след 8 месеца на легло след поредица глупости сътворени от едни медици и чудеса от други (далеч по малко на брой) и почти 80 години работа в “света на диска” баща ми пое по пътя от “другата страна”
видях го за последен път преди седмица с ужасяващи хрипове в гърдите причинени от дългото залежаване и почти пълната липса на течности в тялото му
усещах че края му наближава и се сбогувах с него защото трябваше на всяка цена да отида някъдеси за да върша работа че инак нали знаеш – парички трябват
баща ми имаше стоманен организъм който го преведе през какво ли не но не издържа на неподвижността
преди време му казах “недей да умираш още че на теб се крепи цялата паянтова пирамида на фамилията”
и баща ми стискаше зъби до последно
защото никога не е взимал тези неща на майтап
баща ми трудно намираше какво да си говори с мен освен за обичайните неща
винаги оставяше мама да говори с нас (“децата”) и после да му преразкаже
сякаш гледаше да не застане прекалено близко и после да не може да се откъсне
познавам вече добре това чувство
бръснеше се всеки ден
закусваше всеки ден
работеше всеки ден
отказа цигарите в мига в който реши
помня как заставаше успоредно на земята с изпънати крака вкопчен в ствола на крушата в двора на бабини
помня единствения път в който ходихме с него за риба
помня как ме учеше да ритам топка
помня как ми извъртя един шамар когато тръгнах на изпит без да съм си взел пергел и транспортир
помня как едва не умря от натравяне след една командировка
помня как осигури за “състава” в гимназията (сега му викат банди групи и прочее) уредби, инструменти и чисто наша си стая за репетиции без да съм го молил и без да сме разговаряли за музика с него
помня одобрителния му поглед който се появяваше само за миг за да не се размеквам
помня неодобрителния му поглед който държеше дълго за да ми набие в главата че “така не е редно”
помня много много неща и още повече няма как да помня защото не съм бил наблизо
последните месеци на баща ми минаха без моето присъствие
първородния ми син ме нахока за това
в последните седмици на баща ми не рабирах нищо от това което той ми говореше
гледах само очите му
разводнени смалени от обездвижването
изпълнени ту с ужас ту с радост ту с някаква отвъдност
мама и кака бяха до него
аз бях в командировка
зает да се надпреварвам със себе си и със Време което нямам
да разчитам на чудеса и да случвам чудеса без да имам дъх да ги вкуся
винаги съм мислел че ме бива за даскал
баща ми и майка ми са даскали
винаги съм мислел че схващам нещата
винаги съм бил нетърпелив да споделя наученото и то така че тези които чуят да рзберат
винаги съм мислел че съм научил много
не съм
няма такова нещо като “научил много”
човек живее на прага на невежеството си и най-доброто което може да направи е да се надява да не го прекрачва често
защото той е с дебелината на сянка както казваше Тери Пратчет
почивай в мир баща ми!
Comments
Powered by Facebook Comments