция) и трябва да се разходва излючително ефективно.
невъзможността е също като възможността – сбита купчина от слегнали атоми ум, които нямат маса нито в движение нито в покой. един Господ и може би Сър Пратчет знаят за какво_става_на_въпрос, но на кой му пука. така или иначе човек вижда манифестациите а не душите на манифестиращите и дълбокият им (няколко микрона по непотвърдени данни) вътрешен мир (всъщност в повечето вътрешности – духовни и физически – кипи батална война, но кой съм аз да оспорвам клишетата).
има си невъзможни неща и те си стоят спокойно жужащи на една и съща пейка с неинтересните възможни. седят си и се веселят заедно. щото възможните са вчерашните невъзможни, които нечия ужасно неудобно-твърда глава е стрила на прах, разтворила във хладка вода изпила и изпикала, завършвайки по този начин свещения процес на инициаця на невъзможното във възможно. а да те изпикаят си е история, с която няма как да не се повеселиш.
невъзможните неща са непоправими романтици. като правило са обвити с ореол от разменна стойност, нежни чувства и физико-физиологични екстремности. слуховете твърдят, че Исус поназнайвал това-онова и правел невъзможни неща. правенето на невъзможни неща е лесна работа. всеки го може. но виж – правенето на възможни неща си е баш чудотворство. щото както рекох изнапред, възможните неща се правят от невъзможни. няма как да направиш вино ако нямаш вода. туй то. Исус изглежда е бил много наясно с тая работа и не разбирам що толкова му се връзвват.
живеенето се мери с различни неща. популярните метрики включват (но не се ограничават до) времеви метрики, брой вдишвания или невдишвания (според нагласата към романтика и себесъзерцание), пропътувани километри, прелeтени мили (вж. miles and more) нацъкани снимки, покъртващи любовни истории, пукания на гуми, тонове изядена храна (и съответно…), брой нови години (щото старите не се броят). аз скромно ще добавя в купчината още един вид брой – броя на възможните неща, които притежателя на божествената искра (ясно е, че това за божествената искра е също непотвърден слух) е успял да сътвори от няколко тона суров матрял невъзможности.
и за край ще си позволя да застина в челен сблъсък с една популярна реклама, твърдяща вдъхновено, че “impossible is nothing”. no no ma man u’re definitely wrong – impossible is f*c*ng everything.
убеден съм, че прозвучах убедително
Comments
Powered by Facebook Comments